Най-реална е опасността за неизпълнение на целите за бутилките от PET, поради закъснението във въвеждането на депозитна система. Предстои обявяване на обществена поръчка с предмет: „Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България“. Това вече трябваше да е факт, но предишните правителства не го направиха. Следва реализацията на самата ДС и промяна в националното законодателство в областта на отпадъците. Две години е твърде оптимистичен срок и лично аз не смятам, че ще се случи. Това коментира пред 3еNews Цветанка Тодорова, Председател на УС на Българска асоциация Полимери. Така отговори тя на въпроса ни в коя сфера на отпадъците държавата ни може да се провали при изпълнение на сроковете в сферата на отпадъците.
От ключово значение е не само за бутилките, но и за другите опаковки, предназначени за контакт с храни, например от полипропилен, да се въведе/подсигури кръгов модел при който материалите от опаковките за контакт с храни да връщат САМО в опаковки за контакт с храни, а не в изделия за други цели, допълни Тодорова. Страната ни трябва да успее да изпълни амбициозните екологични цели до 2025 г. да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба и всяка нова бутилка да съдържа 25% материал от рециклирана пластмаса до 2025 година.
Но за да изпълним тези цели, знаем ли колко опаковки за еднократна употреба се пускат на нашия пазар и какво трябва да се промени в критериите за изпълнение на задълженията на пускащите на пазара пластмасови продукти за еднократна употреба?
Поради ред причини няма достоверна информация за пуснатите опаковки за еднократна употреба. Няма достатъчно яснота в определените задължения за докладване от производителите и лицата, които пускат на пазара опаковки и опаковани стоки. Липсата на базова информация и липсата на ред в сферата на отпадъците ни води до малък хаос в управлението им, посочват от бранша. Това е основен проблем в страната ни, защото няма реална и навременна статистика на количеството отпадъци, които произвеждаме и използваме.
Всички засегнати страни трябва да свършим огромна работа – институции, индустрия, потребители и медии включително, за изпълнение на тези амбициозни цели, смята Цветанка Тодорова.
Страната ни започва отново интензивната работа по въвеждане на депозитната система у нас. Това стана ясно след среща на заместник-министъра на околната среда и водите Николай Сиджимов с експерти на БСК и членуващи в Камарата браншови организации (Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Сдружение за модерна търговия, Браншова асоциация „Полимери“) и представители на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.
Бизнесът очаква екоминистерството да представи т.н “пътна карта” на сроковете, необходими за въвеждането на депозитната система на национално ниво. За индустрията е от първостепенно значение законодателната рамка да осигури ясно дефиниране на ролите и отговорностите на всички участници в системата, в т.ч. на оператора – статут, обхват на дейност, лицензиране. Ето защо е изключително важно задължената индустрия, която ще финансира и гарантира дейността на системата, да участва в разработването на законодателното предложение още в най-ранен етап, посочиха и от Българската стопанска камара.
Депозитната система е схема, при която при покупката на продукт клиентът плаща допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката. Тази сума му се възстановява при връщане на празната опаковка на мястото за обратно събиране – по традиция заложено най-вече в обектите на търговците. В обхвата на депозитните системи влизат пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенове.
Работата по депозитната система беше стопирана, признават от бранша. Съвсем скоро на работната група беше представен доклад за въвеждането на системата от технологичната компания Теоремус. Но предстои възлагане на обществена поръчка за по-детайлни анализи на съществуващите депозитни системи и избор на най-подходящия вариант за България.
Сред предизвикателствата ще бъде включването на малките търговски вериги, смятат организациите. Категорично е, че системата ще се придържа към подхода return to retail или връщане на бутилките към търговците (големите търговски вериги и магазините). Естествено малките магазини не могат да си позволят поддържането на машини, затова най-вероятно в малките градове и селата ще има пунктове, в които пластмасовите бутилки и кенове ще могат да се връщат. Естествено тук много е важна ролята на общините и на организациите по оползотворяване на опаковки, които имат съществуващи системи и трябва да се обмисли как да се използват техните пунктове и контейнери. Всичко това е свързано със сериозни законодателни промени основно в Закона за управление на отпадъците.
Всички са обединени около идеята, че най-вероятно системата ще се управлява от един оператор, където ще влизат големите вериги, пивоварите, безалкохолната индустрия, но трябва да се включат също рециклиращата индустрия и компаниите, които произвеждат опаковки.
Депозитната система ще стане задължителна в Европа
Всъщност трябва да действаме още по-амбициозно, защото на европейско ниво се обсъжда нов регламент, според който абсолютно всички опаковки трябва да са рециклируеми, в противен случай няма да може да се пуснат на пазара. Той все още се обсъжда, но това ще увеличи екологичните цели и изцяло ще промени индустрията, коментира Цветанка Тодорова.
Предложението за регламент на ЕП и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО е твърде амбициозен и има потенциала да предизвика революция в сектора на опаковките, смятат от бранша. Според него депозитната система ще бъде задължителна за пластмасовите бутилки и металните кенове, така че да се постигне 90% повторно влагане /възстановяване. Ще се въведат минимални изисквания за всички депозитни системи. Депозитната система е най-добрият подход за кръгов модел на опаковките от пластмаса, които ако се събират разделно биха могли да се използват повторно, защото ще бъдат чист продукт или суровина, за да влязат отново в производството на бутилки или кен.
Намаляха ли найлоновите торбички след въвеждане на таксата за тях?
На въпроса какъв беше ефекта от въвеждането на продуктова такса за торбичките, Цветанка Тодорова коментира, че производството на торбичките обект на продуктова такса намаля значително, в този смисъл има икономически ефект. Същевременно на пазарите за плодове и зеленчуци продуктите се слагат в торбички, за които не съм убедена, че е заплатена продуктова такса, обяви Цветанка Тодорова.
В големите търговски вериги пликовете за плодове и зеленчуци не са българско производство и са толкова тънки, че се късат и създават неудобство за потребителя. Торбите за многократна употреба в огромната си част също се внос. Като алтернатива на полимерните торби за пазаруване, освен тези за многократна употреба, се предлагат хартиени, които не са по-екологични и имат по-голям въглероден отпечатък, обясни още Тодорова.