Новини

Една от възможностите за тяхното намаляване е да ги изхвърляме разделно в контейнера за пластмаса, в него обаче често пластмасата е замърсена и с по-лошо качество. Това е една от причините депозитната система или системата за възвръщаем депозит да е толкова предпочитана в над 40 държави. Тя може да се прилага не само за пластмасовите бутилки, но и за кенчетата, дори за кутии за еднократна употреба. Най-важното е, че депозитната система може да работи паралелно с разделното събиране на опаковки. Проблемът е силният отпор от страна на организациите по оползотворяване на отпадъци.

 

Но да обясним първо какво точно е депозитната система. При нея потребителите, които купуват даден продукт, плащат допълнителна сума (депозит), която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката или продукта в пункта за събиране. Системата се основава на предлагане на икономически стимул за потребителите да връщат празните бутилки във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.

 

Парите не остават за магазина, а за управителя на системата, сдружение с нестопанска цел, съставено от търговци на дребно и производители, което отговаря за управлението на депозитната система, разказа Елеонора Йосифова от сдружение „За Земята“.

 

Предимствата на депозитната система

Предимствата на системата са, че тя е лесна за използване, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране, които вече десетилетия не може да свикнем да използваме, макар да има известен напредък.

 

Депозитите водят до повече рециклиране – по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки. Това е едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%, твърдят от екологично сдружение на „За Земята“.

 

Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и ТЕЦ-ве. Това е по-висок разход за всеки от нас чрез местните данъци и такси и таксата „Битови отпадъци“, твърдят еколозите.

 

Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите, държавната и местна власт, смятат от „За Земята“. Интересът към депозитната система постоянно нараства – от всички 40 държави, в които работи, 10 са в Европа.

 

Опитът на Швеция и Литва и високите резултати

До момента нито една страна не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. В Германия и Норвегия благодарение на тази система се събират над 90% от всички бутилки и кенчета.

 

В Швеция депозитната система работи от средата на 80-те години. Тя започва през 1984 г. като инициатива за събирането на кутии от алуминий и десет години по-късно системата се разраства с пластмасовите бутилки. Схемата се управлява наполовина от пивоварната индустрия в партньорство с две сдружения за хранителни стоки- Шведската асоциация за търговия с хранителни стоки и Асоциацията на хранителните магазини.

 

Литва организира депозитната система през 2016 г. С обществена поръчка избира и компанията, която да предостави решения за реализиране на депозитната система. За всеки контейнер потребителят заплаща депозит от 10 евроцента. Само за две години в страната се връщат почти всички продадени пластмасови и метални контейнери при 34% преди въвеждане на системата. Депозитната система е за пластмасови и метални контейнери, които не могат да се пълнят многократно с размер от 0,1-300 литра.

 

За организациите по оползотворяване недостатъците са повече

У нас липсва информация от Министерството на околната среда и водите каква част от отпадъците от опаковки рециклираме. Не знаем дали сме изпълнили целите от 50% дял на рециклирането до 2020 година. Според една от четирите организации по събиране на опаковките „Екопак“ на този етап България постига заложените европейски и национални цели за разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки.

 

„Съществуването на реална конкурентна среда е предпоставка за изпълнение на целите за рециклиране и към момента липсва необходимост от крайни и скъпи за потребителя решения като депозитната система“, твърдят оттам. Това се случва няколко месеца след като компанията съобщи, че обмисля да работи в тази посока с някои от големите търговски вериги в България. Но с пандемията тази идея не видя бял свят. „Въвеждането на депозитна система касае икономическия модел на всички участници на пазара в дадена държава и не е част от дейността на организациите по разделно събиране на отпадъци от опаковки,“ казват днес от организацията. Затова смятат, че всички усилия трябва да се насочат към подобряване на капацитета на съществуващата система.

