В последния брой на сп. „Инженеринг ревю“, г-жа Цветанка Тодорова, Председател на Управителния съвет на Браншова Асоциация Полимери, сподели в свои интервю кои са най-големите предизвикателства пред пластмасопреработвателите в България, предизвикани от кризата с COVID-19, и в каква посока браншът ще се развива в бъдеще.

Г-жа Тодорова посочи какви са действията, които трябва да бъдат предприети за по-доброто бъдеще на сектора:

• Улесняване и подкрепа на инвестиции за производството на продукти от пластмаси.
• Инвестиции в събиране, сортиране и рециклиране на пластмасови отпадъци за създаване на устойчив пазар на рециклирани суровини и подпомагане на прехода към кръгова икономика за пластмаси, който беше основен приоритет на полимерната индустрия през последните години.
• Инвестиции в проекти за обществено строителство и обновяване, за да се увеличи търсенето и да се подпомогне преходът към кръгова икономика в строителството.
• Преоценка на настоящите и бъдещите политически инициативи относно пластмасите, като се вземат предвид аспектите на хигиената и безопасността на пластмасовите изделия с оглед на бъдещи възможни пандемии.
• Обмисляне на замразяване на всички несъществени законодателни инициативи, свързани с производството и преработката на пластмаси, за да се подпомогне възстановяването на индустрията и да се избегнат допълнителни разходи за компаниите, които вече се борят да се справят с последиците от кризата от пандемията COVID-19.

ТУК можете да прочетете цялото интервю.

INEOS Styrolution обяви първите резултати от оценката на анализа на жизнения цикъл (LCA) на деполимеризирания стирол в съответствие със стандартите ISO 14040 и ISO 14044. Резултатите потвърждават налагащото се в последните години мнение,  че рециклирания полистирол е ценен полимер, който допринася за кръговата икономика.

Два независими изследвания  дадоха сходна картина за въглеродния отпечатък на рециклирания полистирол.

• Първият, лабораторен проект показва икономия на парникови газове (ПГ) от 37%

Стиролът извлечен от отпадъчни полистиролни продукти показва 37% по-ниско съдържание на CO2 отпечатък в сравнение със стирол произведен  на базата на изкопаеми. Допълнително намаляване на CO2 е възможно чрез адаптиране на енергийният микс. LCA анализът беше направен в рамките на проекта ResolVe, изследователски проект финансиран от германското Федерално министерство на образованието, в сътрудничество с InVerTec – нестопанска организация, свързана с университета в Байройт. InVerTec е специализирана в предоставянето на пилотни инсталации за концептуални и лабораторни изследвания. Изследването сочи че увеличаването на мащаба и оптимизация на страничните продукти позволяват икономия на ПГ до 50%

• Второто проучване, извършено от INEOS Styrolution и експерти от Манчестърския университет оценявше парниковите газове в търговски мащаб с обхват, включващ събиране / сортиране на отпадъци от полистирен след консумация, предварително третиране и екструзия / деполимеризация / дестилация.

Резултатите от анализа показват 50% по-нисък въглероден отпечатък от този на традиционния  девствен (на фосилна основа) стиролов мономер. • Резултатите са базирани на стандартите ISO 14040 и ISO 14044.

Норберт Нисснер, глобален директор за научноизследователска и развойна дейност / интелектуална собственост в INEOS Styrolution, обобщава:

„След като получихме наградата ICIS 2019 за разработване на технология за получаване на  полистирол от рециклиран стирен, чрез деполимеризация на рециклиран полистирол, сега за първи път бихме могли да докажем, че тази технологията е благоприятна по отношение на енергийната ефективност и отпечатъка на CO2 и прилагането нс кръговата икономика! “

Подробности за изследването, както и бъдещите актуализации ще бъдат публикувани на https://styrolutioneco.com/life-cycle-assessment-of-polystyrene-recycling/ .

Повече информация: www.ineos-styrolution.com

EuPC получи официален отговор от ЕК на писмото, с което настоява за отлагане или удължаване на сроковете за  прилагане на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба с оглед на кризата с COVID -19.

