Новини

В началото на юли проведохме уъркшоп в рамките на проекта “Green Opportunity”, съфинансиран по програмата Еразъм +. В срещнатата участваха партньорите от България – Браншова асоциация полимери и сдружение Включи се и ти, от Гърция – Liofyllo, и от Хърватия – More Coaching, както и младежки работници и доброволци.

Основната цел на уъркшопа беше всяка страна да сподели добри практики, свързани с кръговата икономика. Партньорите представиха интересни и иновативни практики, инициативи и предприятия, които насърчават устойчивостта и зеленото мислене.

Заедно посетихме интерактивния образователен център за разделно събиране на отпадъци от опаковки на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ, чиято цел е да обучава подрастващите и младите хора за ползите от разделното събиране и рециклиране, както и за значението на тази дейност за опазването на околната среда от заплахите на съвремието.

Центърът е част от комплекс, в който се намира най-модерната линия на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ, специализирана в сортирането на отпадъци от опаковки от хартия, пластмаса и алуминий, който също разгледахме с интерес.

 

Радваме се да споделим успеха на нашата първа международна среща по проекта Green Opportunity, проведена на 3 и 4 юни 2024 г. в град Патра, Гърция!

 

Малкият партньорски проект KA2 2023-3-BG01-KA210-YOU-000180593 „Green Opportunity“, финансиран от програмата Erasmus + е посветен на запознаването на младите хора с ползите за околната среда от кръговата икономика. Ние се стремим да вдъхновим и насърчим нов начин на мислене за производството и потреблението, който интегрира естествените екосистеми в нашето ежедневие, бизнеса и усилията за намаляване на отпадъците.

 

Нашата първа начална среща събра страстни хора от България (Браншова Асоциация Полимери и Get Involved / Включи се и ти), Хърватия (More Coaching) и Гърция (Liofyllo), обединени от общата цел за създаване на устойчиво бъдеще. Проектът се фокусира върху създаването на ангажиращи и образователни анимирани видеоклипове и инструменти за кръговата икономика, разпространяването им чрез социални медии и видео платформи и предизвикването на предизвикателства в социалните медии с уникални хаштагове за насърчаване на активното участие и отговорност сред младите хора.

 

Дискусиите и дейностите през тези два дни поставиха здрава основа за нашата мисия за борба с отрицателните въздействия върху околната среда на настоящата икономика „вземи-използвай-изхвърли“. Ние сме развълнувани да дадем възможност на младите хора с практически инструменти и техники да възприемат по-устойчив начин на живот и да допринесат за кръговата икономика.

 

Този проект ще насърчи чувството за инициативност и активно гражданство сред младите хора, като същевременно насърчава творческото учене, междукултурния диалог и радостта от многообразието. С участници от три различни държави и култури, ние сме обединени в мисията си да създадем по-зелен и по-устойчив свят.

 

Благодарим на прекрасните ни партньори и домакини от Liofyllo, които ни показаха изключително гостоприемство в очарователния древен и съвременен град Патра!

 

Очаквайте още актуализации и се присъединете към нас в това вълнуващо пътуване към по-усройчиво бъдеще!

БАП е водещ партньор  на проекта „Green Opportunity – Redesign the Future“ финансиран от програмата ERASMUS + на ЕС.

 

На 22 април 2024 г. проведохме първото си обаждане с партньорите по проекта – от България Get Involved (Включи се и ти),  More Coaching, Хърватия и Liofyllo Social Cooperative Enterprise, Гърция за да започнем това вълнуващо пътуване.

 

Заедно сме на мисия да запознаем младите хора с предимствата на кръговата икономика и да вдъхновим действия към устойчивост. Очаквайте актуализации, докато пускаме увлекателни анимирани видеоклипове, инструменти и предизвикателства в социалните медии, за да предизвикаме промяна!

 

Преглед на проекта:

 

„Зелена възможност – Редизайн на бъдещето“ има за цел да защити ползите за околната среда от възприемането на принципите на кръговата икономика сред нашите младежи. Като насърчаваме осведомеността и действията, ние се стремим да променим парадигмите на производство и потребление, преплитайки естествените екосистеми с нашето ежедневие и бизнес, като същевременно минимизираме отпадъците.

 

Отказ от отговорност: Този проект е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да носят отговорност за тях.