 

Опитът със стъклените бутилки, да премерим въглеродния отпечатък

„В България и в момента функционира система за оборотни стъклени бутилки, които са годни за повторна употреба – това са част от бутилките за бира. Тя е изградена и се изпълнява от компаниите, пускащи на пазара бира“, коментират и от другата водеща организация в сектора „Екобулпак“. Според компанията тази система генерира сериозен въглероден отпечатък с логистиката по обратното прибиране на празните бутилки, тяхното неколкократно измиване, включително с химически препарати, както и бракът от тези дейности. За пластмасови бутилки въвеждането на такава система ще доведе до редица негативни последици и към настоящия момент е неприложима у нас, смятат оттам. Според организацията въвеждането на системата за обратно изкупуване на пластмасови бутилки би обезсмислило направените инвестиции. Това би довело и до много сериозно оскъпяване на безалкохолните напитки за крайния потребител, допълнителни разходи за бутилиращите компании, за да отговарят на изискванията на системата.

 

„Екобулпак“ смятат, че няма да има увеличение на събираемостта на бутилките в сравнение със сега действащата система, няма да има ефективен контрол, което е предпоставка за злоупотреби. Не само това, но въвеждането й ще доведе до фалити на търговците на дребно за сметка на големите вериги, ще се оскъпят бутилките като суровина за рециклиращите предприятия (пример за това е Германия, където е въведена такава система).

 

Всичко е въпрос на пари

Една такава система и възможните методи за нейното финансиране ще струват стотици милиони лева, които би трябвало да дойдат от частен инвеститор, твърдят от „Екобулпак“.

 

Към момента основна тежест за информирането и създаването на нагласи за разделното събиране сред населението ляга върху организациите за оползотворяване, а също и върху частни фирми под формата на проекти за корпоративна отговорност. Липсват или са минимални държавните и общинските целеви политики в тази посока.

 

Основен проблем е най-вече липсата (невъвеждането) от много години на диференцираното заплащане на такса смет, което директно би мотивирало гражданите да събират разделно. При събирането на опаковки чрез контейнерите за разделно събиране те се превръщат директно в суровина за рециклиращата индустрия. PET бутилките могат да се превръщат в полиестерни влакна, които широко се използват като пълнеж за възглавници и завивки, при изработването на мебели, дрехи, детски играчки, в автомобилната индустрия и др. Опаковките на хранителни и козметични продукти /HDPE/ могат да се използват за производството на саксии, кофи, каси легени, тръби др. LDPE – торбички, чували и др. се рециклират отново до торби и чували за отпадъци, строително фолио и др.

 

Депозитните системи не могат да съществуват самостоятелно

Кръговата опаковка е предназначена да има рециклирано съдържание, да подлежи на рециклиране и да е възможно също така да се използва повторно. Ефективно функциониращите системи за разделно събиране и добре проектирани депозитни системи, които обаче се прилагат за ограничен вид опаковки, са доказали възможността си да реализират високи резултати и да осигурят затворен цикъл, смята Жана Величкова, изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. И двете системи се считат и разглеждат равнопоставено в европейското законодателство като всяка държава избира и прилага тази, която е най-подходяща за нея. Чистотата на събрания материал е ключов, когато става въпрос за механични процеси на рециклиране, допълни Величкова. Но механичното рециклиране не е единствената възможност. Ограниченията за чистота и конкретен вид материал и опаковка не стоят пред химическото рециклиране, където на входа няма значение каква суровина идва, допълни тя.

 

Според Величкова поради ограничения си обхват депозитните системи не могат самостоятелно да обезпечат ефективното управление на отпадъците от всички потребителски опаковки, дори и на тези, използвани от индустрията за напитки. Те не могат да обезпечат самостоятелно постигането на заложените в законодателството цели за рециклиране. На практика не става въпрос за избор между две напълно заменяеми алтернативи, т.е. и двете системи ще трябва да функционират в паралел, отклонявайки определен вид опаковки от съдовете за разделно събиране. В този смисъл системите за разделно събиране и рециклиране, които обхващат всички потребителски опаковки от хартия, пластмаса, стъкло, метал и алуминий, а не избирателно селектирани, принципно се разглеждат като по-ефективни в дългосрочен план по отношение използване на ресурсите и рентабилност, защото капиталовите инвестиции и оперативните разходи се разпределят върху много по-широка основа, коментира Величкова.

