Новини

На 28.03.2204 се проведе кръгла маса на тема “Новото европейско законодателство за опаковките и отпадъците от опаковки и ролята на рециклирането”, организирана от Браншова асоциация Полимери с институционалната подкрепа на Българската стопанска камара и подкрепата на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.

Сред участниците бяха екип от  дирекция УООП на МОСВ, Александре Данжис – Вицепрезидент по глобални корпоративни въпроси на GreenDot, Винченцо Лумиа – Директор на Federchimica PalsticsEurope Италия, Антонело Чиоти – Президент на Petcore Europe, представители от институции и бизнеса.

Форумът беше официално открит от Цветанка Тодорова – председател на Браншова асоциация Полимери. Пред участниците в събитието тя сподели, че през последните години текат интензивни политически процеси и законодателни процедури на европейско и национално ниво в областта на околната среда, отпадъците, опаковките и отпадъците от опаковки. Европейският парламент въвежда изисквания, задължения и ограничения, касаещи не само европейската полимерна индустрия – производители и преработватели на полимери, но също и други индустрии и цялото общество. „Ето защо е важно заинтересованите компании и организации да водят интензивен диалог с институциите, отговорни за прилагането на новото екологично законодателство“, каза г-жа Тодорова.

При откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев отбеляза значимостта на темата, която е поставена на дискусия. Той сподели, че преди няколко години БСК стартира инициативата КРИК (КРъгова ИКономика) в подкрепа на бизнеса в прехода към кръговата икономика, която обединява браншови организации, предприятия от различни индустрии и компании със следните тематични направления: “Пластмаса и опаковки”, “Суровини и метали”, “Текстил и обувки”, “Хранителна индустрия”, “Земеделие и биомаса” и “Строителни отпадъци”. “Отдавна сме осъзнали, че индустрията на България трябва да бъде чиста, за да се развива устойчивост и, точно поради тази причината, вече 29 години при нас функционира активно Център „Чиста индустрия“. Изискванията към предприятията, особено при отчитане, се променят непрекъснато. Макар че работим с всички институции по темите, свързани с околната среда, нашето желание е да направим още по-здрав и ползотворен контакта с МОСВ”, каза председателят на БСК.

Експертите от Министерството на околната среда и водите запознаха присъстващите с последния вариант на текста на Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки, обсъден на последното заседание на Комисията по околна среда на ЕП.  Регламентът се очаква да бъде гласуван до края на април, преди провеждането на изборите за нов Европейски парламент.

Поставят се цели за намаляване на отпадъците от опаковки с 5% до 2030 г. в сравнение с базовата 2018 г. (10% до 2035 г. и 15% до 2040 г.), като държавите-членки се стремят да намалят най-вече отпадъците от пластмасови опаковки.

Създават се задължителни системи за връщане на депозити (DRS) за пластмасови бутилки и метални кутии и минимални изисквания към системите. Държавите-членки, които са постигнали 90% оползотворяване по друг начин, могат да откажат въвеждането на депозитни системи.

В България процедурата за въвеждане на депозитна система  е на етап избиране на консултант за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България.

Няколко основни видове опаковки, основно ПЕТ бутилките и индустриални фолиа се събират и рециклират механично.  Но има опаковки, които не могат да бъдат преработени с досега прилаганите технологии на механичното рециклиране, така че да се получи качествен регранулат за различни приложения.

С Регламента се въвежда минимално рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки, като от 1 януари 2030 г. минималния процент е:

  • * 30% за чувствителни при контакт с храни опаковки, с основен компонент полиетилентерефталат (PET);
  • * 10% за чувствителни при контакт опаковки, изработени от пластмасови материали, различни от PET
  • * 30% за пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба.

За да се постигнат тези регулаторни изисквания за рециклирано съдържание, индустрията търси възможности за внедряване на нови технологии за химично рециклиране на отпадъци от опаковки, които не могат да бъдат преработени чрез механичното рециклиране.

Химическото рециклиране позволява използването на пластмасови отпадъци, особено суровини, които не са подходящи за механично рециклиране и понастоящем се изгарят или депонират, за производството на нови химикали, включително пластмаси. То може да осигури допълнителен висококачествен материал за голям брой приложения, по-специално за някои чувствителни към контакт опаковки (напр., фармацевтични продукти, храни и козметика). Химично рециклиране в промишлен мащаб в България може да се реализира като проект единствено от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.

Едно от основните предизвикателства за разширяване на технологиите за химическо рециклиране е определянето на метод за определяне и изчисляване на съдържанието на рециклирани пластмаси. „Методът на масовия баланс с изключение на употребата за горива“ е най-добрият начин да се позволи на индустриалните системи да инвестират в технологии за рециклиране на отпадъци, при които се постига свободно разпределение между различните потоци суровини.

Европейският парламент прие преговорната си позиция относно Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), предложен миналата година от Европейската комисия. За съжаление в пленарната сесия бяха приети много изменения на първоначалния доклад на Комисията по околна среда, които отделят пластмасовите опаковки от останалите видове опаковки.