На 28.03.2204 се проведе кръгла маса на тема “Новото европейско законодателство за опаковките и отпадъците от опаковки и ролята на рециклирането”, организирана от Браншова асоциация Полимери с институционалната подкрепа на Българската стопанска камара и подкрепата на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.

Сред участниците бяха екип от  дирекция УООП на МОСВ, Александре Данжис – Вицепрезидент по глобални корпоративни въпроси на GreenDot, Винченцо Лумиа – Директор на Federchimica PalsticsEurope Италия, Антонело Чиоти – Президент на Petcore Europe, представители от институции и бизнеса.

Форумът беше официално открит от Цветанка Тодорова – председател на Браншова асоциация Полимери. Пред участниците в събитието тя сподели, че през последните години текат интензивни политически процеси и законодателни процедури на европейско и национално ниво в областта на околната среда, отпадъците, опаковките и отпадъците от опаковки. Европейският парламент въвежда изисквания, задължения и ограничения, касаещи не само европейската полимерна индустрия – производители и преработватели на полимери, но също и други индустрии и цялото общество. „Ето защо е важно заинтересованите компании и организации да водят интензивен диалог с институциите, отговорни за прилагането на новото екологично законодателство“, каза г-жа Тодорова.

При откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев отбеляза значимостта на темата, която е поставена на дискусия. Той сподели, че преди няколко години БСК стартира инициативата КРИК (КРъгова ИКономика) в подкрепа на бизнеса в прехода към кръговата икономика, която обединява браншови организации, предприятия от различни индустрии и компании със следните тематични направления: “Пластмаса и опаковки”, “Суровини и метали”, “Текстил и обувки”, “Хранителна индустрия”, “Земеделие и биомаса” и “Строителни отпадъци”. “Отдавна сме осъзнали, че индустрията на България трябва да бъде чиста, за да се развива устойчивост и, точно поради тази причината, вече 29 години при нас функционира активно Център „Чиста индустрия“. Изискванията към предприятията, особено при отчитане, се променят непрекъснато. Макар че работим с всички институции по темите, свързани с околната среда, нашето желание е да направим още по-здрав и ползотворен контакта с МОСВ”, каза председателят на БСК.

Експертите от Министерството на околната среда и водите запознаха присъстващите с последния вариант на текста на Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки, обсъден на последното заседание на Комисията по околна среда на ЕП.  Регламентът се очаква да бъде гласуван до края на април, преди провеждането на изборите за нов Европейски парламент.

Поставят се цели за намаляване на отпадъците от опаковки с 5% до 2030 г. в сравнение с базовата 2018 г. (10% до 2035 г. и 15% до 2040 г.), като държавите-членки се стремят да намалят най-вече отпадъците от пластмасови опаковки.

Създават се задължителни системи за връщане на депозити (DRS) за пластмасови бутилки и метални кутии и минимални изисквания към системите. Държавите-членки, които са постигнали 90% оползотворяване по друг начин, могат да откажат въвеждането на депозитни системи.

В България процедурата за въвеждане на депозитна система  е на етап избиране на консултант за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България.

Няколко основни видове опаковки, основно ПЕТ бутилките и индустриални фолиа се събират и рециклират механично.  Но има опаковки, които не могат да бъдат преработени с досега прилаганите технологии на механичното рециклиране, така че да се получи качествен регранулат за различни приложения.

С Регламента се въвежда минимално рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки, като от 1 януари 2030 г. минималния процент е:

  • * 30% за чувствителни при контакт с храни опаковки, с основен компонент полиетилентерефталат (PET);
  • * 10% за чувствителни при контакт опаковки, изработени от пластмасови материали, различни от PET
  • * 30% за пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба.

За да се постигнат тези регулаторни изисквания за рециклирано съдържание, индустрията търси възможности за внедряване на нови технологии за химично рециклиране на отпадъци от опаковки, които не могат да бъдат преработени чрез механичното рециклиране.

Химическото рециклиране позволява използването на пластмасови отпадъци, особено суровини, които не са подходящи за механично рециклиране и понастоящем се изгарят или депонират, за производството на нови химикали, включително пластмаси. То може да осигури допълнителен висококачествен материал за голям брой приложения, по-специално за някои чувствителни към контакт опаковки (напр., фармацевтични продукти, храни и козметика). Химично рециклиране в промишлен мащаб в България може да се реализира като проект единствено от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.