 

Сложна като организация, установяването и функционирането на депозитна система е съпътствано с много високи разходи. Нито бизнесът, нито потребителите трябва да заплащат неколкократно цената за ефективното управление на отпадъците. Необходим е активен диалог между всички заинтересовани страни, обследване на всички възможности и търсенето на най-разходно ефективни решения, отбеляза Величкова.

 

Ще обезсмисли ли депозитът разделното събиране

Ние като асоциация сме за депозитната система, защото тя позволява да се събира чист отпадък, който да може да се рециклира, съобщи Цветанка Тодорова, председател на асоциацията на търговците и производителите на пластмаси – Българска асоциация „Полимери“. В Германия например като си купиш бутилка, плащаш депозит от 20 евроцента и като я върнеш получаваш парите си обратно, в тази бутилка не е наливано ракия или олио. Но е разбираемо защо организациите по оползотворяване не одобряват системата. Най-голямото количество отпадъци от пластмаса, което в момента е в контейнерите е именно от пластмасови бутилки и така те осигуряват голяма част от ресурса, който се използва в рециклиращите предприятия. Както разбрахме, ако това се прави по химичен способ, няма значение какво ще е качеството на събраните отпадъци-суровини.

 

И според Тодорова самата депозитна система изначално е скъпа, защото изисква определени инвестиции в автомати. Трябва да се инвестира в софтуер, който да включва депозита в касовата бележка и като връщаш бутилката да я приспада. В момента в Закона за управление на отпадъците е записано, че депозитни системи могат да се създават доброволно от страната на заинтересованите страни. Така се дава възможност, но страните не се задължават. Обикновено знаем, че ако нещо не е задължително дори и в закона, то няма да се реализира. Това би могло да се случи ако големите вериги заедно с организациите или самите рециклиращи компании на бутилки се обединят и създадат такава депозитна система. Но видяхме, че това към момента няма как да се случи.

 

Организациите имат редица мощности за рециклиране и ако не преработват директно пластмасовите бутилки, за тях тази система няма икономически смисъл. Депозитната система ще намали пластмасовите бутилки в контейнерите, оттам и суровината за оползотворяващите организации. Но както каза и Жана Величкова депозитната система може да е много добър вариант за конкретни видове опаковки като алуминиевите кутии така както са започнали в Швеция. Депозитната система би работила много добре за бутилки за минерална вода например поради самата чистота на суровината. Всъщност асоциацията на бутилиращата индустрия също е в известна степен резервирана към тази система, защото това би било голяма финансова тежест и би обременило по-малки обекти, където се продават напитки, защото там няма как да се сложат такива автомати. Всъщност огромното предизвикателство е как тази система да се наложи в цялата страна, в големите и малки населени места. Но логично е ако не можеш да върнеш бутилката, да я хвърлиш в контейнера за пластмасови отпадъци, където съответно ще я вземат организациите, казва Елеонора Йосифова от „За Земята“. За да се самоиздържа депозитната система трябва да събира най-малко 70-80% от пуснатите на пазара опаковки. Не всички хора ще си ги върнат бутилките, смятат критиците. В страните, където работи, системата функционира успешно и процентът на събраните опаковки се увеличава. Според Тодорова и държавата трябва да удари едно рамо. „Не виждам засега перспектива нещата да се случат по този начин“, каза тя.

