От 12 август 2026 г. в сила влиза европейският Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), който налага нови изисквания за рециклиране, повторна употреба и дизайн на опаковките. Промените ще окажат съществено въздействие върху бизнеса, изисквайки технологична трансформация и значителни инвестиции.

Новият регламент въвежда амбициозни цели за намаляване на отпадъците от опаковки, както и редица ограничения за еднократни пластмасови изделия. Сред тях са забрани за мини козметични опаковки в хотелите, пакетчета за еднократна употреба в заведенията, както и много тънки найлонови торбички. Паралелно с това се въвеждат изисквания за минимизиране на опаковките и насърчаване на системи за повторна употреба.

Ключов елемент от промените е въвеждането на т.нар. „дизайн за рециклиране“, който задължава производителите до 2030 г. да осигурят, че всички опаковки могат да бъдат рециклирани по икономически ефективен начин. Това на практика означава преминаване към мономатериали и постепенно отпадане на многослойните решения.

Според председателя на Управителния съвет на БАП Цветанка Тодорова, въздействието върху индустрията ще бъде значително: „Основното въздействие на регламента върху бизнеса се изразява в пълно препроектиране на продуктите и повишени финансови разходи за съответствие с изискванията. Компаниите трябва спешно да инвестират в научноизследователска дейност за замяна на сложните многослойни пластмаси с мономатериали. А това означава огромни инвестиции в R&D.“

Освен технологичните предизвикателства, индустрията ще се сблъска и с нарастващи разходи за суровини. Търсенето на висококачествен рециклиран материал, особено сертифициран за контакт с храни, надвишава предлагането, което води до сериозно повишаване на цените. Цената му се повишава също заради високите производствени разходи, най-вече цената на електроенергията и изискването рециклираният материал да е от постпотребителски отпадък, а не индустриален. Това означава още по-високи разходи за суровини.

В момента, по данни на БАП, в най-големи обеми икономически оправдано се рециклира основно PET, което поставя индустрията пред необходимостта от нови решения. „Това принуждава полимерната индустрия да инвестира милиарди в нови технологии за химическо рециклиране“, отбелязва г-жа  Тодорова.

„Допълнителен натиск върху предприятията ще окажат и промените в системата за „Разширена отговорност на производителя“ (ЕПР), където таксите ще бъдат обвързани с екологичните характеристики на опаковките. Производителите на трудно рециклируеми опаковки ще плащат значително по-високи екотакси. Ако една опаковка не отговаря на изискванията, пускането ѝ на пазара може да стане финансово непосилно и това ще доведе до структурни промени в бизнес моделите. Много производители ще трябва да преминат от еднократни решения към опаковки за многократна употреба и да инвестират в нови материали. Биополимерите, например, са 2–3 пъти по-скъпи, което неизбежно ще се отрази върху цените и в крайна сметка върху потребителите.“

Паралелно с икономическите ефекти, регламентът въвежда и нови изисквания за етикетиране, рециклирано съдържание и ограничаване на опасни вещества като PFAS в опаковките за контакт с храни.

Успешното прилагане на новите правила ще изисква координирани действия между индустрията и институциите, включително създаване на необходимата инфраструктура за изпитване и рециклиране в страната.

Източник: Капитал