В писмото си ЕК подчертава,  че макар напълно да споделя притесненията относно настоящата криза в здравеопазването и пагубното и  въздействие върху човешкото здраве и икономиката, не може това да стане причина за отлагането или отменянето на действието на  Директивата приета от държавите членки през юни миналата година.

По отношение на спецификите на Директивата, ЕК заявява следното:

• Директивата не е срещу пластмасата като такава, а цели  справяне с неустойчивото използване на пластмасовите изделия за еднократна употреба и предотвратяване и намаляване на отрицателното им въздействие върху околната среда.

• Член 11 от директивата гласи, че: „Мерките, които държавите-членки предприемат за транспониране и прилагане … на настоящата директива трябва да с в съответствие с настоящия Закон за храните на ЕС и да гарантират, че хигиената и безопасността на храните не са компрометирани. Държавите трябва да  насърчат използването на устойчиви алтернативи на пластмасовите изделия  за еднократна употреба когато е възможно, при материалите, предназначени за контакт с храни. “

Преди Комисията да представи предложението си, е  извършена оценка на въздействието и в Директива (ЕС) 2019/904 от 19 юни 2019 г. В тази оценка Комисията прави разлика между различните пластмасови изделия за еднократна употрреба в зависимост от наличието на устойчиви алтернативи.

Съгласно Директивата са въведени забрани за някои продукти за еднократна употреба направени от пластмаса, като чинии, прибори за хранене и сламки, с оглед съществуването на екологични алтернативи. Такива алтернативи могат да включват изделия от хартия, бамбук или дърво. Следователно алтернативите за използването на изделия за еднократна употреба остават опция, когато безопасността и хигиената на продуктите за многократна употреба не могат да бъдат гарантирани.

Комисията  взема под внимание направеното от EuPC позоваване на „много независими изследвания“, които показват, че пластмасата е най-подходящия  материал за гарантиране на хигиена, безопасност и запазване на храните, но счита че други изследвания показват, че вируси като Covid-19 може да останат стабилни върху пластмаса за няколко дни, което показва, че с пластмасата е възможно да се предават вирусни инфекции по време на употреба,  като с други материали.

Що се отнася до контейнерите за храни и чашите за напитки, оценката за въздействие не идентифицира лесно достъпни алтернативи  и поради тази причина тези артикули не са обхванати от забраните, но ще бъдат обект на мерките за намаляване на потреблението приети от държавите-членки, които могат да се състоят в редица подходи, включително поставяне на цели за намаляване на потреблението, икономически инструменти, насърчаване на алтернативи за многократна употреба или маркетингови ограничения, както е посочено в Директивата.

В заключение в писмото на ЕК се заявява, че Директивата трябва да бъде транспонирана и приложена в националните законодателства до 3 Юли 2021 г. т.е. забраните и ограниченията върху посочените продукти няма да влязат в действие преди юли догодина. Това ще даде  време за преход към устойчиви алтернативи, които не съдържат пластмаса или да се  популяризират версии за многократна употреба на пластмасовите изделия и затоа Комисията не е в състояние да отложи сроковете за изпълнение или да преразгледа мерките в Директивата, като премахване на забраните за пластмасовите изделия за еднократна употреба. Това може да стане само чрез съответните законодателни процедури.

McDonald’s, Starbucks, The Second Cup, Tim Hortons и други големи вериги за кафе и бързо хранене обявиха, че престават да приемат чаши за многократна употреба, донесени  от клиенти, на фона на опасенията относно разпространението на епидемията от коронавирус.

Tim Hortons също отложи плановете си  да раздаде 1,8 милиона чаши за многократна употреба, като част от конкурса Roll Up the Rim тази година.

Макар да запазват отстъпките за клиенти, които носят чаши за многократна употреба, напитките ще бъдат сервирани в чаши за еднократно ползване.

Във връзка с усложнената епидемиологична  обстановка вследствие от разпространението на COVID-19 и въведеното извънредно положение, тук можете да намерите информация, която да е полезна за вас и вашите компании.

