Експертен екип на Българската стопанска камара (БСК), със съдействието на браншови и регионални партньори, публикува нови анализи на пазара на труда, с фокус върху стратегическия сектор „Производство на изделия от пластмаси“.
Анализите са разработени в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“, и обхващат шест икономически сектора и пет региона – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен. Те имат за цел да подпомогнат формирането на аргументирани политики и позиции по теми като заетост, индустриални отношения, дигитализация и зелен преход.
Анализът за сектор „Производство на изделия от пластмаси“ е подготвен с подкрепата на Браншова асоциация Полимери (БАП), която активно участва в представянето на гледната точка на индустрията и в идентифицирането на ключовите предизвикателства пред предприятията.
Секторът „Производство на изделия от пластмаси“ (КИД-2008, група 22.2) се откроява със своята структурна значимост за българската икономика. Той формира около 4.4% от продукцията на преработващата промишленост и приблизително 1.5% от продукцията на всички нефинансови предприятия. Пластмасовите изделия имат широко приложение – от опаковки за хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия до компоненти за автомобилостроенето, електрониката, строителството, земеделието и енергетиката, което превръща сектора в системен доставчик по веригите на стойност.
По данни на НСИ към 2023 г. в сектора оперират 1432 предприятия – спад от близо 10% спрямо 2019 г. Големите компании запазват стабилност и инвестиционна активност, докато малките и средните предприятия изпитват нарастващ натиск, свързан с енергийни разходи, цени на суровините и регулаторна несигурност, произтичаща от европейските изисквания за опаковки и кръгова икономика. Въпреки развитието на сектора, външнотърговският баланс остава отрицателен – през 2024 г. вносът достига 2.08 млрд. евро при износ от 1.38 млрд. евро.
В същото време секторът показва устойчив икономически растеж. Стойността на произведената продукция се увеличава с около 30% за периода 2019–2023 г., а добавената стойност – с 42%. Инвестициите също нарастват – разходите за дълготрайни материални активи се увеличават с около 30%, а чуждестранните преки инвестиции – с 40%, като средствата се насочват към автоматизация, роботизация и внедряване на зелени технологии.
Пазарът на труда обаче остава ключово предизвикателство. Въпреки че средната работна заплата в сектора нараства с около 50% (от приблизително 1020 лв. през 2019 г. до 1530 лв. през 2023 г.), нивото ѝ остава около 78% от средното за реалния сектор. Това, в комбинация с производствения характер на дейностите, ограничава привлекателността за млади кадри и задълбочава недостига на работна сила.
Анализите подчертават и обща тенденция за застаряване на работната сила. Данните за периода 2020–2024 г. показват увеличаване на дела на заетите над 55 години и намаляване на младите кадри, което поставя риск за бъдещата кадрова устойчивост на сектора. Коефициентът на заместване сигнализира за възможен недостиг на работна сила в средносрочен хоризонт.
Съществен принос към изследването имат и емпиричните интервюта с представители на бизнеса – мениджъри, собственици и HR специалисти. Те очертават кадровите проблеми като резултат от дългогодишни несъответствия между образованието, икономиката и социалната среда, както и подчертават нуждата от по-тясно сътрудничество между индустрията и образователната система.
Пълният текст на анализа за сектор „Производство на изделия от пластмаси“ е достъпен ТУК.