От 12 август 2026 г. в сила влиза европейският Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), който налага нови изисквания за рециклиране, повторна употреба и дизайн на опаковките. Промените ще окажат съществено въздействие върху бизнеса, изисквайки технологична трансформация и значителни инвестиции.

Новият регламент въвежда амбициозни цели за намаляване на отпадъците от опаковки, както и редица ограничения за еднократни пластмасови изделия. Сред тях са забрани за мини козметични опаковки в хотелите, пакетчета за еднократна употреба в заведенията, както и много тънки найлонови торбички. Паралелно с това се въвеждат изисквания за минимизиране на опаковките и насърчаване на системи за повторна употреба.

Ключов елемент от промените е въвеждането на т.нар. „дизайн за рециклиране“, който задължава производителите до 2030 г. да осигурят, че всички опаковки могат да бъдат рециклирани по икономически ефективен начин. Това на практика означава преминаване към мономатериали и постепенно отпадане на многослойните решения.

Според председателя на Управителния съвет на БАП Цветанка Тодорова, въздействието върху индустрията ще бъде значително: „Основното въздействие на регламента върху бизнеса се изразява в пълно препроектиране на продуктите и повишени финансови разходи за съответствие с изискванията. Компаниите трябва спешно да инвестират в научноизследователска дейност за замяна на сложните многослойни пластмаси с мономатериали. А това означава огромни инвестиции в R&D.“

Освен технологичните предизвикателства, индустрията ще се сблъска и с нарастващи разходи за суровини. Търсенето на висококачествен рециклиран материал, особено сертифициран за контакт с храни, надвишава предлагането, което води до сериозно повишаване на цените. Цената му се повишава също заради високите производствени разходи, най-вече цената на електроенергията и изискването рециклираният материал да е от постпотребителски отпадък, а не индустриален. Това означава още по-високи разходи за суровини.

В момента, по данни на БАП, в най-големи обеми икономически оправдано се рециклира основно PET, което поставя индустрията пред необходимостта от нови решения. „Това принуждава полимерната индустрия да инвестира милиарди в нови технологии за химическо рециклиране“, отбелязва г-жа  Тодорова.

„Допълнителен натиск върху предприятията ще окажат и промените в системата за „Разширена отговорност на производителя“ (ЕПР), където таксите ще бъдат обвързани с екологичните характеристики на опаковките. Производителите на трудно рециклируеми опаковки ще плащат значително по-високи екотакси. Ако една опаковка не отговаря на изискванията, пускането ѝ на пазара може да стане финансово непосилно и това ще доведе до структурни промени в бизнес моделите. Много производители ще трябва да преминат от еднократни решения към опаковки за многократна употреба и да инвестират в нови материали. Биополимерите, например, са 2–3 пъти по-скъпи, което неизбежно ще се отрази върху цените и в крайна сметка върху потребителите.“

Паралелно с икономическите ефекти, регламентът въвежда и нови изисквания за етикетиране, рециклирано съдържание и ограничаване на опасни вещества като PFAS в опаковките за контакт с храни.

Успешното прилагане на новите правила ще изисква координирани действия между индустрията и институциите, включително създаване на необходимата инфраструктура за изпитване и рециклиране в страната.

Източник: Капитал

Експертен екип на Българската стопанска камара (БСК), със съдействието на браншови и регионални партньори, публикува нови анализи на пазара на труда, с фокус върху стратегическия сектор „Производство на изделия от пластмаси“.

Анализите са разработени в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“, и обхващат шест икономически сектора и пет региона – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен. Те имат за цел да подпомогнат формирането на аргументирани политики и позиции по теми като заетост, индустриални отношения, дигитализация и зелен преход.

Анализът за сектор „Производство на изделия от пластмаси“ е подготвен с подкрепата на Браншова асоциация Полимери (БАП), която активно участва в представянето на гледната точка на индустрията и в идентифицирането на ключовите предизвикателства пред предприятията.

Секторът „Производство на изделия от пластмаси“ (КИД-2008, група 22.2) се откроява със своята структурна значимост за българската икономика. Той формира около 4.4% от продукцията на преработващата промишленост и приблизително 1.5% от продукцията на всички нефинансови предприятия. Пластмасовите изделия имат широко приложение – от опаковки за хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия до компоненти за автомобилостроенето, електрониката, строителството, земеделието и енергетиката, което превръща сектора в системен доставчик по веригите на стойност.