 

Пластамсопреработвателните компании в България и Европа  са разочаровани от необоснованите мерки, насочени специално срещу пластмасите, които се основават предимно на емоционални мотиви. Някои примери за такова емоционално мотивирано гласуване са специалните цели за намаляване на определени пластмасови опаковки, изключения за композитни опаковки от квотите за използване на рециклирани материали и забраната на стреч фолио за еднократна употреба и др.

 

Поставените амбициозни цели за влагане на рециклирано съдържание трудно ще бъдат осъществени през следващите години. Предложените цели се основават на предположението за дадена постоянна наличност на висококачествени рециклирани суровини, които доказано липсват днес. Линейните системи за управление на отпадъците в много държави-членки с все още открити депа и субсидирано изгаряне от години блокират необходимите допълнителни инвестиции във висококачествена инфраструктура и високотехнологични системи за събиране, сортиране и рециклиране.

 

Липсата на рационална подкрепа за индустрията за преработка и рециклиране на пластмаси, която работи за подобряване на устойчивостта, рециклируемостта, кръговостта, както и върху подобрените характеристики на предлаганите от нея опаковки, е пропусната възможност. Трябва да се обърне внимание на теми, като увеличение на хранителните отпадъци, като директно последствие, тъй като не са преценени добре квотите за повторна употреба на опаковки и др. Затова според нас гласуваните промени няма да доведат до желаните от европейския парламент екологични цели.

 

Нещо повече, не е разгледано как да се постигнат амбициозните цели за рециклирано съдържание  и това ще създаде допълнителни затруднения пред изпълнението на целите през следващите години. Предложените цели са основани на преценка за дадено осигурено количество рециклиран материал с високо качество, което доказано не достига и сега.

 

Практически решения като системи, базирани на кредити и ясни изключения, трябва да бъдат включени в окончателната версия на Регламента, за да се позволи на индустрията за преработка и рециклиране на пластмаси, съставена предимно от МСП, и техните клиенти и партньори, ефективно да подкрепят пазара на висококачествени рециклирани материали, което да доведе до естествен ръст в наличните количества.

 

Допълнителни опасения идват от забраната за опаковки, попадащи в клас на рециклиране Д или по-нисък, което може да повлияе негативно на бъдещите иновации и ще има непредвидими въздействия върху много видове опаковки, които вече се  рециклират в големи количества. Възможността държавите-членки да приемат по-строги национални мерки в крайна сметка подкопава хармонизиращия дух на Регламента и рискува да създаде ефекта на мозайка, на който сме свидетели и днес в страните членки на ЕС.

 

Наред с това, приветстваме и положителните изменения – по-специално изключването на опасни товари от обхвата на регламента, различните изключения при задълженията за повторна употреба и възможността за доказване на високи нива на рециклируемост за формати на опаковки съгласно приложение V.

 

Надяваме се, Съвета на европейския съюз да е по-близко до реалната действителност и да се вземат под внимание притесненията ни, за  да се изработи регулаторна рамка за бъдещи устойчиви опаковки.

 

Междувременно продължаваме да сме отворени за стратегически диалог, основан на факти.

Като следствие от приетия миналата седмица от ENVI доклада по PPWR и във връзка с предстоящото пленарно гласуване в Европейския парламент на 20 ноември БАП подписа писмо, чиято цел е да консолидира гласа на бизнеса по веригата на опаковките както на европейско, но и на национално ниво сред всички ДЧ на ЕС.

Писмото адресира притеснението на компаниите от веригата на опаковките от гласуваните от ENVI компромисни текстове по чл. 26 на PPWR, които позволяват без каквато и да е оценка на въздействие, отделните държави-членки да приемат по-високи задължителни цели за опаковки за многократна употреба, като същевременно не се предоставя някаква възможност за изключение в случаите, когато въвеждането на многократна употреба няма да доведе до по-добър резултат от екологична гледна точка.

В него се подчертава, че тези предложения са в пряко противоречие с целта на Европейската комисия за насърчаване на хармонизацията и рискуват фрагментирането на единния пазар на ЕС чрез създаване на мозайка от национални цели, които ще имат значително въздействие върху европейската конкурентоспособност.

Пълният текст на писмото можете да прочетете тук на английски и български език.

 

На 9 ноември 2023 София се проведе конференцията „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали и бизнес модели“, организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара.

Събитието беше открито от Надя Гогова – издател и управляващ партньор на сп. Enterprise, Мария Минчева – зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), и Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите. Те приветстваха участниците във форума и маркираха темите, които ще се обсъждат по време на конференцията – подобряване на ефективността на икономиката, намаляване на ресурсоемкостта ѝ и развитие на кръгова икономика, която да носи резултати за цялото общество.

Първият панел на конференцията започна с дискусия за процедурите за използването на отпадъците като ресурс и бариерите пред използването им в производствените процеси. В дискусията участваха Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите, Светлана Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерство на околната среда и водите, проф. д-р Васил Живков – председател на Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост и член на УС на БСК, и Цветанка Тодорова – председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери. Модератор на дискусията бе Владимир Димитров от Българската стопанска камара.