Едно от основните предизвикателства за разширяване на технологиите за химическо рециклиране е определянето на метод за определяне и изчисляване на съдържанието на рециклирани пластмаси. „Методът на масовия баланс с изключение на употребата за горива“ е най-добрият начин да се позволи на индустриалните системи да инвестират в технологии за рециклиране на отпадъци, при които се постига свободно разпределение между различните потоци суровини.

 

Наименование на проекта: “Green Opportunity”

 

Номер на проекта: 2021-2-BG01-KA210-YOU-000049427

 

Начална дата на проекта: 04.01.2024 г

 

Крайна дата на проекта: 30/06/2025

 

Продължителност на проекта: 15 месеца

 

Проект Генезис и партньорства:

Този проект е съвместно усилие между уважавани партньори: Браншова асоциация полимери, Get Involved Association от България, Udruga za savjetovanje MORE COACHING от Хърватия и Liofyllo Social Cooperative Enterprise от Гърция.

 

Цели и задачи:

 

В основата си „Зелени възможности – Редизайн на бъдещето“ има за цел да покаже ползите за околната среда от възприемането на принципите на кръговата икономика. Чрез предефиниране на парадигмите за производство и потребление, проектът се стреми да интегрира естествените екосистеми в нашето ежедневие, бизнеса и общностите, като същевременно намалява отпадъците. Чрез създаването на увлекателни анимирани видеоклипове и изчерпателен набор от инструменти за кръговата икономика, проектът се стреми да вдъхнови младите хора да предприемат действия, насърчавайки преминаването от модела на линейната икономика на „вземи-направи-изхвърли“.

 

Целеви групи:

 

Целевите групи на проекта обхващат разнообразен кръг от заинтересовани страни, ангажирани с устойчивостта:

– Обществени лидери, доброволци, младежки работници, обучители и учители

– Млади хора, нетърпеливи да подкрепят екологични инициативи

– НПО, насърчаващи неформалното и самостоятелното учене

– Млади хора от различни среди, включително такива, изправени пред социално-икономически предизвикателства

– Граждански организации и местни власти, застъпващи се за политики за опазване на околната среда

 

Дейности и очаквани резултати:

 

Проектът се развива чрез поредица от въздействащи дейности в партньорските страни:

 

– Първоначална транснационална проектна среща (Гърция): Създаване на основата за правилно управление на проекта, планиране на задачи, комуникационни стратегии, управление на риска и оценка на качеството.

– Семинари за обмен на добри практики (София, България): Улесняване на обмена на идеи и добри практики за насърчаване на принципите на кръговата икономика. Участниците ще подобрят своите умения за ангажиране и овластяване на младите хора към устойчивост.

– Семинар и почистване на реките (Загреб, Хърватия): Учебни семинари, фокусирани върху опазването на реките и океаните от пластмасово замърсяване. Участниците ще видят осезаемите резултати от усилията си по време на почистването.

– Местни мултиплициращи събития: Организиране на събития в страни партньори за повишаване на осведомеността относно принципите на кръговата икономика и разпространение на резултатите от проекта сред НПО и организации на гражданското общество.

– Подготовка на материални резултати – образователни видеоклипове: Създаване на 10 образователни видеоклипа за кръговата икономика, предназначени да ангажират и образоват широка аудитория в платформите на социалните медии.

– Заключителна транснационална среща по проекта (България): Оценка на изпълнението на проекта, дейности по разпространение и подготовка на необходимата документация за окончателния доклад.

 

 

*Отказ от отговорност: Този проект е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да носят отговорност за тях.

Европейският парламент прие преговорната си позиция относно Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), предложен миналата година от Европейската комисия. За съжаление в пленарната сесия бяха приети много изменения на първоначалния доклад на Комисията по околна среда, които отделят пластмасовите опаковки от останалите видове опаковки.

 

Пластамсопреработвателните компании в България и Европа  са разочаровани от необоснованите мерки, насочени специално срещу пластмасите, които се основават предимно на емоционални мотиви. Някои примери за такова емоционално мотивирано гласуване са специалните цели за намаляване на определени пластмасови опаковки, изключения за композитни опаковки от квотите за използване на рециклирани материали и забраната на стреч фолио за еднократна употреба и др.

 

Поставените амбициозни цели за влагане на рециклирано съдържание трудно ще бъдат осъществени през следващите години. Предложените цели се основават на предположението за дадена постоянна наличност на висококачествени рециклирани суровини, които доказано липсват днес. Линейните системи за управление на отпадъците в много държави-членки с все още открити депа и субсидирано изгаряне от години блокират необходимите допълнителни инвестиции във висококачествена инфраструктура и високотехнологични системи за събиране, сортиране и рециклиране.