 

Перспективата засега е далечна

Според „За Земята“ не са необходими обществени средства, системата е управлявана от производителите като дружество с нестопанска цел и се финансира от невъзстановени депозити от опаковки, които не са върнати в магазина; приходи от продажба на събрания материал и малка административна такса от производителите на напитки. За се отчете колко са невъзстановените депозити в системата се използва баркодът, който съдържа тази информация заедно с марка, размер и обем на бутилката. Целта на системата е да работи при възможно най-малко разходи за всички участници. Определено може би е необходима по-висока първоначална инвестиция. Въпросът е дебатът да започне. От „За Земята“ се надяват да успеят да обединят бранша на обща среща заедно с министерството. Това може да сложи началото на нов вид система за събиране на опаковките, който ще доведе до повторно използване на всички опаковки на пазара и реализиране на един аспект от модела на кръговата икономика.

 

 

Източник: www.dir.bg

 

Най-новата линия, която е пусната в експлоатация в началото на април е на стойност 1.5 млн. евро и е последната част от започналата миналата година инвестиция. В момента линията е в тестов режим и до няколко седмици се очаква да започне производство на пълни обороти.

 

Това е най-голямата производствена линия на Екстрапак. Сглобена е изцяло от екипа на фирмата, с компоненти от Китай, Германия и Ирландия, докато конструкцията е произведена в България. Линията ще произвежда текстил за медицински и хигиенни изделия, мебелното производство, интериорния текстил и др.

 

С новата машина дружеството вече има три линии за spunbond текстил. Освен това миналата година бяха инсталирани две линии за meltblown текстил, който се използва основно за филтриращи устройства (маски, филтри за чисти стаи и т.н.). Всички те са разположени в третия завод на компанията край Велико Търново.

 

Внедряването на новите производствени линии позволява на Екстрапак да даде своя принос в борбата срещу COVID пандемията, в която изделията от нетъкан текстил – защитни облекла, маски, калцуни и филтри – са от изключителна важност.

 

Друга причина за инвестицията е изместването на веригите за доставки от Китай към Европа и увеличеното търсене на изделия и суровини произведени в ЕС. Продукцията от нетъкан текстил се изнася основно към страните от Източна Европа, Италия, Турция и бившите югославски републики.

 

Въпреки несигурността в началото на пандемията Екстрапак успява за кратко време да се пренастрои към новите реалности и по предварителни данни очаква около 20% по-висок оборот за 2020 г.

 

През миналата година голям ръст е отчетен също в търсенето на опаковки от рециклиран полиетилен за куриерски услуги, а освен това компанията пусна и нови хартиени пликове за пратки.

 

В момента „Екстрапак“  подготвя изграждането на следващ, четвърти, завод специално за хартиени торбички. Той ще бъде разположен до третия завод, като в момента приключва закупуването на земята. Очакванията са новата фабрика да заработи след около две години.

В своя брой от 12 април 2021, вестник „24 часа“ публикува материал за предстоящите промени на пазара на пластмасови изделия.

 

В него г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на Браншова асоциация полимери, говори как прилагането на изискванията на Директива 2019/904 ще се отрази на производителите и потребителите и за необходимостта от създаване на компенсаторни механизми за пренастройване и преструктуриране на пластмасопреработващите компании, чиито бизнес ще бъде засегнат от новите правила и ограничения.

 

Пълният текст можете да прочетете тук.

 

На 22 февруари 2021 в предаването „Чети етикета“ по бТВ, на тема „Разделяме се с част от пластмасовите чаши, чинии и прибори“ участва г-жа Цветанка Тодорова – Председател на УС на БАП.

 

С наближаване на датата 3 юли 2021г., на която трябва да влязат в сила първите ограничения за продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба на територията на ЕС възникват все повече въпроси за това какви ще са конкретните мерки, за да се намали използването на най-често изхвърляните пластмасови продукти и как това ще се отрази на върху икономиката на страната и потребителските нагласи на хората.

 

Тук можете да видите цялото предаване.

Алиансът „Полимери за Европа“ е създаден от Европейската асоциация на пререботвателите на пластмаси (EuPC) по време на кризата през 2015 г. поради недостига на полимери за преработвателите  в Европа.  Целта му е да изгради и поддържа добра комуникация между доставчици и клиенти на полимери и добавки в Европа след катастрофалната ситуация през първата половина на 2015 г.

