На 8 юни в ПГТ „Пенчо Семов“ гр. Габрово се проведе публично събитие по проект  „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението”. Събитието се проведе съвместно с откриването на новия STEM център в гимназията.

Сред официалните гости бяха г-жа Мариета Георгиева, Заместник-министър на образованието, г-жа Маргарита Стойкова, Заместник- ръководител на Програмния оператор на ФМ на ЕИП към Министерството на околната среда и водите, г-н Ивелин Стоянов, Заместник Областен управител на Област Габрово; г-жа Невена Минева, Заместник-кмет на Община Габрово, г-н Георги Маринов, Началник на РУО – Габрово, директори на училища от В. Търново, Пирдоп, Габрово и региона.

Бяха представени целите на проекта и очакваните резултати. Беше поставен фокус върху  повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции, както и засилването на двустранното партньорство между страните донори (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и България.

Партньорите по проекта представиха постигнатите резултати до момента, а именно разработените образователни програми относно кръгова икономика и рециклиране, насочени към ученици и учители с интегриран опит от Норвегия. Бяха представени и  проведените кампании за популяризиране на програмите в училища в района на Габрово, Велико Търново, Шумен и Пирдоп.

В събитието се включиха и генералният секретар на БАП, Светла Каишева, г-н Румен Иванов, Управител на „ЖУ-БГ“, Габрово, както представители на рециклиращи компании от региона, които споделиха своя опит за рециклиране на пластмаса и прилагане принципите на кръговата икономика за безотпадна технология.

Събитието беше част от проекта „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението” с номер BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01 е с финансовата подкрепа на ОП „Опазване на околната среда и климатични промени 2014-2021“ чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021.

Във връзка с изпълнение на дейност 2 по проект „Повишаване на oсведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“ с № BGENVIRONMENT-3.001-0011-C01., където БАП участва като партньор, бяха разработени 10 образователни програми свързани с кръговата икономика и рециклирането. Програмите са в съответствие с изискванията на Наредба 13 на МОН и са подходящи за включване в учебните планове на училищата.

Програмите са насочени към различни целеви групи:

Ученици от 5 – 7 клас:

• Въведение в кръговата икономика.
• Рециклиране.
• Стоп на отпадъците.
• Да направим училището по-,,зелено“.

Ученици от 8 – 10 клас:

• Европейско измерение на кръговата икономика.
• Политики на ЕС в областта на рециклирането и
• Какво представлява опасният отпадък?
• Професия в областта на кръговата икономика.

Учители:

• Еко образование. Техники и игри за включване на екологичното образование C фокус кръгова икономика в педагогическия процес в училище.
• Изготвяне и управление на Европейски проекти, подкрепящи екологични дейности и въвеждане на кръгова икономика в училище.

Кампании за популяризиране на образователните програми

Общо 12 кампании за популяризиране на разработените образователни програми бяха проведени в училища в районите на Габрово, Шумен, Велико Търново и Пирдоп.

Тук можете да разгледате информационния бюлетин с описанието на всички програми и дейности.

Официалното представяне на инициативата „ПЛАСТИК ПАКТ България“ се състоя на 11 април 2022 г.

В събитието участваха вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, зам.-министърът на орбазованието и науката Мария Гайдарова, председателят на БСК Добри Митрев и ръководителите на организациите и фирмите, учредители на „ПЛАСТИК ПАКТ България“.

Беше подписана Учредителна декларация и официално беше представена инициативата „ПЛАСТИК ПАКТ България“, обединяваща браншови организации, фирми и държавни институции с цел намаляване на отпадъците от пластмасови опаковки и оползотворяването на пластмасата като суровина в кръговата икономика на България.

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ е част от разрастваща се глобална мрежа, в която до момента участват национални и регионални PlasticsPact в Европа, Австралия и Нова Зеландия, Великобритания, Канада, Кения, Нидерландия, Полша, Португалия, САЩ, Франция, Чили и Южна Африка.

Учредители на „ПЛАСТИК ПАКТ България“ са Българската стопанска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Браншова асоциация полимери, Българската камара на химическата промишленост, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Денкщат България, Сдружението за модерна търговия и Съюзът на пивоварите в България. Инициативата се ползва от институционалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката.

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ е първата и единствена на Балканския полуостров платформа, която успява да привлече толкова широко представителна професионална общност, концентрираща експертиза, знания и ресурси, необходими за постигането на националните цели, заложени в областта на управлението на отпадъците, както и за подпомагане на разработването и анализа на нормативни документи, свързани с прилагане на изикванията на европейската Зелена сделка.