Зам.-министър Николай Сиджимов коментира заложените цели в стратегията за кръговата икономика и ресурсната ефективност, изготвена от Министерството. За да заработи тази схема, трябва самият бизнес да я възприеме, а ведомството да създаде условията за прилагането ѝ, допълни той. По думите му, хората трябва да се учим от природата. Той даде пример с кръговрата на водата и веществата. По същия начин трябва да се въведе кръговрат на материалите, посочи Николай Сиджимов.

Той каза, че новата оперативна програма „Околна среда“ ще бъде насочена към въвеждане на различни системи и механизми за разделно събиране и рециклиране/компостиране на отпадъци и материали. Изграждането на депа вече не се финансира, подчерта той и допълни, че Националното сдружение на общините ще разработи различни модели за данъчно облагане на база количествата генерирани отпадъци.

Светлана Божкова посочи, че в България има сериозен капацитет за оползотворяване на отпадъци и материали. Министерството на околната среда и водите е получило подкрепа от Министерския съвет във връзка с изпълнението на стратегията за кръгова икономика. Създадени са три работни групи, така че да не остане този документ само на хартия, допълни Божкова. Цветанка Тодорова посочи, че много фирми в България внасят отпадни суровини от чужбина, за да могат да запълнят производството си. Тя посочи, че европейското законодателство също поставя някои предизвикателства – основно пред сектор пластмаси, например, преминаването към изделия за многократна употреба, изискванията за отпадъците от опаковки, които предстои да бъдат въведени, и т.н. Тя обобщи, че престоят много промени в сектор „полимери“, но предприятията се адаптират успешно и се справят.

В събитието взеха представители на компаниите членове на БАП – Готмар, Екоинвест и ТедаПак.

Най-реална е опасността за неизпълнение на целите за бутилките от PET, поради закъснението във въвеждането на депозитна система. Предстои обявяване на обществена поръчка с предмет: „Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България“. Това вече трябваше да е факт, но предишните правителства не го направиха. Следва реализацията на самата ДС и промяна в националното законодателство в областта на отпадъците. Две години е твърде оптимистичен срок и лично аз не смятам, че ще се случи. Това коментира пред 3еNews Цветанка Тодорова, Председател на УС на Българска асоциация Полимери. Така отговори тя на въпроса ни в коя сфера на отпадъците държавата ни може да се провали при изпълнение на сроковете в сферата на отпадъците.

От ключово значение е не само за бутилките, но и за другите опаковки, предназначени за контакт с храни, например от полипропилен, да се въведе/подсигури кръгов модел при който материалите от опаковките за контакт с храни да връщат САМО в опаковки за контакт с храни, а не в изделия за други цели, допълни Тодорова. Страната ни трябва да успее да изпълни амбициозните екологични цели до 2025 г. да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба и всяка нова бутилка да съдържа 25% материал от рециклирана пластмаса до 2025 година.

Но за да изпълним тези цели, знаем ли колко опаковки за еднократна употреба се пускат на нашия пазар и какво трябва да се промени в критериите за изпълнение на задълженията на пускащите на пазара пластмасови продукти за еднократна употреба?

Поради ред причини няма достоверна информация за пуснатите опаковки за еднократна употреба. Няма достатъчно яснота в определените задължения за докладване от производителите и лицата, които пускат на пазара опаковки и опаковани стоки. Липсата на базова информация и липсата на ред в сферата на отпадъците ни води до малък хаос в управлението им, посочват от бранша. Това е основен проблем в страната ни, защото няма реална и навременна статистика на количеството отпадъци, които произвеждаме и използваме.

Всички засегнати страни трябва да свършим огромна работа – институции, индустрия, потребители и медии включително, за изпълнение на тези амбициозни цели, смята Цветанка Тодорова.

Страната ни започва отново интензивната работа по въвеждане на депозитната система у нас. Това стана ясно след среща на заместник-министъра на околната среда и водите Николай Сиджимов с експерти на БСК и членуващи в Камарата браншови организации (Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Сдружение за модерна търговия, Браншова асоциация „Полимери“) и представители на  дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.

Бизнесът очаква екоминистерството да представи т.н “пътна карта” на сроковете, необходими за въвеждането на депозитната система на национално ниво.  За индустрията е от първостепенно значение законодателната рамка да осигури ясно дефиниране на ролите и отговорностите на всички участници в системата, в т.ч. на оператора – статут, обхват на дейност, лицензиране. Ето защо е изключително важно задължената индустрия, която ще финансира и гарантира дейността на системата, да участва в разработването на законодателното предложение още в най-ранен етап, посочиха и от Българската стопанска камара.

Депозитната система е схема, при която при покупката на продукт клиентът плаща допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката. Тази сума му се възстановява при връщане на празната опаковка на мястото за обратно събиране – по традиция заложено най-вече в обектите на търговците. В обхвата на депозитните системи влизат пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенове.