По данни на НСИ към 2023 г. в сектора оперират 1432 предприятия – спад от близо 10% спрямо 2019 г. Големите компании запазват стабилност и инвестиционна активност, докато малките и средните предприятия изпитват нарастващ натиск, свързан с енергийни разходи, цени на суровините и регулаторна несигурност, произтичаща от европейските изисквания за опаковки и кръгова икономика. Въпреки развитието на сектора, външнотърговският баланс остава отрицателен – през 2024 г. вносът достига 2.08 млрд. евро при износ от 1.38 млрд. евро.

В същото време секторът показва устойчив икономически растеж. Стойността на произведената продукция се увеличава с около 30% за периода 2019–2023 г., а добавената стойност – с 42%. Инвестициите също нарастват – разходите за дълготрайни материални активи се увеличават с около 30%, а чуждестранните преки инвестиции – с 40%, като средствата се насочват към автоматизация, роботизация и внедряване на зелени технологии.

Пазарът на труда обаче остава ключово предизвикателство. Въпреки че средната работна заплата в сектора нараства с около 50% (от приблизително 1020 лв. през 2019 г. до 1530 лв. през 2023 г.), нивото ѝ остава около 78% от средното за реалния сектор. Това, в комбинация с производствения характер на дейностите, ограничава привлекателността за млади кадри и задълбочава недостига на работна сила.

Анализите подчертават и обща тенденция за застаряване на работната сила. Данните за периода 2020–2024 г. показват увеличаване на дела на заетите над 55 години и намаляване на младите кадри, което поставя риск за бъдещата кадрова устойчивост на сектора. Коефициентът на заместване сигнализира за възможен недостиг на работна сила в средносрочен хоризонт.

Съществен принос към изследването имат и емпиричните интервюта с представители на бизнеса – мениджъри, собственици и HR специалисти. Те очертават кадровите проблеми като резултат от дългогодишни несъответствия между образованието, икономиката и социалната среда, както и подчертават нуждата от по-тясно сътрудничество между индустрията и образователната система.

Пълният текст на анализа за сектор „Производство на изделия от пластмаси“ е достъпен ТУК.

Браншова асоциация полимери изразява сериозна загриженост във връзка с ескалацията на геополитическото напрежение в Близкия изток и задълбочаващата се енергийна криза, които оказват тежко въздействие върху европейските пазари на енергия и индустриални суровини.

Комбинацията от рязко повишение на цените на петрола и природния газ, заедно с нарастващата нестабилност на стоковите пазари, води до незабавни и сериозни последствия за цялата верига за доставки на полимери и пластмаси в България и Европа.

Секторът на преработката на пластмаси в Европа, включващ над 50 000 компании, осигуряващи заетост на повече от 1,6 милиона души и генериращи оборот над 300 милиарда евро, е изправен пред извънредна ситуация, характеризираща се с:

• Рязко увеличение на цените на пластмасовите суровини;
• Нестабилност в доставките, съчетани с нарастващи разходи за енергия и логистика;
• Сериозни затруднения при планирането и поддържането на непрекъснат производствен процес.

Компаниите в сектора вече оперират при силно ограничени маржове и намалена рентабилност, като поемат значителни финансови рискове, за да гарантират доставки на ключови суровини за стратегически отрасли. Продължаващият ръст на цените може да доведе до частично или пълно спиране на производства, които са критично важни за сектори като здравеопазване, опаковки, автомобилна индустрия, строителство и енергетика. Освен това, ако ситуацията продължи да се влошава и преработвателите на пластмаси бъдат оставени сами да поемат нарастващите разходи за суровини, съществува сериозен риск някои компании да бъдат принудени да фалират.

При тази безпрецедентна волатилност на цените на суровините и енергията, увеличенията неминуемо ще бъдат прехвърлени по цялата верига на стойността.

Допълнително предизвикателство представлява и текущият преход към кръгова икономика – процес, изискващ значителни инвестиции и технологични трансформации, които в настоящите условия стават все по-трудни за реализиране, особено за малките и средни предприятия.

Браншова асоциация полимери призовава българските и европейските институции да предприемат спешни мерки за стабилизиране на енергийния пазар, включително въвеждане на механизми за ограничаване на цените на енергията, както и активни дипломатически действия за деескалация на напрежението в Близкия изток.

На 29 октомври 2025 г., в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките в София, се проведе международната конференция „Кръгова икономика на пластмасите – възможности и предизвикателства“, организирана по случай 25-годишнината на Браншова Асоциация Полимери (БАП). Събитието обедини ключови представители на индустрията, академичните среди и държавните институции, които обсъдиха бъдещето на полимерния сектор и предизвикателствата, свързани с прехода към кръгова икономика.