 

Липсата на рационална подкрепа за индустрията за преработка и рециклиране на пластмаси, която работи за подобряване на устойчивостта, рециклируемостта, кръговостта, както и върху подобрените характеристики на предлаганите от нея опаковки, е пропусната възможност. Трябва да се обърне внимание на теми, като увеличение на хранителните отпадъци, като директно последствие, тъй като не са преценени добре квотите за повторна употреба на опаковки и др. Затова според нас гласуваните промени няма да доведат до желаните от европейския парламент екологични цели.

 

Нещо повече, не е разгледано как да се постигнат амбициозните цели за рециклирано съдържание  и това ще създаде допълнителни затруднения пред изпълнението на целите през следващите години. Предложените цели са основани на преценка за дадено осигурено количество рециклиран материал с високо качество, което доказано не достига и сега.

 

Практически решения като системи, базирани на кредити и ясни изключения, трябва да бъдат включени в окончателната версия на Регламента, за да се позволи на индустрията за преработка и рециклиране на пластмаси, съставена предимно от МСП, и техните клиенти и партньори, ефективно да подкрепят пазара на висококачествени рециклирани материали, което да доведе до естествен ръст в наличните количества.

 

Допълнителни опасения идват от забраната за опаковки, попадащи в клас на рециклиране Д или по-нисък, което може да повлияе негативно на бъдещите иновации и ще има непредвидими въздействия върху много видове опаковки, които вече се  рециклират в големи количества. Възможността държавите-членки да приемат по-строги национални мерки в крайна сметка подкопава хармонизиращия дух на Регламента и рискува да създаде ефекта на мозайка, на който сме свидетели и днес в страните членки на ЕС.

 

Наред с това, приветстваме и положителните изменения – по-специално изключването на опасни товари от обхвата на регламента, различните изключения при задълженията за повторна употреба и възможността за доказване на високи нива на рециклируемост за формати на опаковки съгласно приложение V.

 

Надяваме се, Съвета на европейския съюз да е по-близко до реалната действителност и да се вземат под внимание притесненията ни, за  да се изработи регулаторна рамка за бъдещи устойчиви опаковки.

 

Междувременно продължаваме да сме отворени за стратегически диалог, основан на факти.

Като следствие от приетия миналата седмица от ENVI доклада по PPWR и във връзка с предстоящото пленарно гласуване в Европейския парламент на 20 ноември БАП подписа писмо, чиято цел е да консолидира гласа на бизнеса по веригата на опаковките както на европейско, но и на национално ниво сред всички ДЧ на ЕС.

Писмото адресира притеснението на компаниите от веригата на опаковките от гласуваните от ENVI компромисни текстове по чл. 26 на PPWR, които позволяват без каквато и да е оценка на въздействие, отделните държави-членки да приемат по-високи задължителни цели за опаковки за многократна употреба, като същевременно не се предоставя някаква възможност за изключение в случаите, когато въвеждането на многократна употреба няма да доведе до по-добър резултат от екологична гледна точка.

В него се подчертава, че тези предложения са в пряко противоречие с целта на Европейската комисия за насърчаване на хармонизацията и рискуват фрагментирането на единния пазар на ЕС чрез създаване на мозайка от национални цели, които ще имат значително въздействие върху европейската конкурентоспособност.

Пълният текст на писмото можете да прочетете тук на английски и български език.

 

На 9 ноември 2023 София се проведе конференцията „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали и бизнес модели“, организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара.

Събитието беше открито от Надя Гогова – издател и управляващ партньор на сп. Enterprise, Мария Минчева – зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), и Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите. Те приветстваха участниците във форума и маркираха темите, които ще се обсъждат по време на конференцията – подобряване на ефективността на икономиката, намаляване на ресурсоемкостта ѝ и развитие на кръгова икономика, която да носи резултати за цялото общество.

Първият панел на конференцията започна с дискусия за процедурите за използването на отпадъците като ресурс и бариерите пред използването им в производствените процеси. В дискусията участваха Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите, Светлана Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерство на околната среда и водите, проф. д-р Васил Живков – председател на Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост и член на УС на БСК, и Цветанка Тодорова – председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери. Модератор на дискусията бе Владимир Димитров от Българската стопанска камара.