Работата по депозитната система беше стопирана, признават от бранша. Съвсем скоро на работната група беше представен доклад за въвеждането на системата от технологичната компания Теоремус. Но предстои възлагане на обществена поръчка за по-детайлни анализи на съществуващите депозитни системи и избор на най-подходящия вариант за България.

Сред предизвикателствата ще бъде включването на малките търговски вериги, смятат организациите. Категорично е, че системата ще се придържа към подхода return to retail или връщане на бутилките към търговците (големите търговски вериги и магазините). Естествено малките магазини не могат да си позволят поддържането на машини, затова най-вероятно в малките градове и селата ще има пунктове, в които пластмасовите бутилки и кенове ще могат да се връщат. Естествено тук много е важна ролята на общините и на организациите по оползотворяване на опаковки, които имат съществуващи системи и трябва да се обмисли как да се използват техните пунктове и контейнери. Всичко това е свързано със сериозни законодателни промени основно в Закона за управление на отпадъците.

Всички са обединени около идеята, че най-вероятно системата ще се управлява от един оператор, където ще влизат големите вериги, пивоварите, безалкохолната индустрия, но трябва да се включат също рециклиращата индустрия и компаниите, които произвеждат опаковки.

Депозитната система ще стане задължителна в Европа

Всъщност трябва да действаме още по-амбициозно, защото на европейско ниво се обсъжда нов регламент, според който абсолютно всички опаковки трябва да са рециклируеми, в противен случай няма да може да се пуснат на пазара. Той все още се обсъжда, но това ще увеличи екологичните цели и изцяло ще промени индустрията, коментира Цветанка Тодорова.

Предложението  за регламент на ЕП и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО е твърде амбициозен и има потенциала да предизвика революция в сектора на опаковките, смятат от бранша. Според него депозитната система ще бъде задължителна за пластмасовите бутилки и металните кенове, така че да се постигне 90% повторно влагане /възстановяване. Ще се въведат минимални изисквания за всички депозитни системи. Депозитната система е най-добрият подход за кръгов модел на опаковките от пластмаса, които ако се събират разделно биха могли да се използват повторно, защото ще бъдат чист продукт или суровина, за да влязат отново в производството на бутилки или кен.

Намаляха ли найлоновите торбички след въвеждане на таксата за тях?

На въпроса какъв беше ефекта от въвеждането на продуктова такса за торбичките, Цветанка Тодорова коментира, че  производството на торбичките обект на продуктова такса намаля значително, в този смисъл има икономически ефект. Същевременно на пазарите за плодове и зеленчуци продуктите се слагат в торбички, за които не съм убедена, че е заплатена продуктова такса, обяви Цветанка Тодорова.

В големите търговски вериги пликовете за плодове и зеленчуци не са българско производство и са толкова тънки, че се късат и създават неудобство за потребителя. Торбите за многократна употреба в огромната си част също се внос. Като алтернатива на полимерните торби за пазаруване, освен тези за многократна употреба, се предлагат хартиени, които не са по-екологични и имат по-голям въглероден отпечатък, обясни още Тодорова.

На 3 август 2023 г., в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се проведе среща между председателя на УС на Българска стопанска камара (БСК) Добри Митрев, експерти от БСК, браншови организации, членове на Камарата, и министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Министър Попов беше придружен от зам.-министрите Николай Сиджимов и Петър Димитров, началника на кабинета Мария Недина и Светлана Божкова – директор на дирекция „Отпадъци“.

В експертната дискусия се включиха представители на: Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите в България, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Българска асоциация полимери, Сдружение за модерна търговия, Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация по рециклиране, Асоциация за текстилно рециклиране, Българска Асоциация Кръгов Текстил, APPLiA България – домакински електроуреди, Българска ритейл асоциация, Асоциация на рециклиращата индустрия, Сдружение храни и напитки България и Българска асоциация на тютюневата индустрия.

За БСК чистата индустрия и правилното управление на отпадъците не е приоритет от вчера и европейските регламенти не са причината да сме загрижени за този аспект на икономиката. В камарата имаме Център “Чиста индустрия” от 1995 г. През всички тези години МОСВ е било едно от министерствата, с който сме работили най-активно. Причината за днешната среща е, от една страна, да продължим тази съвместна работа, а, от друга – да се запознаете директно с хората, от които идват експертните анализи и предложения за промени”, каза в началото на срещата председателят на БСК Добри Митрев.

Като един от най-важните проблеми, стоящи пред българския бизнес, членовете на БСК посочиха управлението на отпадъците и прехода към кръгова икономика, като изискаха от МОСВ надеждна и своевременна информация за отпадъците, анализ на ефективността и своевременна промяна на правната рамка, както и системен и подходящ контрол на прилагането на нормативните изисквания. За българския бизнес е важно да има анализ на ефективността и формулиране на ефективно работещо законодателството, свързано с разширената отговорност на производителите; да бъдат определени критериите за изпълнение на задълженията на пускащите на пазара пластмасови продукти за еднократна употреба – например, продуктовата такса за разширената отговорност на пускащите на пазара тютюневи изделия, покриване на разходите за почистване на местата за обществено ползване, тъй като към момента липсва методика, размер и ред на изпълнение.

