В рамките на проекта  „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01.

 

Проектът е с финансовата подкрепа на ОП „Опазване на околната среда и климатични промени 2014-2021“ чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021, експерти от Браншова асоциация полимери осъществиха презентация в 53 ОУ “Николай Хрелков”, Горна баня и запознаха ученици и учители с Кръговата икономика, възможности за рециклиране в училище и повторната употреба на материали.

 

Учениците от 6 и 7 клас зададоха много въпроси и с интерес обсъдиха с какво те  самите, техните семейства и съученици могат да допринесат за опазване на околната среда, разделното събиране на отпадъците и повторното използване на суровините и материалите от пластмаса.

Браншова Асоциация Полимери,  която е партньор по проект “Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер: BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01, представи пред учениците от 10 клас в 153 СУ “Неофит Рилски ” гр. София презентация, запознавайки ги какво е Кръгова икономика и интересни  ЕКО практики, с цел намаляване на отпадъците сред природата и как да използваме правилно ресурсите и.

В „Темата на NOVA”, излъчена на 22 октомври 2022г., беше разгледано рециклирането и повторното използване на пластмасови опаковки. За да работят, българските рециклиращи заводи вече внасят използвана пластмаса от чужбина.

 

 

2024 г. е срокът за въвеждане на т. нар. депозитна система в България и пилотно тя вече се изпробва в Габрово. Подобен модел работи в 12 страни в Европа. Идеята е хората да връщат стари опаковки и да получават обратно стотинките, които са платили за тях. В момента използваните пластмаса и стъкло у нас най-често се изхвърлят и то извън цветните контейнери за разделно събиране. По данни на екоминистерството, преработваме едва една трета от битовите отпадъци, докато в някои европейски страни процентът вече е 95.

 

 

Докато голям процент от нашите отпадъци остава неусвоен, рециклиращият бранш вече внася стари опаковки от чужбина, за да може да поддържа мощностите си. Все повече проблеми отчитат и самите производители на пластмаса. Колкото по-малко се рециклира – толкова повече тепърва ще поскъпва и тяхната продукция.

 

 

г-жа Цветанка Тодорова, председател на УС Асоциация „Полимери” сподели пред медията, че само за един голям производител на пластмаса у нас са нужни около 80 000 тона годишно рециклиран материал. В момента толкова е общото събрано количество опаковки за страната.

 

 

 

 

 

Цялото предаване можете да гледате тук.

 

Разделното изхвърляне на отпадъците е част от съвременния живот и започва с осъзнатото решение за личното участие на всеки от нас в опазването на природата.  Разделното изхвърляне на отпадъците улеснява рециклирането им. Когато нещо старо се превръща в нещо ново, това е от полза както за хората, така и за околната среда, а ресурсите не се губят. Рециклирането пести енергия. Благодарение на него остават по-малко отпадъци, отиващи в депата.

 

“Ежегодно на пазара в България се пускат над 400 000 тона опаковки. Основна част от опакованите стоки се потребяват от домакинствата. След като изпием, изядем и използваме съдържанието им – те имат три възможни пътя: да бъдат изхвърлени в природата, където замърсяват реките, горите, парковете и улиците ни, да бъдат изхвърлени в смесения битов отпадък и да запълват общинските депа, където се разлагат стотици години или да попаднат в контейнерите за разделно събиране, да бъдат рециклирани и да влязат отново в икономиката. Всички ние, гражданите на София, а и на цяла България, можем да помогнем тези отпадъци да тръгнат по третия път.”, казва г-жа Ива Стефанова, Мениджър „Връзки с обществеността, комуникации и регулации“ на  Екопак – една от фирмите за разделно събиране на пластмаса, хартия, метал и стъкло, обслужващи град София.

 

Гражданите могат да участват в рециклирането и да помогнат за чистотата на града си. Ето как:

 

 

Пластмаса и метал

 

 

В контейнера за пластмаса и метал изхвърляйте само пластмасови бутилки от вода и безалкохолни, олио и бира, кофички от кисело мляко и пластмасови бутилки от прясно мляко, туби и шишета от козметика и санитарни продукти, метални кенчета от напитки и почистени консервени кутии, капачки от буркани и бутилки, найлонови торбички.