Участниците в инициативата ще обменят знания, компетенции и добри практики в областта на оползотворяването на отпадъците от пластмаса като суровина в кръговата икономика на България, ще насърчават изследвания и иновативни решения (в т.ч. в партньорство между публичния и частния сектор) и в диалог с институциите ще предлагат инструменти за прилагане на съответните модели за кръгова икономика и устойчиво развитие. В рамките на инициативата ще се търси подкрепа за разработване и/или внедряване на иновации, в т.ч. чрез установяване и разширяване на критично необходимата инфраструктура в страната. Планира се и реализирането на кампании за повишаване на осведомеността на гражданите, съобразени с ценностите и посланията на Пакта, с цел постигане на силна ангажираност на всеки гражданин и цялото общество за ускорено създаване на устойчива система за пластмасите в България.

„ПЛАСТИК ПАКТ България“ си поставя пет амбициозни цели до 2025 г.:

• Идентифициране и елиминиране на проблематични и ненужни опаковки чрез редизайн, иновации и алтернативни модели на доставка;
• 100% от пластмасовите опаковки да бъдат рециклируеми, да могат да бъдат употребявани повторно, където е подходящо, или да бъдат компостируеми, като това да е изключение при ясно дефинирани предпоставки;
• Ефективна подкрепа на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, тяхното сортиране и рециклиране за постигане на най-малко 55% рециклиране от пуснатите на пазара пластмасови опаковки, декларирани към организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки;
• Стремеж към постигане на средно 30% рециклирана пластмаса в опаковките от пуснатите на пазара в съответствие със законовите и технологичните изисквания и когато това е практически възможно за съответните продукти;
• Повишаване на информираността и ангажираността на потребителите в областта на повторната употреба, разделното събиране, рециклирането и намаляване на замърсяването с пластмаси.

На 24 февруари 2022г ръководствата на Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в камарата браншови организации се срещнаха с министъра на околната среда и водите Борислав Сандов и неговия екип. Срещата бе инициирана от представителите на бизнеса, а домакин бе МОСВ. В нея взе участие г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на Браншова асоциация полимери.

Целта на срещата бе запознаване на екипа на МОСВ с инициативата КРИК „КРъгова ИКономика“, осъществявана съвместно от БСК и заинтересовани браншови организации, както и с „Пластик Пакт България“ – инициатива, която предстои да стартира официално през пролетта на тази година.

В изказването си при откриването на срещата председателят на БСК Добри Митрев разказа за създадената инициативата КРИК – професионална общност, обединяваща отговорния бизнес – браншови организации и компании, в подкрепа на прехода към кръгова икономика и постигане на реално измерими резултати при въвеждането на европейското законодателство, подобряването на ресурсната ефективност, удължаване живота на продуктите, намаляване на отпадъците, образувани за производството на единица БВП, постигане на националните цели за намаляване на депонирането на отпадъците. КРИК ще работи за разрешаването на реалните предизвикателства, пред които се изправя бизнеса и ще съдейства за прилагането на нови бизнес модели.

Представителите на бизнес организациите изразиха очакване диалогът с МОСВ да стане по-ефективен и по-динамичен. „Всички сме тук по собствена доброволна инициатива, а не под натиск и заради регулаторни пречки. Търсим диалог, очакваме подкрепа към отговорния бизнес с ангажимент към околната среда“, каза председателят на БСК Добри Митрев.

От своя страна, министър Сандов подчерта, че търси диалог и открива в днешната среща възможност за динамизиране на взаимодействието между изпълнителната власт и бизнеса.

Липсва достатъчно пластмаса, годна като технически характеристики за рециклиране и влагане в нови изделия. Това каза Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова асоциация Полимери (БАП), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. „Трябва да има достатъчно количество отпадъци от пластмаси, което е свързано с разделното събиране с осигуряване на достатъчно чисти отпадъчни потоци.“

„Освен това на Европейско ниво все още няма приет стандарт за т.нар. рециклати. Това, което съществува като изисквания и стандарти за първичните полимерите, все още не е направено за вторичните“.

