Новини

Контейнерите ще бъдат поставени до края на 2022 г. като междинна стъпка по пътя към национална депозитна система

 

До края на годината в България се планира да се събират разделно още близо 600 000 литра пластмасови бутилки до 3 л. Това ще стане възможно заради поетапното поставяне на 2080 нови жълти контейнери за целта из цялата страна, в синхрон с допълнение на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки към Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 2021 година.

 

Зелената инициатива е част от поредната междинна стъпка за въвеждане на национална депозитна система у нас, по примера на едни от най-развитите еко държави в Европа. Най-логичният път, който трябва да се следва, за да се постигнат националните и европейските цели по събиране на опаковки до 2029 година, е материалът от пластмасови и стъклени бутилки и кенчета – независимо дали чрез депозитна система или по друг начин, да се събира от организациите за оползотворяване на отпадъци. За да има депозитна система обаче, трябва най-малкото да има работещ парламент, нов закон и процес на внедряване от най-малко година и половина.

 

В момента в страната са разположени 180 кошчета за разделно събиране с обща вместимост от 187 000 литра, а в началото на 2023 година, благодарение на новите жълти кошчета, се очаква рязък скок в събираемостта.

 

България, като държава член на ЕС, е задължена да спази изискванията за разделно събиране на бутилки. Според европейските цели, най-късно до 2029 г. във всички страни членки трябва да се събират най-малко 90% от РЕТ опаковките за напитки и да се влага минимум 30% рециклиран материал в новите бутилки. От 2025 г., като междинна цел, събираемостта трябва да е 77%, а вложения рециклиран материал – най-малко 25%. За сравнение: в редица европейски държави вече се събират над 85% от бутилките, а цели 80% от материалите се използват повторно.

 

Поради нестабилната политическа ситуация в България има риск въвеждането на депозитна система да се забави.

 

В основата на европейската директива за оползотворяване на материалите от опаковки е заложен равен достъп до системите на всички граждани, във всяка точка на страната, включително чрез смарт решения за събираемост на рециклируем материали както за големите вериги, така и за малките търговски обекти.

 

Всяка стъпка, която гарантира събираемостта на повече качествен материал за рециклиране и запазване цените за крайния потребител, доближава страната ни до изпълнението на европейските изисквания за задължителното съдържание на рециклиран материал в бутилките до 3 литра.

 

 

 

Беше публикуван новият бюлетин по проект „Повишаване на oсведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“ с № BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01 , в който БАП е партньор.

 

В това издание можете да прочетете:

 

  • Проведоха се кампании за повишаване на осведомеността по отношение на кръговата икономика и рециклиране в училище

 

  • Бяха осъществени дейности по промотиране и подкрепа на рециклирането и повторната употреба на отпадъци

 

  • Партньорите участваха в обмен на добри практики за образователни кампании относно кръговата икономика и рециклирането в училища извън партньорството

 

Тук можете да прочетете пълният текст на бюлетина и да се запознаете с всички извършени дейности.

Зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева се срещна с представители на браншови организации във връзка с рециклирането на опаковки и възможностите за въвеждане на депозитната система в България.

 

„За България е важно достигане на целите за рециклиране, заложени към страните в ЕС, и съответно намаляване на депонирането. Въвеждането на депозитната система е стъпка именно в тази посока“, каза зам.-министър Колева. Участниците в срещата дискутираха критериите при избора на най-ефективния и работещ модел за въвеждане на депозитната система, като се отчетат интересите на всички заинтересовани страни. Обърнато бе внимание и на т. нар. „пътна карта“ по отношение на възможните срокове, необходими за въвеждането на депозитната система на национално ниво.

 

В срещата участва г-жа Цветанка Тодорова, председател на УС на БАП, както и представители на БСК, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Сдружението за модерна търговия както и експерти от дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.

 

Всички участници отново се обединиха за продължаване усилията по въвеждане на депозитната система в страната.

На 23 юни 2022г. в Пловдив беше проведено Общо събрание на Браншова Асоциация Полимери.

 

Гости на събитието бяха председателят на БСК Добри Митрев и зам.-председателят Мария Минчева. Г-н Добри Митрев, Председател на УС на БСК, поздрави участниците в ОС от името на Управителния съвет на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес и връчи поздравителен адрес. Г-н Митрев запозна участниците в заседанието с активностите на БСК и на останалите работодателски организации, обединени в АОБР, във връзка с преодоляването на проблемите с високите енергийни цени за небитовите потребители.

 

Председателят на БСК благодари на БАП за партньорството и колегиалността, както и за активното участие в създаването на инициативата КРИК (КРъгова ИКономика). БАП активно участва работни срещи с ведомства и институции и в провеждането на редовни консултации, дискусии, анкетни проучвания.