 

Мониторингът на декларациите за форсмажор в световен мащаб проведен от  Алианса показа тревожно увеличение на обявените декларации от много производители на полимери към края на 2020 г.

 

Особено тежка е ситуацията с  доставките на полиолефини и PVC, което затруднява значително преработващите  компании при закупуването на  необходимите  материали и суровини за обезпечаването на производството им.

 

„Увеличеният брой декларации за непреодолима сила и бързото увеличаване на цените  на производителите  наподобяват ситуацията в началото на форсмажорната криза през 2015 г.“ Казва Рон Марш, председател на Алианса „Полимери за Европа“.

 

„Ще продължим да наблюдаваме развитието отблизо, за да гарантираме, че интересите на пластмасопреработвателната индустрия са защитени и ще опитаме да избегнем втора 2015 г.“

 

Тъй като доставките на някои полимери стават много ограничени, пластмасопреработвателите изпитват трудности да закупят необходимите суровини на разумни цени, както и да пренесат към клиентите си голямото увеличение в цените в крайните продукти, които произвеждат.

 

Притиснати между големите доставчици на полимери и потребителите на пластмасови изделия, много МСП, които са гръбнака на полимерната индустрия, са на път да изпаднат в изключително трудно положение заради невъзможността си да компенсират ценовите скокове в стойността на суровините.

Нефтохимическата компания Лукойл изгражда нов завод за полипропилен (PP) в Бургас.

 

Компанията е придобила лиценз  за производствена линия “Novolen”  с капацитет от  280 000 т/г от американската компания Lummus, Тексас (www.lummustechnology.com).

 

Договорът включва, също така, техническо проектиране, обучение и поддръжка, както и доставка на катализатори.

 

Лукойл  вече има линия за производство на PP с капацитет за 80 000 т/г в  Бургас. Групата има и друго производствено съоръжение за РР в своя руски комплекс „Ставролен“ в град Будьоновск, който има капацитет от 120 000 т / г.

 

Източник: www.plasteurope.com

По данни на PlasticsEurope ЕС произвежда 58 милиона тона пластмаса всяка година, като около половината от тях стават отпадък. Годишно в Европа се изхвърлят 25 милиона тона пластмасови отпадъци и само 30 % от тях са рециклирани, 39 % са изгорени, а 30 % се депонират. На 16 януари 2018 г Европейската комисия прие „Европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика“, която е част от прехода към ефективно използване на ресурсите.

 

В стремежа си да допринесе за постигането на целите на Стратегията, българската компания Аскания Кастинг ООД разработи и внедри пилотно, ресурсно ефективна и иновативна технологична линия за производство на пластмасови детайли за вентилатори, чиято цел е предотвратяване образуването на пластмасови отпадъци в съществуващото производство на фирмата, като по този начин ще допринесе за устойчивото развитие на българската и европейската икономика.

 

Внедряването на новата технология представлява основна промяна в целия производствен процес. В сърцевината на иновативната производствена линия стои устройство за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване, което е патентовано с два патента – Патент № US 9 475 226 B2/25.10.2016 и Патент № US 9 481 119 B2/01.11.-2016 г.

 

С цел да се осигури оптимално действие на устройството са модернизирани всички етапи и звена на производството, след закупуване на нова щприц машина със съответните технически и функционални характеристики, на нея е монтирано  устройство IMFLUX, както и шприц форми от нов тип – с топла дюза, които да позволяват правилната работа на устройството и постигане на оптимални резултати в производството, не само по отношение на постигане на липса на пластмасов отпадък, но и по отношение на подобряване на качеството на шприцованите пластмасови детайли.