 

Тази година в огромен проблем за бранша се превръща скокът на цената на електроенергията, алармира Тодорова. „Индустрията за обработка на полимери и рециклиране е високо енергоинтензивен сектор. Цената на електричеството в общия дял на готовите изделия е 20-30%“ и драстичното увеличение на тока се отразява директно върху цената на продукцията, а потребителите не могат да поемат цялото това покачване. От друга страна, производителите имат дългосрочни договори, които не могат да изпълняват без да реализират загуби.

„Стига се до там, че компаниите наблюдават цените на електроенергията и решават дали да работят днес или не, за да не трупат загуби“. Това реално се случва, потвърди гостенката и подчерта, че подобни спирания също не са безболезнени за този тип производство и „чисто технологично носят загуби“.

 

Компенсациите за бизнеса не са достатъчни и трябва да има по-дългосрочна визия и мерки, които да направят така, че да има предвидимост за бизнеса. Предложение на асоциацията, което за сега е оставено без отговор, е, енергоемките предприятия да купуват ток директно от АЕЦ, за да може индустрията да работи, каза още тя.

Цялото интервю можете да видите тук.

На 15 октомври се проведе Конференция на тема “Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“. В събитието ще участваха министър-председателя на Република България – Стефан Янев, изпълнителния вицепрезидент на ЕК – Франс Тимерманс и комисаря по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж – Мария Габриел.

В сесията „ Умни градове и кръгова икономика“ взе участие г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на БАП.

Г-жа Тодорова сподели с аудиторията амбицията на БАП за изграждане на Платформа за отпадъци от пластмаси и рециклирани полимери, с която да се затвори веригата на стойността. Европейското законодателство в областта на околната среда и конкретно законодателните решения, които засягат пластмасите, наложи поставянето на изключително амбициозни цели пред обществото, каза г-жа Тодорова и подчерта: всички пластмасови опаковки до 2030 г. трябва бъдат годни за повторна употреба, тоест за кръгова икономика. Дори се поставя амбициозната цел за рециклирано съдържание до 30%, добави тя.

Каква е целта на платформата

Намерението е платформата да съдържа обменна информация за количествата отпадъци по видове и потоци, количества и области за приложение. Платформата, която ще е в електронен вид, ще е същевременно и борса за суровини – за всякакви видове отпадъци от пластмаса – от промишлеността, технологични, битови – борса за рециклирани материали от различни видове и с различно качество с възможност за проследяване на техния произход. Това ще е една платформа B2B, която ще даде възможност за нова употреба на рециклирани материали, за стандартизиране на различните видове материали, най-вече за контакт с храни – но основната цел е постигане на кръговост на ресурсите.

Г-жа Тодорова отбеляза, че БАП  сътрудничи с „Лукойл Нефтохим“ за изграждане на пилотна инсталация за химическо рециклиране на полиетилен и полипропилен. Според нея реализирането на проекта не е възможно без някаква форма на публично-частно партньорство, тъй като става дума за иновативна технология, която изисква съществено финансиране, но в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целите за утвърждаване на кръгова икономика.

Полимерите и разделното събиране на отпадъци

Торби от биополимери, компостируеми, биха могли да изпълнят своята роля така че разделното събиране на биоотпадъците при източника – домакинствата и заведенията за обществено хранене, да се случи по възможно най-добрия начин, каза г-жа Тодорова. В крайна сметка това ще доведе до осигуряване на чисти отпадъчни потоци и увеличаване на количеството рециклирани материали и на икономия на ресурси в процеса на рециклирането, включително на вода и енергия. Всъщност използването на биоразградимите и компостируеми торби гарантира и качеството на компоста.

Екодизайнът на продуктите

Съществена задача е да се работи върху дизайн, който да гарантира, че пластмасовите продукти ще са годни за повторна употреба – че ще могат да се рециклират механично или химически. Възможността за механично рециклиране се гарантира от това продуктът да бъде проектиран и изпълнен по възможност с монокомпонентен материал, тъй като когато се състои от повече от един вид полимер, той по-трудно се рециклира, а в някои случаи е невъзможно. Такъв е случаят с композитните опаковки – кутиите със сокове, които се изгарят.

Един успешен пример

Една от фирмите, член на асоциацията, от няколко години разработва и тази година въведе в експлоатация изцяло нов иновативен продукт – полиетиленов филм (фолио – BOPE) – 100% рециклируем, който дава възможност да се разработят различни видове опаковки – те на свой ред 100% рециклируеми и почти 50% по-леки от съществуващите. Използването им ще намали въглеродния отпечатък на продуктите и ще изпълнява целите на кръговата икономика.