 

Контейнерите за разделно събиране на пластмасови и метални отпадъци не са предназначени за блистери от лекарства, туби от масла и от други вредни вещества, както и за домакински електроуреди, авточасти и отпадъци, които не са от пластмаса.

 

Преди да бъдат изхвърлени пластмасовите опаковки трябва да бъдат изпразнени от съдържание, почистени и, ако се налага, изплакнати с вода. За да се пести място в контейнера е препоръчително да смачкате празните бутилки, за да се намали обема им. След това ги запушете с капачката. Така осигурявате място за повече пластмасов отпадък, пести се гориво и се намаляват вредните емисии, изхвърлени във въздуха при транспортиране.

 

Внимавайте да не запалите контейнер с пластмасови отпадъци. Те се гасят трудно и са токсични.

 

 

Хартия

 

Хартиените продукти съставляват голям процент от всички отпадъчни материали. Тенденцията е възходяща в световен мащаб, затова не забравяйте да събирате старите списания и картонените кутии извън кошчето с общия битов отпадък.

 

В контейнера, предназначен за хартиени отпадъци, изхвърляйте само хартия и картон, празни кутии от сок и мляко, кашони и опаковки от картон, хартиени кутии от бонбони, яйца, дрехи, обувки, торбички и чували от хартия и т.н. Не изхвърляйте битови отпадъци като салфетки, санитарни материали, угарки както и всякакви други отпадъци, които не са от хартия.

 

Силно замърсените омаслени хартиени и картонени отпадъци също нямат място в контейнера за разделно събиране на хартия. Мазнините, примесите с органичен или строителен отпадък, калта, клоните и листата пречат на процеса на рециклиране и унищожават труда на всички, постарали се преди вас.

 

Сгънете добре картоните и кутиите преди да ги изхвърлите. Така в контейнера ще има място за повече хартиен отпадък.

 

Стъкло

 

Имате ли празни буркани от сладко, ненужни стъклени съдове или бутилки от напитки? Отървете се от тях без да замърсявате природата, като ги рециклирате. Добре е да се знае, че стъклото за бутилки и буркани се преработва по различен начин от плоското стъкло (което се използва за направата на прозорци) и затова не трябва да се смесват. Камъните и порцеланът пречат при преработката на стъклото, тъй като не се топят в пещите. Не ги изхвърляйте заедно с отпадъците от стъклени опаковки.

 

Изхвърляйте в контейнерите за разделно събиране на стъклени отпадъци бутилки от всякакъв вид и цвят, стъклени шишета от козметични продукти и буркани от всякакви храни.

 

В контейнерите не оставяйте счупени чаши и чинии, порцелан и изделия от огнеупорно стъкло, крушки и луминесцентни лампи, стъкло от прозорци и огледала и автомобилни стъкла.

 

Преди да изхвърлите стъклените опакови махнете капачките и тапите и отстранете съдържанието. Препоръчително е те да бъдат изплакани, тъй като така по тях няма да полепне кал или прах.

 

Отпадъците от опаковки не трябва да се смесват. Не изхвърляйте метал в контейнера за хартия или стъкло при пластмасата. „Малко хора знаят, че камионът, който извозва стъклото е съвсем различен от този, който извозва пластмаса и метал, например. Първият е тип самосвал, а вторият – камион с преса. Ако някой изсипе тежкото стъкло в камиона с преса, рискува да счупи пресата на камиона за пластмаса. Ако пък изсипе пластмаса в камион без преса, то обемната пластмаса ще го запълни само след 5 точки и ще трябва да се направят много повече курсове, свързани с по-високи разходи, а и въглеродни емисии.“, обясни г-жа Стефанова.  “Все още разделното събиране не е достатъчно масов навик сред повечето граждани. Макар над 70% да заявяват, че искат да събират разделно, данните показват, че не повече от 20% ползват редовно цветните контейнери. Въпреки положителните тенденции, за всички е ясно, че можем да събираме и рециклираме повече, ако всички заедно като общество приемем разделното събиране като своя отговорност и задължение“.