Според бизнеса е необходимо да има пътна карта за създаване на правна рамка за опаковките и отпадъците от опаковки, вкл. депозитна система – с активното участие на самия бизнес относно обсъждането на проекта на регламент за опаковките и въвеждането на депозитната система. Според заинтересованите страни, колкото по-скоро и по-бързо, толкова по-ефективно ще бъде постигането на целите за рециклиране на бутилките за напитки – пластмасови, стъклени и метални кенове. Внимание бе обърнато на опаковките на електрическите електроуреди за бита, като бизнесът настоя да се отстоява хармонизиран законодателен подход без различни национални режими.

Експертите на БСК апелираха още за активна позиция на МОСВ при преминаването към изчисляване на таксата за битови отпадъци на база на образуваното количество – битка, която БСК води от почти 20 години. Според бизнеса, това би бил мощен стимул за разделното събиране и ускорител на внедряване на депозитната система. За целта трябва да има включване на общините и определяне на критерии за разделното функциониране на ниво община (пример, локални продуктови банки и др.). На срещата с министър Попов БСК настоя да има публикуване на данни за събраните битови отпадъци по общини от НСИ или ИАОС, или НСОРБ.

Обект на обсъждане бе и Националната информационна система за отпадъците, която следва да осигури данни за анализиране на дейностите по отпадъците, но в нея липсват регистри, правят се чести промени в „Ръководството“ за работа със системата, има чести промени в начина на работа с различните модули от нея, без оповестяване и информиране на задължените лица, което се явява трудност за бизнеса.

От бизнеса поискаха още преглед на режима за трансграничния превоз на отпадъци от зеления списък, които се преработват в страната; преразглеждане на статута на ПУДООС и насочване на набраните средства по ЗУО към управлението на отпадъците и, съответно – по Закона за водите и въздуха към инициативи и проекти за управление на водите и качеството на въздуха; Създаване на работещи критерии за зелени обществени поръчки за използване на големите количества индустриални отпадъци; Облекчаване на процедурите за използване на отпадъците като ресурс – съпътстващ продукт и спомагателен продукт.

“По всеки един от посочените проблеми МОСВ работи, а там, където нямаме експертизата, ви уверявам, че няма да затваряме вратата. Ще търсим решение, макар процесите да са “затлачени” с години и да ни се налага да управляваме хаoса. За нас е важно на отпадъците да не се гледа като на боклук, а като на ресурс”, каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Той информира, че МОСВ вече е предприело действия относно законодателството и инициативите, свързани с т.нар. Зелени обществени поръчки, които според ведомството трябва да се подават и към Министерство на финансите, и към Министерство на икономиката и индустрията. Ведомството е поело и по-активна позиция относно законодателството на ниво ЕС, което влияе върху конкурентоспособността на българската икономика. Според министър Попов, ПУДООС може да се разшири много, но трябва да работи много по-добре.

Министърът обърна и специално внимание на предстоящото събитие CОP28 – конференция на ООН за изменението на климата, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември 2023 г. в Expo City, Дубай и България за първи път ще има свой павильон. В тази връзка министърът прикани бизнеса и неправителствения сектор за активно участие.

Срещата завърши с представяне на една от ключовите инициативи на БСК и браншовите организации – Пластик Пакт България, насочена към популяризиране и постигане на целите на разделното събиране и рециклирането на опаковките.

 

Нивата на рециклиране на пласмаси в България са добри, но самата събираемост на рециклируеми опаковки може много да се подобри. Важно е в цветните контейнери да попадат годни за рециклиране опаковки, а мнозина продължават да не знаят кои са те. Рециклирането е работещо решение срещу замърсяването до определена степен, но дългосрочното решение е намаляване на еднократните опаковки.

 

24 кг пластмасови опаковки: толкова е генерирал всеки българин през 2019 г. по последните данни на Евростат, а средното ниво в ЕС е още по-високо – 34 кг на човек. След пандемията те вероятно са осезаемо повече – локдауните дадоха силен тласък на онлайн пазаруването и доставките на храна, а тези навици се запазиха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и макар публичното внимание напоследък да е фокусирано много повече към горивата и емисиите, пластмасата продължава да е огромен проблем за природата, за животните, а и за човешкото здраве. Генералното решение, разбира се, е да ограничим еднократните опаковки до минимум. Но то е колкото просто, толкова и трудно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната алтернатива засега остава рециклирането.

 

Над 15 години след поставянето на първите цветни контейнери в София и големите градове обаче мнозина продължават да имат грешни, неактуални или никакви знания какво и в какъв вид трябва и какво не трябва да попада в контейнерите за пластмаса. Някои фанатично събират, почистват и разчленяват на съставните им материали всички възможни опаковки, докато други изхвърлят дори смесен отпадък в цветните контейнери, убедени, че системата не работи и че всички опаковки така или иначе свършват на бунищата и депата за общ отпадък. Така в жълтите контейнери за пластмаса може да се види какво ли не, което няма място там.