В края на изказването си г-жа Тодорова обърна внимание на голямата енергоемкост на процеса по рециклирането. Във връзка с това тя призова институциите да обърнат внимание на отрасъла, защото повишаването на цените на енергията влияе както на конкурентоспособността, така и на продуктите и в крайна сметка – на потребителите.

Тук можете да видите цялата презентация.

Браншова Асоциация Полимери изпрати официално становище до Министър-председателя, Министъра на Енергетиката, Председателя на КЕВР и Председателите на най-големите работодателски организации в страната – БСК, КРИБ и АИКБ, в което се изказва огромната загриженост на бранша за постоянното покачване на цените на електроенергията. В писмото се казва, че цените на електроенергията на пазар „ден-напред“ на БНЕБ всеки ден поставят ценови нови рекорди, като в някой от часовете надвишават 500 лв./MWh, а износът на енергия е в порядъка на 1200 MW.

Българските предприятия в бранша за преработка и рециклиране на пластмаси, чието производство е изключително енергоемко, са пред фалит. Разходите им за енергия вече сериозно надхвърлят разходите за суровини и трудови възнаграждения.

Макар че че съществува пазарен тренд на покачване и в Европа, членовете на БАП са убедени, че непосилно високите цени у нас са породени изключително от местни условия и изкуствен дефицит, поддържан от държавната енергетика, както и от манипулиране на пазара от страна на търговците на електроенергия, които реализират свръхприходи за сметка на индустрията, която се опитва да работи в тежките условия на продължаващата COVID пандемия.

Българските предприятия не участват в определянето на цените на електроенергията, но като крайни потребители те са реалните платци на резултатите от договарянето на несвързани трети лица през Българската независима енергийна борса.

В тази връзка браншът има конкретни предложения, които в краткосрочен план да спомогнат за овладяване на настоящата ситуация с продължаващото драстичното високо ниво на цената на електроенергията на БНЕБ и отражението и върху бизнеса и крайните потребители.

1. Спешно да бъде осигурена възможност за сключване на срочни договори на фиксирани цени пряко с производителите на електроенергия, за срок от минимум 6 месеца.
2. Да бъде наложен мораториум върху износа на ток до края на годината, за да се успокои пазара и българските компании поне малко да възвърнат своята конкурентоспособност.
3. Да се направи преизчисляване на фактурираната електрическа енергия от 1.07.2021 насам и да се възстановят на предприятията от браниш Полимери надплатените над 150 лв./MWh суми, като се издадат нужните данъчни документи за целта.

Настоящата ситуация е непоносима за българските предприятия, които вече са принудени да спират производствените си дейности.

Компаниите, членове на БАП, призовават правителството и държавните институции, отговорни за регулацията на енергийния пазар, да предприемат спешни мерки за дългосрочна му стабилизация, защото в противен случай това ще доведе до тотален колапс на българската икономика.

Браншова асоциация полимери е партньор по проекта „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението. „

Оперативна програма:  Опазване на околната среда и климатични промени.

Процедура: „Малка грантова схема кръгова икономика“.

Продължителност: 12 месеца; начало 10.09.1021

Бюджет: 318 340,61 лв., от които грант 304 082,48 лв. и собствен принос 14 258,13 лв.

Бенефициент на проекта: ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово

Партньори: 1. Фондация „Институт за културно наследство“  2. ПГТ „Д-р Петър Берон“, гр. Велико Търново 3. ПГОХХТ „Проф. Асен Златаров“, гр. Шумен  4. ПГТХТ „Никола Димов“, гр. Пирдоп  5.  Браншова асоциация полимери  6. CSR Innovative Solutions, Norway.

ОСНОВНА ЦЕЛ: Да се разработят и проведат образователни кампании за повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред четири професионални гимназии и местните общности в Габрово, В. Търново, Шумен, Пирдоп, чрез създаване на партньорство с Норвегия и трансфер на знания в областта на кръговата икономика.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ:  Да засили двустранното партньорство между страните донори и България и да подобри състоянието на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването в резултат на човешка дейност; ´да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия.

Тук можете да намерите подробна презентация на проекта.

На 22.06.2021 се проведе 12-то издание на Зеления форум на списание „Мениджър“.

В първия панел представители на бизнеса и институциите говориха за прехода към кръгова икономика, предизвикателствата пред бизнеса у нас и добрите практики. Бяха представени анализи и прогнози за промените за бизнеса и потребителите, до които ще доведат новите правила за пластмасите за еднократна употреба.