 

Източник:  Екопак

Контейнерите ще бъдат поставени до края на 2022 г. като междинна стъпка по пътя към национална депозитна система

 

До края на годината в България се планира да се събират разделно още близо 600 000 литра пластмасови бутилки до 3 л. Това ще стане възможно заради поетапното поставяне на 2080 нови жълти контейнери за целта из цялата страна, в синхрон с допълнение на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки към Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 2021 година.

 

Зелената инициатива е част от поредната междинна стъпка за въвеждане на национална депозитна система у нас, по примера на едни от най-развитите еко държави в Европа. Най-логичният път, който трябва да се следва, за да се постигнат националните и европейските цели по събиране на опаковки до 2029 година, е материалът от пластмасови и стъклени бутилки и кенчета – независимо дали чрез депозитна система или по друг начин, да се събира от организациите за оползотворяване на отпадъци. За да има депозитна система обаче, трябва най-малкото да има работещ парламент, нов закон и процес на внедряване от най-малко година и половина.

 

В момента в страната са разположени 180 кошчета за разделно събиране с обща вместимост от 187 000 литра, а в началото на 2023 година, благодарение на новите жълти кошчета, се очаква рязък скок в събираемостта.

 

България, като държава член на ЕС, е задължена да спази изискванията за разделно събиране на бутилки. Според европейските цели, най-късно до 2029 г. във всички страни членки трябва да се събират най-малко 90% от РЕТ опаковките за напитки и да се влага минимум 30% рециклиран материал в новите бутилки. От 2025 г., като междинна цел, събираемостта трябва да е 77%, а вложения рециклиран материал – най-малко 25%. За сравнение: в редица европейски държави вече се събират над 85% от бутилките, а цели 80% от материалите се използват повторно.

 

Поради нестабилната политическа ситуация в България има риск въвеждането на депозитна система да се забави.

 

В основата на европейската директива за оползотворяване на материалите от опаковки е заложен равен достъп до системите на всички граждани, във всяка точка на страната, включително чрез смарт решения за събираемост на рециклируем материали както за големите вериги, така и за малките търговски обекти.

 

Всяка стъпка, която гарантира събираемостта на повече качествен материал за рециклиране и запазване цените за крайния потребител, доближава страната ни до изпълнението на европейските изисквания за задължителното съдържание на рециклиран материал в бутилките до 3 литра.

 

 

 

Беше публикуван новият бюлетин по проект „Повишаване на oсведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“ с № BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01 , в който БАП е партньор.

 

В това издание можете да прочетете:

 

• Проведоха се кампании за повишаване на осведомеността по отношение на кръговата икономика и рециклиране в училище

 

• Бяха осъществени дейности по промотиране и подкрепа на рециклирането и повторната употреба на отпадъци

 

• Партньорите участваха в обмен на добри практики за образователни кампании относно кръговата икономика и рециклирането в училища извън партньорството

 

Тук можете да прочетете пълният текст на бюлетина и да се запознаете с всички извършени дейности.

Зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева се срещна с представители на браншови организации във връзка с рециклирането на опаковки и възможностите за въвеждане на депозитната система в България.

 

„За България е важно достигане на целите за рециклиране, заложени към страните в ЕС, и съответно намаляване на депонирането. Въвеждането на депозитната система е стъпка именно в тази посока“, каза зам.-министър Колева. Участниците в срещата дискутираха критериите при избора на най-ефективния и работещ модел за въвеждане на депозитната система, като се отчетат интересите на всички заинтересовани страни. Обърнато бе внимание и на т. нар. „пътна карта“ по отношение на възможните срокове, необходими за въвеждането на депозитната система на национално ниво.

 

В срещата участва г-жа Цветанка Тодорова, председател на УС на БАП, както и представители на БСК, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Сдружението за модерна търговия както и експерти от дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.

 

Всички участници отново се обединиха за продължаване усилията по въвеждане на депозитната система в страната.

На 23 юни 2022г. в Пловдив беше проведено Общо събрание на Браншова Асоциация Полимери.