Зам.-министър Николай Сиджимов коментира заложените цели в стратегията за кръговата икономика и ресурсната ефективност, изготвена от Министерството. За да заработи тази схема, трябва самият бизнес да я възприеме, а ведомството да създаде условията за прилагането ѝ, допълни той. По думите му, хората трябва да се учим от природата. Той даде пример с кръговрата на водата и веществата. По същия начин трябва да се въведе кръговрат на материалите, посочи Николай Сиджимов.

Той каза, че новата оперативна програма „Околна среда“ ще бъде насочена към въвеждане на различни системи и механизми за разделно събиране и рециклиране/компостиране на отпадъци и материали. Изграждането на депа вече не се финансира, подчерта той и допълни, че Националното сдружение на общините ще разработи различни модели за данъчно облагане на база количествата генерирани отпадъци.

Светлана Божкова посочи, че в България има сериозен капацитет за оползотворяване на отпадъци и материали. Министерството на околната среда и водите е получило подкрепа от Министерския съвет във връзка с изпълнението на стратегията за кръгова икономика. Създадени са три работни групи, така че да не остане този документ само на хартия, допълни Божкова. Цветанка Тодорова посочи, че много фирми в България внасят отпадни суровини от чужбина, за да могат да запълнят производството си. Тя посочи, че европейското законодателство също поставя някои предизвикателства – основно пред сектор пластмаси, например, преминаването към изделия за многократна употреба, изискванията за отпадъците от опаковки, които предстои да бъдат въведени, и т.н. Тя обобщи, че престоят много промени в сектор „полимери“, но предприятията се адаптират успешно и се справят.

В събитието взеха представители на компаниите членове на БАП – Готмар, Екоинвест и ТедаПак.

Браншова асоциация полимери (БАП) участва със свой щанд на годишното изложение PLAST 2023 International, което се проведе  от 5 до 8 септември 2023г. в изложбения център Fiera Milano.

Основната ни цел беше популяризирането на дейността и производството на българските пластмасопреработващи и рециклиращи компании и осъществяване на контакти с потенциални чуждестранни партньори.

Представители на четири компании, членове на БАП, посетиха изложението с подкрепата на Италианска агенция за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина (ITA) и италианската браншова асоциация на пластмасопреработващите компании AMAPLAST и имаха възможност да проведат полезни срещи и създадат нови партньорства.

PLAST 2023 беше разположено в изложбените палати на Fiera Milano и с участието на над 1500 фирми изложители привлече огромен поток от над 50 000 международни посетители от 117 държави.

Имайки предвид тези данни PLAST International беше най-голямото изложение за полимерния бранш в Европа през 2023 година.

Най-реална е опасността за неизпълнение на целите за бутилките от PET, поради закъснението във въвеждането на депозитна система. Предстои обявяване на обществена поръчка с предмет: „Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България“. Това вече трябваше да е факт, но предишните правителства не го направиха. Следва реализацията на самата ДС и промяна в националното законодателство в областта на отпадъците. Две години е твърде оптимистичен срок и лично аз не смятам, че ще се случи. Това коментира пред 3еNews Цветанка Тодорова, Председател на УС на Българска асоциация Полимери. Така отговори тя на въпроса ни в коя сфера на отпадъците държавата ни може да се провали при изпълнение на сроковете в сферата на отпадъците.

От ключово значение е не само за бутилките, но и за другите опаковки, предназначени за контакт с храни, например от полипропилен, да се въведе/подсигури кръгов модел при който материалите от опаковките за контакт с храни да връщат САМО в опаковки за контакт с храни, а не в изделия за други цели, допълни Тодорова. Страната ни трябва да успее да изпълни амбициозните екологични цели до 2025 г. да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба и всяка нова бутилка да съдържа 25% материал от рециклирана пластмаса до 2025 година.

Но за да изпълним тези цели, знаем ли колко опаковки за еднократна употреба се пускат на нашия пазар и какво трябва да се промени в критериите за изпълнение на задълженията на пускащите на пазара пластмасови продукти за еднократна употреба?

Поради ред причини няма достоверна информация за пуснатите опаковки за еднократна употреба. Няма достатъчно яснота в определените задължения за докладване от производителите и лицата, които пускат на пазара опаковки и опаковани стоки. Липсата на базова информация и липсата на ред в сферата на отпадъците ни води до малък хаос в управлението им, посочват от бранша. Това е основен проблем в страната ни, защото няма реална и навременна статистика на количеството отпадъци, които произвеждаме и използваме.