 

Използването на шприцформи с топла дюза води до отсъствие на леяк , а оттам и до икономия на пластмаса. Полученият минимален производствен брак/детайли/, както и пластмасата, която застива в шприц машината при смяна на инструмент/ шприцформа/ при първоначално пускане/след престой/, при смяна на материал/ с друг цвят/ са с добро качество, заради контрола на температурата на стопилката. Поради това след смилане с мелница за пластмаса те могат да се използват отново след смесването им с първичен материал. Това води до пълно използване на закупената пластмаса и отсъствие на пластмасов отпадък от производството и повишава значително ресурсната ефективност по отношение дейността му свързана с производството на пластмасови детайли.

 

 Внедряването на новата технология води до значително намаляване на ползването на свежа вода за производството. Внедряваното технологично решение представлява производствена (процесова) иновация. На практика иновацията представлява съвкупността от високотехнологична шприц машина, на която се монтира патентованото устройство IMFLUX за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване. iMFLUX спомага за подобряване на процесните параметри по време на навлизане на стопилката в шприцформата – като дава възможност за  бързо запълване на формата и последващо еднакво задържащо налягане, което от своя страна води до по-високо качество на детайла и икономия на материал. Това е възможно и е резултат от физическото измерване и активно управление на налягането и температурата на стопилката която постъпва в  шприцформата. По този начин се дава обратна връзка от материала в реално време и възможност за контрол на стопилката в рамките на милисекунди.

 

Новата технология предоставя безпрецедентни предимства за контрол на шприц машината, като може да интегрира и опрости дизайна на продукта, дизайна на матрицата и разработването на процеси въз основа на препоръчителните ограничения на налягането за шприцоване, пакетиране, задържане и оптимизиране на температурните диапазони и по този начин спестява материал и придава нужните технологични и функционални характеристики на изделието.

  • Как iMFLUX подобрява процеса на шприцване?

При iMFLUX процесът на шприцване става затворен с абсолютна еднаквост – цикъл за цикъл. Ниското постоянно налягане по време на процеса премахва някои необратими процеси от конвенционалното шприцване. Дизайнът на частта и матрицата насочват iMFLUX с каква скорост да се пълни гнездото, за да се запази налягането при пълнене. За инструменти с много гнезда – постоянно налягане се разпределя за всички части. Всяко гнездо от първия цикъл до последния ще се пълни с едно и също налягане и ще произвежда едни и същи качествени части.

 

Предимства:

  • По-ниско налягане при инжекция
  • Нужда от по-малка машина за едно и също изделие
  • По-бързи цикли
  • Подобрено качество на частите
  • По-добър CPX индекс (статистически индекс за възможностите на един процес в рамките на определени ограничения)
  • Подобрен OEE индекс (обща ефективност на оборудването)
  • По-малка намеса на оператор
  • Автоматична настройка при промяна на вискозитета и други условия на шприцване
  • По-малко скрап
  • По-малка нужда от поддръжка

 

iMFLUX може да компенсира вариации в процеса на взаимодействие между матрица и машина, но също и начина на подаване на материал. Произведените части ще са същият обем за по-малко време с по-ниски изисквания за енергоемкост.

На 7 октомври 2020г., беше проведена среща на фирмите от бранш Полимери, на която беше отбелязана  20 годишнината от създаването на БАП.

 

Събитието започна с презентация на г-н Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ на тема „Отговорности и предизвикателства пред преработвателите на пластмаси, свързани с предстоящите промени в националното законодателство с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти, както и управлението на отпадъците във връзка с кръговата икономика и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки“

 

В своята презентация г-н Пейчев запозна гостите на събитието с основните стъпки и времеви етапи, през които ще премине процеса по транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки.

 

Г-н Пейчев отговори на въпросите на участниците, касаещи промените в националното законодателство и призова членовете на асоциацията, като представители на бранш Полимери, да изпращат своите становища и въпроси към МОСВ, за да може съображенията и идеите на бизнеса да бъдат взети под внимание при изготвянето на новите нормативни и поднормативни актове, които предстоят да бъдат приети при транспонирането на двете директиви в България.