 

Ето няколко важни въпроси и отговори за рециклирането на пластмаси и разделното събиране, събрани със съдействието на д-р Надежда Ангелова, гл. асистент в катедра „Неорганична химия“ на ФХФ на СУ „Св. Климент Охридски“, която също е и автор на платформата „Климатека“.

 

Работи ли системата за разделно събиране и рециклиране?

 

Има добра и не толкова добра новина. Не толкова добрата е, че България още не е достигнала нужното ниво на рециклиране на битови отпадъци изобщо. Към 2018 г 31.5% от тях се рециклират при заложени 40% (към същата дата средно в ЕС се рециклират над 47%), а целта за 2025 г. е 55%, и 60% за 2030 г. Все още сме далече от тях. Факт е, че основната част от образуваните битови отпадъци са всъщност биологични или биоразградими, а делът на опаковките е малко под 30% от всички битови отпадъци. Но и събираемостта им е спорна.

 

Резултататите при алуминиевите кенове например са добри – около 80% по данни на статистическия стайт Statista. Но при PET бутилките е едва 22% по данни на PETCORE Europe. Това означава, че разделното събиране може и трябва да стане по-добро, още повече, че европейското законодателство вече изисква държавите от блока след края на 2024 г. да имат схеми за събиране, рециклиране и оползотворяване на бутилки и кенове. За това много би помогнало въвеждане на депозитна система за връщане на опаковки, но тя още не е факт в България.

 

Добрата новина е, че нивата на рециклиране на опаковките, които организациите за разделно събиране успяват да съберат, са съизмерими със средноевропейските – около 65%. Страната ни даже е в топ 5 по рециклиране на събраните пластмасови опаковки – 51% при 38% средно за ЕС по данните на Евростат за 2020 г.

 

Как да знаем кои пластмасови опаковки (могат да) се рециклират и кои не?

 

„Когато става дума за пластмасови опаковки, най-важното правило е те да попаднат в правилния контейнер, всичко друго може да бъде коригирано в последващите процеси на сепариране“, казва д-р Нaдежда Ангелова.

 

Разнообразието от видове пластмаси и комбинациите между тях е голямо, но за опаковки се използват само няколко вида и те са разделени в седем широки категории за рециклиране. Лесният начин да се ориентираме по думите на химика от СУ е да потърсим на опаковката триъгълното лого със стрелки с номер от 1 до 7 в него, който показва към кой вид пластмаса принадлежи – почти всяка пластмасова опаковка вече има такъв знак.

 

Четири от тези седем вида опаковки се рециклират широко в повечето заводи и центрове, включително и в България. Номер 1 е PET, от който се правят бутилките за напитки. Номер 2 е полиетилен с висока плътност, от който често се правят опаковки за козметика, перилни препарати, капачки на бутилки, по-твърди бутилки и т.н. Номер 4 е полиетилен с ниска плътност, от който се правят повечето торбички и домакинското фолио. И номер 5 е полипропиленът, който е много популярен в хранителната индустрия и от него се правят почти всички меки опаковки за всякакви храни като солети, чипс, барчета и т.н., както и кофички за кисело мляко, сламки, бъркалки и още много.

 

 

Какво се случва с пластмасовите опаковки, които не се рециклират?

 

Всички тези седем вида опаковки е редно да попаднат в жълтия контейнер, дори да са от вида, който не се рециклира в страната. Стиропорът например се рони на дребни и леки парчета, които се превръщат в голям замърсител. За това и той не трябва да попада в общия битов боклук.

Когато е изхвърлен разделно в жълтия контейнер, служителите на поточната линия го селектират най-често за изгаряне (той е висококалоричен материал) или за балиране. За изгаряне или за балиране се разпределят и другите пластмаси, които не се преработват в страната. Някои от тях могат и да потеглят към други страни, в които има инсталации за преработка и интерес от местни компании.

 

 

Смесването на различни категории опаковки при извозването на контейнерите не е толкова голям проблем, защото процесът по сепариране на опаковките след това е ръчен – разделните отпадъци минават през поточна линия на площадките на организациите, събиращи опаковки, на която обучени служители допълнително селектират опаковките по вид на материалите, цвят и т.н.

Смесването на различни категории опаковки при извозването на контейнерите не е толкова голям проблем, защото процесът по сепариране на опаковките след това е ръчен – разделните отпадъци минават през поточна линия на площадките на организациите, събиращи опаковки, на която обучени служители допълнително селектират опаковките по вид на материалите, цвят и т.н.

 

 

Как да сме сигурни, че разделните отпадъци отиват за рециклиране, при положение че те често се събират в един камион?