 

„Без Вашата подкрепа и експертиза трудно бихме могли да се справим по редица теми, свързани със законодателството и практиката в областта на околната среда. Убедени сме, че това сътрудничество ще продължи да се развива все по-успешно. Пожелавам Ви да съхранявате енергията и ентусиазма за работа в името на конкурентоспособна и благоприятна бизнес среда, с ясни и последователни политики за развитието на пластмасопреработващата промишленост и полимерната индустрия у нас“, каза г-н Добри Митрев.

На 8 юни в ПГТ „Пенчо Семов“ гр. Габрово се проведе публично събитие по проект  „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението”. Събитието се проведе съвместно с откриването на новия STEM център в гимназията.

 

Сред официалните гости бяха г-жа Мариета Георгиева, Заместник-министър на образованието, г-жа Маргарита Стойкова, Заместник- ръководител на Програмния оператор на ФМ на ЕИП към Министерството на околната среда и водите, г-н Ивелин Стоянов, Заместник Областен управител на Област Габрово; г-жа Невена Минева, Заместник-кмет на Община Габрово, г-н Георги Маринов, Началник на РУО – Габрово, директори на училища от В. Търново, Пирдоп, Габрово и региона.

 

Бяха представени целите на проекта и очакваните резултати. Беше поставен фокус върху  повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции, както и засилването на двустранното партньорство между страните донори (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и България.

 

Партньорите по проекта представиха постигнатите резултати до момента, а именно разработените образователни програми относно кръгова икономика и рециклиране, насочени към ученици и учители с интегриран опит от Норвегия. Бяха представени и  проведените кампании за популяризиране на програмите в училища в района на Габрово, Велико Търново, Шумен и Пирдоп.

 

В събитието се включиха и генералният секретар на БАП, Светла Каишева, г-н Румен Иванов, Управител на “ЖУ-БГ”, Габрово, както представители на рециклиращи компании от региона, които споделиха своя опит за рециклиране на пластмаса и прилагане принципите на кръговата икономика за безотпадна технология.

 

Събитието беше част от проекта „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01 е с финансовата подкрепа на ОП „Опазване на околната среда и климатични промени 2014-2021“ чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021.

Във връзка с изпълнение на дейност 2 по проект „Повишаване на oсведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“ с № BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01., където БАП участва като партньор, бяха разработени 10 образователни програми свързани с кръговата икономика и рециклирането. Програмите са в съответствие с изискванията на Наредба 13 на МОН и са подходящи за включване в учебните планове на училищата.

 

Програмите са насочени към различни целеви групи:

Ученици от 5 – 7 клас:

  • Въведение в кръговата икономика.
  • Рециклиране.
  • Стоп на отпадъците.
  • Да направим училището по-,,зелено”.

 

Ученици от 8 – 10 клас:

  • Европейско измерение на кръговата икономика.
  • Политики на ЕС в областта на рециклирането и
  • Какво представлява опасният отпадък?
  • Професия в областта на кръговата икономика.

 

Учители:

  • Еко образование. Техники и игри за включване на екологичното образование C фокус кръгова икономика в педагогическия процес в училище.
  • Изготвяне и управление на Европейски проекти, подкрепящи екологични дейности и въвеждане на кръгова икономика в училище.

 

Кампании за популяризиране на образователните програми

 

Общо 12 кампании за популяризиране на разработените образователни програми бяха проведени в училища в районите на Габрово, Шумен, Велико Търново и Пирдоп.

 

Тук можете да разгледате информационния бюлетин с описанието на всички програми и дейности.

Официалното представяне на инициативата „ПЛАСТИК ПАКТ България“ се състоя на 11 април 2022 г.

 

В събитието участваха вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, зам.-министърът на орбазованието и науката Мария Гайдарова, председателят на БСК Добри Митрев и ръководителите на организациите и фирмите, учредители на „ПЛАСТИК ПАКТ България“.

 

Беше подписана Учредителна декларация и официално беше представена инициативата „ПЛАСТИК ПАКТ България“, обединяваща браншови организации, фирми и държавни институции с цел намаляване на отпадъците от пластмасови опаковки и оползотворяването на пластмасата като суровина в кръговата икономика на България.

 

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ е част от разрастваща се глобална мрежа, в която до момента участват национални и регионални PlasticsPact в Европа, Австралия и Нова Зеландия, Великобритания, Канада, Кения, Нидерландия, Полша, Португалия, САЩ, Франция, Чили и Южна Африка.

 

Учредители на „ПЛАСТИК ПАКТ България“ са Българската стопанска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Браншова асоциация полимери, Българската камара на химическата промишленост, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Денкщат България, Сдружението за модерна търговия и Съюзът на пивоварите в България. Инициативата се ползва от институционалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката.