Ето какво можете да прочетете във файловете по-долу :

• Кратка информация от World Health Organization как да подготвим работните ми места за условията на разпространяващ се COVID-19 – тук.

• Презентация с кратки инструкции как да се спазва лична хигиена, какво да правим при пътувания – подходящи слайдове за поставяне  на ключови места  – тук.

• Общи въпроси и отговори (FAQ) на тема COVID-19 – тук.

• Актуална към 15.03.2020 информация от Външно министерство, за държавите в които не е препоръчително или не може да се пътува – тук.

• Инструкция за дезинфекция на помещения, в които е имало човек с потвърден случай на COVID-19, която ще е полезна на компаниите ви – тук.

Г-жа Цветанка Тодорова, председател на УС на БАП взе участие заседание в широк формат в Народното събрание, на което министърът на околната среда и водите Емил Димитров представи политиката на МОСВ в сектор „Управление на отпадъците“.

На заседанието присъстваха народните представители от Комисията по околната среда и водите, ръководството на МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда, представители на Националното сдружение на общините в Република България, АСЕКОБ, работодателски и браншови организации. Те обсъдиха актуалните мерки на МОСВ за засилване контрола върху управлението на отпадъците и предстоящите законодателни инициативи в тази посока.

Зам. министър Красимир Живков направи интерактивна презентация на цялостната политика на МОСВ в сектор „Управление на отпадъците“ с цифри и данни. Презентацията може да видите ТУК.

По данни на екоминистерството през 2018 г. всеки жител е направил 423 кг боклук, което е под средното ниво за ЕС. България бележи ръст в рециклирането и е достигнала 36% – спрямо европейска цел от 55% до 2018 г. и 70% до 2020 г.

В следващия програмен период до 10% от отпадъка трябва да се депонира, 65% – да се рециклира, а останалото – да се оползотворява, което според министърът значи изгаряне.

Съмнения към обективността на изнесената статистика за преизпълнение на целите по управление на отпадъците изказаха и представители на Българската стопанска камара, Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) и парламентарната група на БСП.

От сдружение „За Земята“ отхвърлиха тезата на министъра, че извън задължителните минимални квоти на депониране и рециклиране отпадъкът трябва да се насочва към изгаряне. Те се позоваха на европейската политика за 2021 – 2025 г. за кръгова икономика и напомниха доклада на Световната банка за Министерството на финансите, в който се изтъкват слабите резултати на България в управлението на отпадъците и препоръчителните процеси за подобряването му.

От „За Земята“ и АСЕКОБ напомниха и за нуждата от преформулиране на такса смет в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, така че платеният данък да зависи от реално създавания боклук, а не от номинална площ на жилище или търговско помещение. Това би имало положителен ефект за мотивацията на гражданите и реалното постигане на целите за рециклиране и намаляване на образуваните отпадъци.

Славея Стоянова – Директор Дирекция Отпадъци в МОСВ представи вече започнати инициативи за подобряване на процесите. Сред тях за изготвяне на документация за съгласуване с по-амбициозните европейски цели след 2020 г., като проект за синхронизацията им в българското законодателство ще бъде представен за обществено обсъждане в края на следващия месец.

Участниците поискаха работна група да формулира промени в Закона за управление на отпадъците, но председателят на парламентарната комисия Ивелина Василева им обеща, че ще имат възможност да подават становища – което е и официалната процедура по всеки законопроект.

Зам. министър Красимир Живков още миналата година пое ангажимент БАП да бъде включена в работна група към МОСВ относно транспонирането на Европейската директива за ограничаване употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, но до този момент няма обратна връзка от страна на МОСВ. Очаква се до средата на годината Европейската комисия да изготви указания относно прилагането на Директивата във всички страни-членки.

Забраната на пластмасовите опаковки забавя иновациите – решението е рециклиране , вместо на изхвърляне на сметището.