Всички засегнати страни трябва да свършим огромна работа – институции, индустрия, потребители и медии включително, за изпълнение на тези амбициозни цели, смята Цветанка Тодорова.

Страната ни започва отново интензивната работа по въвеждане на депозитната система у нас. Това стана ясно след среща на заместник-министъра на околната среда и водите Николай Сиджимов с експерти на БСК и членуващи в Камарата браншови организации (Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Сдружение за модерна търговия, Браншова асоциация „Полимери“) и представители на  дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.

Бизнесът очаква екоминистерството да представи т.н “пътна карта” на сроковете, необходими за въвеждането на депозитната система на национално ниво.  За индустрията е от първостепенно значение законодателната рамка да осигури ясно дефиниране на ролите и отговорностите на всички участници в системата, в т.ч. на оператора – статут, обхват на дейност, лицензиране. Ето защо е изключително важно задължената индустрия, която ще финансира и гарантира дейността на системата, да участва в разработването на законодателното предложение още в най-ранен етап, посочиха и от Българската стопанска камара.

Депозитната система е схема, при която при покупката на продукт клиентът плаща допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката. Тази сума му се възстановява при връщане на празната опаковка на мястото за обратно събиране – по традиция заложено най-вече в обектите на търговците. В обхвата на депозитните системи влизат пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенове.

Работата по депозитната система беше стопирана, признават от бранша. Съвсем скоро на работната група беше представен доклад за въвеждането на системата от технологичната компания Теоремус. Но предстои възлагане на обществена поръчка за по-детайлни анализи на съществуващите депозитни системи и избор на най-подходящия вариант за България.

Сред предизвикателствата ще бъде включването на малките търговски вериги, смятат организациите. Категорично е, че системата ще се придържа към подхода return to retail или връщане на бутилките към търговците (големите търговски вериги и магазините). Естествено малките магазини не могат да си позволят поддържането на машини, затова най-вероятно в малките градове и селата ще има пунктове, в които пластмасовите бутилки и кенове ще могат да се връщат. Естествено тук много е важна ролята на общините и на организациите по оползотворяване на опаковки, които имат съществуващи системи и трябва да се обмисли как да се използват техните пунктове и контейнери. Всичко това е свързано със сериозни законодателни промени основно в Закона за управление на отпадъците.

Всички са обединени около идеята, че най-вероятно системата ще се управлява от един оператор, където ще влизат големите вериги, пивоварите, безалкохолната индустрия, но трябва да се включат също рециклиращата индустрия и компаниите, които произвеждат опаковки.

Депозитната система ще стане задължителна в Европа

Всъщност трябва да действаме още по-амбициозно, защото на европейско ниво се обсъжда нов регламент, според който абсолютно всички опаковки трябва да са рециклируеми, в противен случай няма да може да се пуснат на пазара. Той все още се обсъжда, но това ще увеличи екологичните цели и изцяло ще промени индустрията, коментира Цветанка Тодорова.

Предложението  за регламент на ЕП и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО е твърде амбициозен и има потенциала да предизвика революция в сектора на опаковките, смятат от бранша. Според него депозитната система ще бъде задължителна за пластмасовите бутилки и металните кенове, така че да се постигне 90% повторно влагане /възстановяване. Ще се въведат минимални изисквания за всички депозитни системи. Депозитната система е най-добрият подход за кръгов модел на опаковките от пластмаса, които ако се събират разделно биха могли да се използват повторно, защото ще бъдат чист продукт или суровина, за да влязат отново в производството на бутилки или кен.

Намаляха ли найлоновите торбички след въвеждане на таксата за тях?

На въпроса какъв беше ефекта от въвеждането на продуктова такса за торбичките, Цветанка Тодорова коментира, че  производството на торбичките обект на продуктова такса намаля значително, в този смисъл има икономически ефект. Същевременно на пазарите за плодове и зеленчуци продуктите се слагат в торбички, за които не съм убедена, че е заплатена продуктова такса, обяви Цветанка Тодорова.

В големите търговски вериги пликовете за плодове и зеленчуци не са българско производство и са толкова тънки, че се късат и създават неудобство за потребителя. Торбите за многократна употреба в огромната си част също се внос. Като алтернатива на полимерните торби за пазаруване, освен тези за многократна употреба, се предлагат хартиени, които не са по-екологични и имат по-голям въглероден отпечатък, обясни още Тодорова.