 

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ е първата и единствена на Балканския полуостров платформа, която успява да привлече толкова широко представителна професионална общност, концентрираща експертиза, знания и ресурси, необходими за постигането на националните цели, заложени в областта на управлението на отпадъците, както и за подпомагане на разработването и анализа на нормативни документи, свързани с прилагане на изикванията на европейската Зелена сделка.

 

Участниците в инициативата ще обменят знания, компетенции и добри практики в областта на оползотворяването на отпадъците от пластмаса като суровина в кръговата икономика на България, ще насърчават изследвания и иновативни решения (в т.ч. в партньорство между публичния и частния сектор) и в диалог с институциите ще предлагат инструменти за прилагане на съответните модели за кръгова икономика и устойчиво развитие. В рамките на инициативата ще се търси подкрепа за разработване и/или внедряване на иновации, в т.ч. чрез установяване и разширяване на критично необходимата инфраструктура в страната. Планира се и реализирането на кампании за повишаване на осведомеността на гражданите, съобразени с ценностите и посланията на Пакта, с цел постигане на силна ангажираност на всеки гражданин и цялото общество за ускорено създаване на устойчива система за пластмасите в България.

 

 

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ си поставя пет амбициозни цели до 2025 г.:

  • Идентифициране и елиминиране на проблематични и ненужни опаковки чрез редизайн, иновации и алтернативни модели на доставка;
  • 100% от пластмасовите опаковки да бъдат рециклируеми, да могат да бъдат употребявани повторно, където е подходящо, или да бъдат компостируеми, като това да е изключение при ясно дефинирани предпоставки;
  • Ефективна подкрепа на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, тяхното сортиране и рециклиране за постигане на най-малко 55% рециклиране от пуснатите на пазара пластмасови опаковки, декларирани към организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки;
  • Стремеж към постигане на средно 30% рециклирана пластмаса в опаковките от пуснатите на пазара в съответствие със законовите и технологичните изисквания и когато това е практически възможно за съответните продукти;
  • Повишаване на информираността и ангажираността на потребителите в областта на повторната употреба, разделното събиране, рециклирането и намаляване на замърсяването с пластмаси.

 

На 24 февруари 2022г ръководствата на Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в камарата браншови организации се срещнаха с министъра на околната среда и водите Борислав Сандов и неговия екип. Срещата бе инициирана от представителите на бизнеса, а домакин бе МОСВ. В нея взе участие г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на Браншова асоциация полимери.

 

Целта на срещата бе запознаване на екипа на МОСВ с инициативата КРИК „КРъгова ИКономика“, осъществявана съвместно от БСК и заинтересовани браншови организации, както и с „Пластик Пакт България“ – инициатива, която предстои да стартира официално през пролетта на тази година.

 

В изказването си при откриването на срещата председателят на БСК Добри Митрев разказа за създадената инициативата КРИК – професионална общност, обединяваща отговорния бизнес – браншови организации и компании, в подкрепа на прехода към кръгова икономика и постигане на реално измерими резултати при въвеждането на европейското законодателство, подобряването на ресурсната ефективност, удължаване живота на продуктите, намаляване на отпадъците, образувани за производството на единица БВП, постигане на националните цели за намаляване на депонирането на отпадъците. КРИК ще работи за разрешаването на реалните предизвикателства, пред които се изправя бизнеса и ще съдейства за прилагането на нови бизнес модели.

 

Представителите на бизнес организациите изразиха очакване диалогът с МОСВ да стане по-ефективен и по-динамичен. „Всички сме тук по собствена доброволна инициатива, а не под натиск и заради регулаторни пречки. Търсим диалог, очакваме подкрепа към отговорния бизнес с ангажимент към околната среда“, каза председателят на БСК Добри Митрев.

 

От своя страна, министър Сандов подчерта, че търси диалог и открива в днешната среща възможност за динамизиране на взаимодействието между изпълнителната власт и бизнеса.

Липсва достатъчно пластмаса, годна като технически характеристики за рециклиране и влагане в нови изделия. Това каза Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова асоциация Полимери (БАП), в предаването “Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. “Трябва да има достатъчно количество отпадъци от пластмаси, което е свързано с разделното събиране с осигуряване на достатъчно чисти отпадъчни потоци.”

 

“Освен това на Европейско ниво все още няма приет стандарт за т.нар. рециклати. Това, което съществува като изисквания и стандарти за първичните полимерите, все още не е направено за вторичните”.

 

Тази година в огромен проблем за бранша се превръща скокът на цената на електроенергията, алармира Тодорова. “Индустрията за обработка на полимери и рециклиране е високо енергоинтензивен сектор. Цената на електричеството в общия дял на готовите изделия е 20-30%” и драстичното увеличение на тока се отразява директно върху цената на продукцията, а потребителите не могат да поемат цялото това покачване. От друга страна, производителите имат дългосрочни договори, които не могат да изпълняват без да реализират загуби.