В интервю в „Die Welt“ новият еврокомисар по околната среда Вирджиниус Синкевичус  споделя, че обмисля обща пълна забрана на пластмасовите опаковки в Европа. Асоциациите обединяващи Европейските полимерни компании считат тази идея за контрапродуктивна и призовават еврокомисаря да направи повече, за да гарантира, че пластмасовите опаковки в Европа не се озовават на депата и сметищата, а се рециклират.

След като ЕС миналата година вече забрани различни пластмасови изделия и опаковки за еднократна употреба, новият комисар по околната среда Синкевичус  счита за подходящо да наложи допълнителни забрани. Според него е важно като цяло да се забранят пластмасовите опаковки.

Тези твърдения са опасни, тъй като поставят под въпрос бъдещето на пластмасовите опаковки в кръговата икономика. „Комисарят трябва да си зададе въпроса как ще бъдат приети изявленията му от онези, които предстои да вземат решение за инвестиции в технологии и оборудване за рециклиране. Ако политиците изключат пластмасовите опаковки от кръговата икономика, тези спешно необходими инвестиции със сигурност няма да бъдат направени“, коментират представители на бранша.

Управляващият директор на Германската асоциация на призводителите на пластмасови опаковки и филми, д-р Мартин Енгелман споделя, че „Докато строга забрана за депата е в сила в Германия от 2005 г. насам, битовите отпадъци все още могат да бъдат депонирани до голяма степен в целия ЕС до 2030 г. За нас най-важният лост за кръговата икономика е преустановяването на съществуването на тези депа.

Освен това  такива забрани нямат положително въздействие върху потребителите. „Някои политици в момента убеждават потребителите и избирателите, че забраната на пластмасовите опаковки  може да допринесе  за преодоляване на основните предизвикателства в опазването на околната среда и климата. За съжаление, те забравят да споменат приноса, който пластмасовите опаковки правят например за спестяването на CO2 и безопасността на храните“, според  г-н  Енгелман. Ако пластмасата се замени с други материали в опаковката, това обикновено води до увеличен разход на енергия и значително по-високи емисии на CO2.

Асоциациите в полимерния бранш  и компаниите, които представляват, очакват новата комисия на ЕС да взема решения на базата на факти, а не на политически и  тенденции и популистки твърдения.

Браншовата Асоциация Полимери е регистриран клъстер на пластмасопреработващите и рециклиращи компании в България, който включва и академични и изследователски организации в областта на полимерите. Клъстерът е категоризиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия по процедура BG16RFOP002-2.009 „Развитие на клъстери в България“ като „развиващ се“.

Нашият фокус е върху укрепването на сближаването, партньорството и сътрудничеството между компаниите в полимерния бранш и изследователските и академични институции.  Стремим към задълбочено разбиране на цялата верига на стойността на производството на полимери с оглед устойчиво развитие и икономическа ефективност и да допринесем за развитието на компаниите и запазване на заетостта, като предвидим промени и появата на нови технологии.

Работим за създаване на структура, в която членовете могат да работят заедно за създаване на полезни взаимодействия, внедряване на нови продукти и технологии, представяне на иновативни продуктови портфейли на местния и международния пазар и развитие на успешно сътрудничество,  чрез иреализиране на общи проекти.

Ние се стремим да:

• създаване на комуникационна мрежа в индустрията (микрофирми, МСП, големи компании и групи), академични и обучаващи институции.
• увеличаване на усилията за иновации, чрез обединен подход,
• насърчаване и подкрепа на провеждането на съвместни изследвания и иновативни продуктови проекти.

Като клъстер нашата мисия е:

Осигуряване на техническа и професионална подкрепа за фирмите от полимерния бранш, чрез разпространение на качествена, техническа и специализирана информация, промоциране  и подпомагане на сътрудничеството между компании от сектора, с цел насърчаване на иновациите и подобрена конкурентоспособност и работа в мрежа.

INEOS Styrolution, световният лидер в областта на производството на химически продукти и полимери, разкри първите резултати от проекта ResolVe. Този проект се занимава с изследвания, свързани с химическото рециклиране на полистирол.