 

С последното споразумение за новата многогодишна финансова рамка (МФР) и създаването на Фонд за възстановяване от коронавируса, Европейският съвет одобри прилагането на така наречения  данък върху пластмасите от 1 януари 2021 г. Планът предвижда такса от 0,80 евро / кг. върху нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки, които държавите-членки ще плащат в бюджета на ЕС.

 

 

Въпреки че данъкът е представен от Европейската комисия като „принос към бюджета на ЕС, предназначен да стимулира държавите-членки да увеличат рециклирането на пластмасови отпадъци“, европейската пластмасова промишленост предупреждава, че може да има обратен ефект. Постоянните  фискални мерки не са ефективен инструмент за стимулиране на иновациите и инвестициите, които са необходими за постигане на планираните политически цели на Зелената сделка.

 

 

„Тъй като приходите от данъка върху пластмасите не са предназначени да бъдат инвестирани в инфраструктурата за отпадъци и рециклиране, това няма да увеличи рециклирането на пластмасови отпадъци в Европа“, заяви управляващият директор на EuPC Александър Дангис. „Вместо това, ще се  увеличат още повече разходите за рециклиране на пластмаса и насърчаване на преминаването към други опаковъчни материали с по-голямо въздействие върху околната среда. За да се повиши действително процента на рециклиране в цяла Европа и да се опази околната среда, по-ефективна мярка би били данъчното облагане на депонирането  на пластмасови отпадъци от опаковки. „

 

 

Подобряването на рециклирането на пластмасовите опаковки изисква значителни инвестиции от цялата верига на стойността в иновации, нови машини и екологичен дизайн. При очаквани приходи от около 6-8 милиарда евро годишно, постъпващи в общия бюджет на ЕС, тези пари вече няма да бъдат налични, за да бъдат инвестирани в прехода към кръгова икономика.

 

 

Като следваща стъпка, по-нататъшните подробности относно данъка ще трябва да бъдат разработени в специален закон и одобрени от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Докато голяма част от детайлите остават неясни досега, вече е ясно, че държавите-членки ще имат голяма свобода при прилагането на мерките за събиране на средствата, които ще бъдат внесени в бюджета  ЕС. Прилагането на различни схеми в отделните държави-членки ще доведе до множество разнородни мерки, унищожаващи единния пазар.

With its latest agreement on the new Multiannual Financial Framework (MFF) and coronavirus recovery fund, the European Council has also approved the implementation of the so-called plastic tax as of the 1st of January 2021. The plan foresees a €0.80/kg levy on non-recycled plastic packaging waste to be paid by member states into the EU budget.

 

 

While the tax has been presented by the European Commission as “contribution to the EU budget designed to incentivise member states to increase recycling from plastic waste”, the European plastics industry is warning that it might have the opposite effect. Further fiscal measures are not the most efficient tool to drive innovation and investments that are needed to meet the intended policy objectives of the Green Deal.

 

 

„As the revenues of the EU plastic tax are not earmarked to be invested into the waste and recycling infrastructure, it will not increase the recycling of plastic waste in Europe,” Said EuPC Managing Director Alexandre Dangis. ”Instead, it will further increase the cost of plastic recycling and encourage the shift to other packaging materials with a bigger environmental impact. To truly increase recycling rates across Europe and protect the environment, taxation of the landfilling of plastic packaging waste would be more efficient.“

 

 

Improving the recycling of plastics packaging requires considerable investment by the entire plastics value chain in innovation, new machinery, and the ecological design of plastic packaging. With expected revenues of around €6-8 billion per year flowing into the general budget of the EU, this money would not be available anymore to be invested in the transition towards a circular economy.

 

 

As a next step, further details on the tax will have to be worked out in a specific law and approved by the European Parliament and Council of the EU. While much of the details remain obscure up to now, it is already clear that the member states will have large freedom in the implementation of the measures to collect the funds to be transferred to the EU. The implementation and complexity of different schemes from country to country will lead to a host of heterogeneous measures destroying the single market.