 

“Стига се до там, че компаниите наблюдават цените на електроенергията и решават дали да работят днес или не, за да не трупат загуби”. Това реално се случва, потвърди гостенката и подчерта, че подобни спирания също не са безболезнени за този тип производство и “чисто технологично носят загуби”.

 

Компенсациите за бизнеса не са достатъчни и трябва да има по-дългосрочна визия и мерки, които да направят така, че да има предвидимост за бизнеса. Предложение на асоциацията, което за сега е оставено без отговор, е, енергоемките предприятия да купуват ток директно от АЕЦ, за да може индустрията да работи, каза още тя.

 

Цялото интервю можете да видите тук.

На 15 октомври се проведе Конференция на тема “Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“. В събитието ще участваха министър-председателя на Република България – Стефан Янев, изпълнителния вицепрезидент на ЕК – Франс Тимерманс и комисаря по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж – Мария Габриел.

 

В сесията „ Умни градове и кръгова икономика“ взе участие г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на БАП.

 

Г-жа Тодорова сподели с аудиторията амбицията на БАП за изграждане на Платформа за отпадъци от пластмаси и рециклирани полимери, с която да се затвори веригата на стойността. Европейското законодателство в областта на околната среда и конкретно законодателните решения, които засягат пластмасите, наложи поставянето на изключително амбициозни цели пред обществото, каза г-жа Тодорова и подчерта: всички пластмасови опаковки до 2030 г. трябва бъдат годни за повторна употреба, тоест за кръгова икономика. Дори се поставя амбициозната цел за рециклирано съдържание до 30%, добави тя.

 

 

Каква е целта на платформата

 

Намерението е платформата да съдържа обменна информация за количествата отпадъци по видове и потоци, количества и области за приложение. Платформата, която ще е в електронен вид, ще е същевременно и борса за суровини – за всякакви видове отпадъци от пластмаса – от промишлеността, технологични, битови – борса за рециклирани материали от различни видове и с различно качество с възможност за проследяване на техния произход. Това ще е една платформа B2B, която ще даде възможност за нова употреба на рециклирани материали, за стандартизиране на различните видове материали, най-вече за контакт с храни – но основната цел е постигане на кръговост на ресурсите.

 

Г-жа Тодорова отбеляза, че БАП  сътрудничи с “Лукойл Нефтохим” за изграждане на пилотна инсталация за химическо рециклиране на полиетилен и полипропилен. Според нея реализирането на проекта не е възможно без някаква форма на публично-частно партньорство, тъй като става дума за иновативна технология, която изисква съществено финансиране, но в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целите за утвърждаване на кръгова икономика.

 

 

Полимерите и разделното събиране на отпадъци

 

Торби от биополимери, компостируеми, биха могли да изпълнят своята роля така че разделното събиране на биоотпадъците при източника – домакинствата и заведенията за обществено хранене, да се случи по възможно най-добрия начин, каза г-жа Тодорова. В крайна сметка това ще доведе до осигуряване на чисти отпадъчни потоци и увеличаване на количеството рециклирани материали и на икономия на ресурси в процеса на рециклирането, включително на вода и енергия. Всъщност използването на биоразградимите и компостируеми торби гарантира и качеството на компоста.

 

 

Екодизайнът на продуктите

 

Съществена задача е да се работи върху дизайн, който да гарантира, че пластмасовите продукти ще са годни за повторна употреба – че ще могат да се рециклират механично или химически. Възможността за механично рециклиране се гарантира от това продуктът да бъде проектиран и изпълнен по възможност с монокомпонентен материал, тъй като когато се състои от повече от един вид полимер, той по-трудно се рециклира, а в някои случаи е невъзможно. Такъв е случаят с композитните опаковки – кутиите със сокове, които се изгарят.

 

 

Един успешен пример

 

Една от фирмите, член на асоциацията, от няколко години разработва и тази година въведе в експлоатация изцяло нов иновативен продукт – полиетиленов филм (фолио – BOPE) – 100% рециклируем, който дава възможност да се разработят различни видове опаковки – те на свой ред 100% рециклируеми и почти 50% по-леки от съществуващите. Използването им ще намали въглеродния отпечатък на продуктите и ще изпълнява целите на кръговата икономика.

 

В края на изказването си г-жа Тодорова обърна внимание на голямата енергоемкост на процеса по рециклирането. Във връзка с това тя призова институциите да обърнат внимание на отрасъла, защото повишаването на цените на енергията влияе както на конкурентоспособността, така и на продуктите и в крайна сметка – на потребителите.

 

 

Тук можете да видите цялата презентация.