В конференцията участваха представители на водещи международни организации като EuPC, PlasticsEurope, PlasticsRecyclers, Българска стопанска камара (БСК), както и експерти от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), други държавни ведомства, агенции и академични институции. В събитието се включиха и компании от цялата пластмасопреработвателна промишленост в страната.

Основната цел на конференцията беше да се разгледат ключовите предизвикателства пред полимерния бранш в България и по света, както и да се обсъдят ефективни механизми за взаимодействие между бизнеса, институциите и потребителите за успешно внедряване на принципите на кръговата икономика.

По повод юбилея Браншова Асоциация Полимери получи поздравителни грамоти и адреси от Българската стопанска камара (БСК), „Новиз“ АД и Съюза по хранителна промишленост (СХП), в знак на признание за дългогодишния принос на организацията към развитието на сектора и устойчивата индустриална политика в България.

Благодарим на всички партньори и участници, които подкрепиха провеждането на това значимо събитие за полимерната индустрия и устойчивото развитие на сектора.

На 19 и 20 юни 2025 г. в София се проведе последната транснационална партньорска среща по проекта The Green Opportunity – GO, отбелязвайки официалния завършек на това вдъхновяващо европейско пътуване. За последен път се събрахме заедно – партньори, съмишленици и приятели – за да споделим резултатите, да обсъдим постигнатото и да отпразнуваме силното въздействие, което създадохме като екип.

Проектът премина през ключови етапи – от зародиша на идеи, през интензивна разработка и сътрудничество, до реални резултати, които вече вдъхновяват устойчиви практики в кръговата икономика. GO Project успя да предостави иновативни образователни ресурси, практически решения и нови възможности за млади хора, обучители и предприемачи, ориентирани към зеления преход.

Гордеем се с постигнатото – не само с крайния резултат, но и с пътя, който извървяхме заедно: с доверието, съвместната работа и споделената визия за едно по-устойчиво бъдеще.

Благодарим на всички партньори, които вложиха своята енергия, експертиза и вдъхновение:

На  13.03.2025 в МОСВ се проведе поредното заседание на работната група по въвеждане на депозитна система в България.

На срещата присъстваха Министъра на околната среда и водите – Манол Генов, двама зам. министри, политическия кабинет на министъра,  Елеонора Юрукова – и.д. Директор Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Александър Иванов –  началник отдел ББСО и членовете на РГ – Сдруженията, представляващи заинтересованите страни: Национално сдружение на общините, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация /БОРА/, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки, Съюз на пивоварите, Екологично сдружение „За земята“,  Асоциация на еколозите от Общините в България, Асоциация „Активни потребители“, Съюз на безалкохолната промишленост, Сдружение „Българска асоциация на Заведенията“, Асоциация на българските търговци на дребно.

На срещата всяка заинтересована страна представи позицията си по изработения към момента проект за изменение на Закона за отпадъците в частност  – принципни позиции по текстовете от ЗИД на ЗУО, касаещи Депозитната система.

Цветанка Тодорова – Член на РГ от 2022 г. и представляваща БАП изрази следната позиция:

В качеството си на заинтересована страна по въвеждане на Депозитна система в България, Сдружението представлява фирми, които произвеждат, пускат  на пазара и рециклират ПЕТ бутилки, които попадат в обхвата на ДС. От ключово значение е системата да заработи в най-кратък срок по икономически ефективен  начин.

ПЕТ бутилките, събрани от ДС, трябва да останат и се рециклират в България с оглед формиране на по-ниска цена на рециклирания ПЕТ.

Освен основната цел – опазване на околната среда от замърсяване с ПЕТ бутилки за еднократна употреба, изключително предизвикателство е грижата за здравето на потребителите и безопасността и качеството на рПЕТ, който се влага в производството от началото на 2025 г. съгласно изискването за 25 % рециклирано съдържание в бутилките за минерална вода и безалкохолни напитки, в изпълнение на Наредбата за ограничаване въздействието на определени пластмасови продукти за еднократна употреба върху околната среда.

По отношение състава на Депозитния оператор БАП счита, че трябва да се осигури справедлив достъп на задължените и засегнатите индустрии, чрез асоциациите, в които членуват, без да се създават предпоставки в ЗУО  за монополно положение.

Следващата среща на  Работната група по въвеждане на депозитна система в България ще се състои  на 24ти март.