 

В жълтите контейнери наистина се събират и пластмасови, и метални опаковки, а понякога различните контейнери се изпразват в едни и същи камиони. В случая това не е проблем, защото в България процесът по сепариране е ръчен – всички разделни отпадъци минават през поточна линия на площадките на организациите, събиращи разделни опаковки, на която обучени служители допълнително селектират опаковките по вид на материалите, цвят и т.н. В някои държави и градове този процес е много по-автоматизиран и там е важно събраните първоначално опаковки да са колкото може по-еднородни, за да се избегне замърсяване на материалите с примеси.

 

„Несъвършенството“ на системата в България засега има предимството на последващата селекция. Тези обучени служители отделят всичко, което може да се рециклира, а остатъкът отива за изгаряне или на депа. В крайна сметка е по-ефективно в жълтия контейнер да попадне нещо нерециклируемо, което ще бъде селектирано впоследствие от служителите, отколкото рециклируема опаковка да отиде в общия боклук.

 

Трябва ли да отделяме капачките на бутилките и да ги събираме отделно?

 

„Капачките на бутилките най-често са от различен вид твърда пластмаса, а не от PET, която също се рециклира, но отделно. Капачките се отделят при последващите процеси на поточната линия или в заводите. Ако потребителите желаят да отделят капачките и ринговете им – например за кампаниите за събиране на капачки с кауза, разбира се, могат да го правят“, казва Надежда Ангелова.

 

Тя отбелязва, че отскоро капачките на някои компании за напитки вече са свързани за ринговете и не се отделят. Това по думите й е подготвителна фаза преди предстоящо въвеждане на нови правила в ЕС, според които и капачките вече ще се правят от PET, така че процесът по рециклирането им да е много по-лесен.

 

Трябва ли опаковките да се почистват и измиват?

 

При всички случаи е по-добре това да се прави – да се изплакват опаковките от хранителни отпадъци, от козметика, особено от перилни и други химични препарати, тъй като могат да замърсят материала за рециклиране.

 

И все пак често пропускът не е фатален. „Еднородните пластмаси минават през процеси на „изпиране“ с гореща вода и с препарати в заводите, преди механично да се раздробят и да се превърнат в пелети, от които се правят нови изделия от рециклирана пластмаса. За да има ефективен процес, в който да няма замърсявания, и да бъде качествена продукцията, винаги се минава през сериозен качествен контрол“, отбелязва д-р Ангелова.

 

Какво да не слагаме в жълтия контейнер?

 

Първото и най-важното е, че контейнерите за разделно събиране са само за опаковки и в тях не е редно да попадат пластмаси, които не са опаковки. Например пластмаси и найлон от строителни дейности или ремонти на домакинствата.

 

Фасове, маски, мокри кърпички, санитарни материали, кухненски гъби са все неща, които съдържат различни видове пластмаси, но не се рециклират.

 

Пластмасите от играчки или електроуреди имат друг състав и те се събират и рециклират директно от и в различните отрасли на индустрията.

 

А хартиените чашки от кафе и опаковки с пластмасово покритие?

 

Повечето „картонени“ чашки за еднократна употреба са композитни материали, казва д-р Ангелова. Те са покрити с тънък слой полиетилен, което ги прави непромокаеми, но също така трудни и скъпи за преработка и това почти не се случва, макар да не е невъзможно. Това се отнася и за „гланцирани“ хартиени опаковки например за пулпа от домати, заквасена сметана и т.н. Някои от тези опаковки имат по 4-5-6 различни слоя, които предпазват продукта и от външно влияние.

 

Изключение са Tetra Pak опаковките – хартиените кутии за сок, мляко и т.н., които са „опаковка с дълъг живот“. Производителят ги рециклира, като за целта те отпътуват след отделянето им към Полша и Румъния, където има специални депа за тях.

 

Какво се случва с метала от жълтия контейнер?

 

При сепарацията в депото с помощта на магнити се отделят всички други метали и остава алуминият, който няма магнитни свойства. Той се нарязва на парчета, разтопява се на висока температура и се превръща в дълги листи, които се използват за нови кенчета за напитки, фолио за печене и т.н.

 

Останалите метали се смачкват и изпращат в леярни, където се нагорещяват и се смесват с други метали за нови продукти.

 

Рециклират ли се пластмасовите отпадъци в България?

 

Днес нещата са много по-различни в сравнение с първите години на разделното събиране – в България вече има предостатъчно мощности, които могат да преработват различни видове пластмасови опаковки. В Ямбол например има завод за рециклиране на PET бутилки, a полиетиленови торбички и опаковки се преработват в заводи във Велико Търново, София, Елин Пелин, голям завод за пластмаси има в Пазарджик, а има и планове за изграждане още големи съоръжения – например в Карлово, Пловдив и др.

 

Редом с това много производители на опаковки имат собствени мощности и за преработка на различни видове пластмаси – общият им брой е над 100. Всъщност капацитетът на някои от тези съоръжения е дори по-голям от вътрешния ресурс и те преработват опаковки и от други държави. Някои опаковки от определени видове пластмаса, за които в България няма мощности, пък понякога се изнасят и в други близки държави.