Екипът на проекта ResolVe вече има доказателство, в подкрепа на концепцията за рециклиране в затворен цикъл. Процесът превръща отпадъчния полистирол обратно в чист стирол, чрез процес на деполимеризация, последван от процес на полимеризация, което води до качество, идентично с това на първоначалния, нерециклиран продукт.

Полистиролът е един от малкото полимери, които могат да бъдат превърнати обратно в мономер. Резултатите показват, че полистиролът е много успешно рециклируем. Оказва се, че процесът на химическо рециклиране на полистирол е чувствителен към замърсяване с PET, но от друга страна почти не се влияе от замърсяване с полиолефини.

Тези важни открития не само позволяват на INEOS Styrolution да направи следващата стъпка от проекта – пилотната фаза, но и също така подготвят основата за разширяване на мащаба на проекта и внедряването на технологията в промишлена експлоатация.

Норберт Нисснер, директор на глобалната научноизследователска и развойна дейност, коментира: „Проектът ResolVe ни дава представа за възможностите за химическото рециклиране. В резултат на това можем ясно да кажем: Полистиролът наистина може да бъде успешно рециклиран. Заедно с днешния напредък на технологиите за сортиране на отпадъци, аз съм уверен, че вече няма причина полистиролът да не бъде промишлено рециклиран в бъдеще“.

Проектът ResolVe, финансиран от германското Федерално министерство на образованието и се изпълнява съвместно от INEOS Styrolution заедно с Neue Materialien GmbH Bayreuth, както и с два института на Университета в Аахен (RWTH) – Института за обработка и рециклиране и Института за обработка на пластмаси

На 16 септември 2019 г. Plastic Europe, заедно с още 92 европейски асоциации, представляващи ключови европейски заинтересовани страни в областта на научните изследвания и иновациите, подписаха съвместно изявление, с което настоятелно призоваха институциите на ЕС да направят изследванията, развитието и иновациите (RD&I) приоритет в рамките на следващата финансова рамка 2021-2027 г.

Асоциациите настояват Съвета на ЕС да увеличи бюджета, отпуснат по програмата „Хоризонт Европа“, на поне 120 милиарда евро, от които поне 60% трябва да бъдат предназначени за стълба „Глобални предизвикателства и европейска индустриална конкурентоспособност“.

Европейската иновационна общност се ангажира активно да участва в конкретните процеси за успешното внедряване на „Хоризонт Европа“. Програмата обаче ще се нуждае от адекватен бюджет , който да отговаря на нивото на поставените цели. „Хоризонт Европа“ трябва да надгради успехите на „Хоризонт 2020“ и да увеличи направените до момента инвестиции, което ще доведе до:

• Увеличаване на бъдещия растеж, заетостта и конкурентоспособността на Европа и създаването на до 100 000 работни места в сферата научноизследователската и развойна дейност между 2021-2027 г.,
• Осигуряване мястото на Европа сред водещите в технологичната революция – докато международната конкуренция за иновативни решения ескалира, европейските разходи за НИРД остават сравнително ниски в сравнение със световните тенденции.
• Разработването и внедряването на технологиите, които ще захранват европейския континент през 21ви век.

За да бъде осъществена тази цел, в рамките на „Хоризонт Европа“, трябва да се даде приоритет на трансграничните съвместни НИРД с наднационално, транс-европейско въздействие. Държавите-членки на ЕС трябва да разпределят бюджетен дял от поне 60% от общия бюджет на „Хоризонт Европа“ за втория стълб на програмата – „Глобални предизвикателства и европейска индустриална конкурентоспособност“, което ще е от огромно значение за:

• Намаляване на риска и несигурността и стимулиране на бизнес инвестиции в Европа чрез демонстриране на подкрепата на ЕС за високо технологичните сектори.
• Изграждане на дългосрочни партньорства, основани на доверие, което би гарантирало усвояването на нови технологии от страна на индустрията и създаването на иновативни решения, продукти и услуги, подобряването на благосъстоянието и качеството на живот на хората и повишаване на европейската конкурентоспособност.