 

Гости на събитието бяха председателят на БСК Добри Митрев и зам.-председателят Мария Минчева. Г-н Добри Митрев, Председател на УС на БСК, поздрави участниците в ОС от името на Управителния съвет на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес и връчи поздравителен адрес. Г-н Митрев запозна участниците в заседанието с активностите на БСК и на останалите работодателски организации, обединени в АОБР, във връзка с преодоляването на проблемите с високите енергийни цени за небитовите потребители.

 

Председателят на БСК благодари на БАП за партньорството и колегиалността, както и за активното участие в създаването на инициативата КРИК (КРъгова ИКономика). БАП активно участва работни срещи с ведомства и институции и в провеждането на редовни консултации, дискусии, анкетни проучвания.

 

„Без Вашата подкрепа и експертиза трудно бихме могли да се справим по редица теми, свързани със законодателството и практиката в областта на околната среда. Убедени сме, че това сътрудничество ще продължи да се развива все по-успешно. Пожелавам Ви да съхранявате енергията и ентусиазма за работа в името на конкурентоспособна и благоприятна бизнес среда, с ясни и последователни политики за развитието на пластмасопреработващата промишленост и полимерната индустрия у нас“, каза г-н Добри Митрев.

На 8 юни в ПГТ „Пенчо Семов“ гр. Габрово се проведе публично събитие по проект  „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението”. Събитието се проведе съвместно с откриването на новия STEM център в гимназията.

 

Сред официалните гости бяха г-жа Мариета Георгиева, Заместник-министър на образованието, г-жа Маргарита Стойкова, Заместник- ръководител на Програмния оператор на ФМ на ЕИП към Министерството на околната среда и водите, г-н Ивелин Стоянов, Заместник Областен управител на Област Габрово; г-жа Невена Минева, Заместник-кмет на Община Габрово, г-н Георги Маринов, Началник на РУО – Габрово, директори на училища от В. Търново, Пирдоп, Габрово и региона.

 

Бяха представени целите на проекта и очакваните резултати. Беше поставен фокус върху  повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции, както и засилването на двустранното партньорство между страните донори (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и България.

 

Партньорите по проекта представиха постигнатите резултати до момента, а именно разработените образователни програми относно кръгова икономика и рециклиране, насочени към ученици и учители с интегриран опит от Норвегия. Бяха представени и  проведените кампании за популяризиране на програмите в училища в района на Габрово, Велико Търново, Шумен и Пирдоп.

 

В събитието се включиха и генералният секретар на БАП, Светла Каишева, г-н Румен Иванов, Управител на “ЖУ-БГ”, Габрово, както представители на рециклиращи компании от региона, които споделиха своя опит за рециклиране на пластмаса и прилагане принципите на кръговата икономика за безотпадна технология.

 

Събитието беше част от проекта „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01 е с финансовата подкрепа на ОП „Опазване на околната среда и климатични промени 2014-2021“ чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021.

Във връзка с изпълнение на дейност 2 по проект „Повишаване на oсведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“ с № BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01., където БАП участва като партньор, бяха разработени 10 образователни програми свързани с кръговата икономика и рециклирането. Програмите са в съответствие с изискванията на Наредба 13 на МОН и са подходящи за включване в учебните планове на училищата.

 

Програмите са насочени към различни целеви групи:

Ученици от 5 – 7 клас:

• Въведение в кръговата икономика.
• Рециклиране.
• Стоп на отпадъците.
• Да направим училището по-,,зелено”.

 

Ученици от 8 – 10 клас:

• Европейско измерение на кръговата икономика.
• Политики на ЕС в областта на рециклирането и
• Какво представлява опасният отпадък?
• Професия в областта на кръговата икономика.

 

Учители:

• Еко образование. Техники и игри за включване на екологичното образование C фокус кръгова икономика в педагогическия процес в училище.
• Изготвяне и управление на Европейски проекти, подкрепящи екологични дейности и въвеждане на кръгова икономика в училище.

 

Кампании за популяризиране на образователните програми

 

Общо 12 кампании за популяризиране на разработените образователни програми бяха проведени в училища в районите на Габрово, Шумен, Велико Търново и Пирдоп.

 

Тук можете да разгледате информационния бюлетин с описанието на всички програми и дейности.