 

Преработката на опаковки е перспективен бизнес и той тепърва ще расте – в кръговата икономика те не са отпадък, а ценен ресурс. Европа тепърва навлиза в тази епоха, в която материалите и продуктите ще имат все по-дълъг и дълъг живот и цикъл на употреба, включително чрез рециклиране. Тези процеси ще бъдат подкрепени и от законодателни мерки, предвидени в нормативите от Зелената сделка на ЕС.

 

Много от слаборазвитите страни в Африка и Югоизточна Азия нямат инфраструктура за разделно събиране и преработване и там пластмасовите опаковки често се озовават на огромни купчини в океаните, природата и градовете

 

Много от слаборазвитите страни в Африка и Югоизточна Азия нямат инфраструктура за разделно събиране и преработване и там пластмасовите опаковки често се озовават на огромни купчини в океаните, природата и градовете

 

Рециклирането ли е най-доброто решение?

 

Еднократните опаковки не са добро екологично решение въпреки безспорните им икономически ползи – лекота, здравина, ниска цена и т.н. И все пак донякъде парадоксално, но рециклируемите пластмаси (а огромната част от съвременните опаковки вече са такива) в някои отношения може да са по-екологични от естествените материали – за преработката им е нужна много по-малко енергия, отколкото за преработката на стъкло например, а тъй като са леки, транспортът им е много по-ефективен и с по-нисък въглероден отпечатък. Условието е всички годни за преработка опаковки да попадат в съответния контейнер в добър вид.

 

В това отношение развития свят се справя доста добре – Европа например е пряко отговорна едва за 2% от световното замърсяване с пластмаси, а ЕС продължава да работи по нови и нови нормативи за ограничаване на еднократните опаковки и за повишаване на повторното им използване и рециклиране – включително тази седмица бяха представени нови мерки.

 

В много от слаборазвитите страни в Африка и Югоизточна Азия обаче такава инфраструктура за разделно събиране и преработване липсва и там пластмасовите опаковки са проблем, чийто ефект се измерва буквално с огромни купчини в океаните, природата и градовете. „Най-големите замърсители в този контекст – като големите конгломерати за безалкохолни напитки, често си „измиват ръцете“ с извинението, че пластмасовите им бутилки по принцип са рециклируеми, но те не предлагат алтернатива на пластмасовите бутилки в държави, които нямат системи за рециклиране“, отбелязва химикът от СУ Надежда Ангелова.

 

Дългосрочното решение е минимализирането на опаковките за еднократна употреба, а това изисква усилия както от потребителите, така и от компаниите и законодателите.

 

Източник: Капитал

 

В рамките на проекта  „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01.

 

Проектът е с финансовата подкрепа на ОП „Опазване на околната среда и климатични промени 2014-2021“ чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021, експерти от Браншова асоциация полимери осъществиха презентация в 53 ОУ “Николай Хрелков”, Горна баня и запознаха ученици и учители с Кръговата икономика, възможности за рециклиране в училище и повторната употреба на материали.

 

Учениците от 6 и 7 клас зададоха много въпроси и с интерес обсъдиха с какво те  самите, техните семейства и съученици могат да допринесат за опазване на околната среда, разделното събиране на отпадъците и повторното използване на суровините и материалите от пластмаса.

Браншова Асоциация Полимери,  която е партньор по проект “Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер: BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01, представи пред учениците от 10 клас в 153 СУ “Неофит Рилски ” гр. София презентация, запознавайки ги какво е Кръгова икономика и интересни  ЕКО практики, с цел намаляване на отпадъците сред природата и как да използваме правилно ресурсите и.

В „Темата на NOVA”, излъчена на 22 октомври 2022г., беше разгледано рециклирането и повторното използване на пластмасови опаковки. За да работят, българските рециклиращи заводи вече внасят използвана пластмаса от чужбина.

 

 

2024 г. е срокът за въвеждане на т. нар. депозитна система в България и пилотно тя вече се изпробва в Габрово. Подобен модел работи в 12 страни в Европа. Идеята е хората да връщат стари опаковки и да получават обратно стотинките, които са платили за тях. В момента използваните пластмаса и стъкло у нас най-често се изхвърлят и то извън цветните контейнери за разделно събиране. По данни на екоминистерството, преработваме едва една трета от битовите отпадъци, докато в някои европейски страни процентът вече е 95.

 

 

Докато голям процент от нашите отпадъци остава неусвоен, рециклиращият бранш вече внася стари опаковки от чужбина, за да може да поддържа мощностите си. Все повече проблеми отчитат и самите производители на пластмаса. Колкото по-малко се рециклира – толкова повече тепърва ще поскъпва и тяхната продукция.

 

 

г-жа Цветанка Тодорова, председател на УС Асоциация „Полимери” сподели пред медията, че само за един голям производител на пластмаса у нас са нужни около 80 000 тона годишно рециклиран материал. В момента толкова е общото събрано количество опаковки за страната.

 

 

 

 

 

Цялото предаване можете да гледате тук.