Участници в в панела бяха  Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова Асоциация Полимери,  Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Министерство на околната среда и водите; Даниел Николов, търговски директор, Еко Партнърс България, Диляна Якова, мениджър регулации и устойчиво развитие, Филип Морис Интернешънъл, Геновева Петрова, основател и изпълнителен директор на Ремикс.

Целият запис от събитието можете да видите тук.

Нов тест на потребителски организации в четири страни откри химикали, които предизвикват загриженост, в съдовете за еднократна употреба, изработени от популярни алтернативи на пластмасите, като купи от растителни влакна за еднократна употреба, сламки от хартия или чинии от палмови листа.

Установено е също, че някой продукти подвеждат потребителите с необосновани „зелени“: твърдения. Европейската потребителска организация (BEUC) и нейните членове призовават ЕС да гарантира, че алтернативните съдове и прибори за еднократна употреба са безопасни и не подвеждат потребителите.

Общо над половината (53%) от включените в пробата продукти съдържат един или повече нежелани химикали над препоръчаните нива, включително някои, за които се подозира, че причиняват рак. Други 21% съдържат тези химикали в концентрация близо до границите.

Със забраната на  много пластмасови изделия за еднократна употреба в ЕС (от 3 юли 2021 г.), производители и потребители все повече се насочват към алтернативи, направени от бамбук, хартия или палмови листа. За разлика от пластмасите, безопасността на тези материали е нерегламентирана в ЕС, тъй като не съществуват конкретни правила за проверка и контрол.

Констатациите показват, че твърденията за „зелена“ идентификация на популярните пластмасови алтернативи могат да заблудят потребителите: някой пробни продукти твърдят, че са компостируеми или биоразградими. И все пак, тестът установи, че много от тях съдържат химикали, които не се разграждат напълно в природата в продължение на стотици години и могат да мигрират в околната среда и да се натрупват в почвата, водата и живите организми.

Моник Гойенс, генерален директор на BEUC, коментира:

„Тъй като пластмасовите чинии и чаши за еднократна употреба скоро ще останат в миналото, алтернативите на растителна и хартиена основа естествено набират популярност сред потребителите. Прекрасно е, че ЕС най-накрая премахва еднократните пластмаси, но също така трябва да премахне токсични химикали в алтернативите.

„Фактът, че много пластмасови алтернативи са заредени с химикали “ завинаги „, показва за съжаление, че един устойчив замърсител се заменя с друг. Резултатите, които публикуваме днес, доказват, че настоящите правила на ЕС за опаковане на храни не защитават потребителите. Крайно време е ЕС да вземе своето решение  и да излзе със строги правила за опаковане на храни, които едновременно защитават потребителите и околната среда.

„Зелените етикети като„ естествени “,„ биоразградими “или„ компостируеми “нямат място върху съдовете за еднократна употреба, които съдържат устойчиви химикали. Такива фалшиви твърдения създават объркване сред потребителите и затрудняват идентифицирането на чиниите, сламките или купи, които са по-щадящи околната среда от други. ЕС трябва да изчисти пазара на хранителни опаковки от всички подвеждащи „зелени“ твърдения. „

Извадки от теста:

Изследвани са 57 артикула, като купи за еднократна употреба, направени от слама или влакна от стръкове на захарна тръстика, хартиени сламки и прибори от палмови листа.

Три категории артикули: 23 купички и чинии, изработени от формовани естествени влакна, 18 сламки от хартия; и 16 купички и чинии от палмови листа.

Открити са определени групи химикали и пестициди:

Флуорирани съединения (PFAS), наричани още „химикали които остават завинаги“, защото продължават да съществуват в природата. PFAS се използват широко, за да се направят опаковките за храни и други потребителски продукти устойчиви на вода, мазнини и / или петна. PFAS са свързани с ракови заболявания, загуба на IQ и други тежки ефекти върху здравето.

По време на производството на хартиени опаковки  се появят хлоропропаноли; те имат свойства, причиняващи рак.

Пестицидите могат да присъстват в хранителни продукти на растителна основа или като остатъци от пестицидите, използвани за отглеждане на захарна тръстика, палми и други естествени материали, или при преработката на суровината. Излагането на определени пестициди е свързано с ракови заболявания, вродени дефекти и ендокринни нарушения и т.н.

Пълните резултати от теста можете да разгледате  тук.