Забраната на пластмаса в опит да се намали замърсяването и борбата с изменението на климата може да доведе до екологични щети, твърди екип от учени.

Зелените активисти призоваха за намаляване на производството на пластмаси или за пълна забрана в някои области.

Въпреки това, учените от университета Heriot-Watt заявиха, че замяната на пластмасите с други опаковки като стъкло или метал може да удвои глобалната консумация на енергия.

Те също така предупредиха, че това може да доведе до утрояване на емисиите на парникови газове.

Групата от 40 души, която привлича експертни познания в областта на инженерството, науката, икономиката и социалните науки, заяви, че трябва да се положат повече усилия за повторно използване и рециклиране на пластмаси.

Проф. Дейвид Бънкъл от Института за химически науки към университета каза пред шотландската програма на Би Би Си: “Има изследвания през последните няколко години, които са показали, че ако извадите всички пластмаси и ги замените с нещо друго. тогава това действително ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове.

“Не казвам, че пластмасите не са емисии на парникови газове, но подмяната ще бъде много по-лоша от самите пластмаси. Това е предизвикателството, пред което ще се изправим в бъдеще. Очевидно искаме да премахнем пластмасите от океаните, но какво ще замените с пластмасите, на които разчитаме сега?”

Анализ от Кевин Кийн, кореспондент на BBC Scotland

Ние се възползваме от света, консумирайки го благодарение на пластмасата и политиците се възползват от това, правейки нещо по въпроса.

По много похвални причини, те настояват да забранят продукти, които причиняват най-голяма вреда на морските екосистеми.

Първоначално на фокус бяха микрофибрите, след това клечките за уши, но никой не знае какво да се прави с чашките за кафе и сламките, т.к. дори да се заменят с хартиени алтернативи, за да не разпада хартията от влагата, тя трябва да обвита с тънък слой фолио, което отново е полимерен продукт.

Тези учени предупреждават за неволните последствия. Транспортирането на стъкло например, използва много повече гориво, просто защото е по-тежко.

Те не казват, че трябва да забравим войната с пластмасата, а просто да направим цялостен поглед върху проблема. Рискът е, че тези смесени съобщения объркват потребителя.

Въпросът набра скорост и доведе до значителна промяна в поведението. Всички са съгласни, че просто намаляването на употребата на пластмаса, вместо да я заместваме с нещо друго, е може би най-доброто, което можем да направим.

Проф. Бъкнал също предупреждава за потенциалните икономически щети, причинени от пълна забрана на пластмасата.

„Транспортирането на потребителски стоки в пластмасови опаковки означава, че са необходими по-малко превозни средства за транспортиране на тези стоки, т.к. пластмасата е по-лека, това води до по-малко гориво и значително намаляване на емисиите на парникови газове.”

„Въпреки че някои хора могат да искат пластмасите да бъдат намалени или забранени изцяло, трябва да сме сигурни, че ги заместваме с материали, които са по-добри за планетата.”

“В много случаи няма надеждна алтернатива на използването на пластмаса, така че трябва да се премине към “кръгова икономика” за пластмаси, вместо модела „създавам-използвам-изхвърлям“, с който сме свикнали.”

Източник: www.bbc.com

В последно време все по-често се чуват призиви за ограничаване на въглеродните емисии чрез по-малко използване на пластмаси. Този пример се дава като win-win избор за опазване на околната среда, биорзнообразието и планетата от глобално затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Реалността е фундаментално различна. Да, в действителност пластмасите и композитните материали са проблем за кръговата икономика поради трудността да се рециклират и често биват изгаряни или депонирани на сметищата.

От друга страна, няма други материали в историята на човечеството, които да водят до толкова голямо намаление на въглеродните емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и се използват в редица индустрии.

До днес сме произвели около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5 пъти по-високо тегло.

Проучване на denkstatt от 2010 г. показва, че заместването на използваните през 2007 г. в ЕС пластмаси с други материали би довело до съответното относително увеличение на въглеродните емисии с около 61%, което е еквивалентно на всичките емисии на страна като Белгия.

Примерите са многобройни и напълно логични. Нужно е само да се замислим колко повече енергия би била нужна, ако заместим всички пластмасови бутилки със стъклени такива, които са средно около 10 пъти по-тежки! Освен това добивът и производството на стъклен амбалаж изискват много повече енергия, също както събирането, транспортирането и измиването му за повторна употреба. Масовият автомобил днес е много по-лек, удобен, сигурен и енергийно ефективен преди всичко благодарение на замяната на голяма част от металите в конструкцията с пластмаси. Милиони квадратни километри гори са спасени благодарение на замяната на дървесината с пластмаси в производството на хиляди изделия – от строителни материали до щайги и палети.

Още по-интересни са множеството приложения на пластмасите, където заместването е практически невъзможно. Да вземем за пример изкуственият каучук: какво би могло да го замести в производството на автомобилни гуми? Ако трябваше да добием съответното количество естествен каучук, всички тропически гори щяха да бъдат превърнати в плантации и пак нямаше да можем да задоволим търсенето. Алтернативата са дървените колела на каруците, тоест – връщане в 19-ти век. Пластмасовите опаковки на храни за еднократна употреба ни спестяват огромно количество отпадъци като многократно удължават срока на годност на храните. Изолационните материали, направени от пластмаси, не само водят до най-големи енергийни  спестявания, но са и с най-малък въглероден отпечатък за производство в сравнение с алтернативите. Пластмасите могат да бъдат използвани за контролируем добив на енергия след края на полезния си живот, което означава, че заместват еквивалентно количество газ или въглища в системата. Съвременните евтини фотоволтаични панели или гигантски вятърни перки са невъзможни без изключително леките и здрави полимерните материали, които се влагат в тях.

Въглеродният баланс на целия пазар на пластмаси в Европа (без каучука) показва, че ползите от използването им по време на полезния живот (намалението на въглеродните емисии) надвишават около 10-15 пъти емисиите от производството и управлението им като отпадък. Това означава, че практически не съществува по-въглеродно ефективен материал с толкова много приложения. Или казано другояче, пластмасите са най-зеленото нещо, което климатичните активисти биха могли да си представят.

Съвременната цивилизация е изключително сложна система, в която няма лесни решения за бърза промяна и подобрение. Когато някой каже, че нещо е „лошо“ и трябва да се отървем от него, трябва да се замисли за алтернативите и да си направи сметката. В 99% от случаите тя ще покаже, че свободният пазар сам е направил енергийно ефективния избор – той логично е и най-евтин – и няма много потенциал за подобрение. Такъв е случаят с пластмасите – може би няма проблем да спрем да ги използваме за клечки за чистене на уши и сламки, но в най-масовите и значими приложения те са безспорно най-зелената алтернатива като цялостен екологичен отпечатък – замърсяване на въздуха, водите, ресурсна ефективност, опазване на биологичното разнообразие – не само въглеродните емисии. Остава само да решим проблема с управлението им като отпадък, но това е въпрос на време, богатство и желание.

Източник: www.sustainability.bg

Оригиналната версия на този текст е публикувана през август, 2018 г. в списание Forbes България.