Новини

БАП е партньор по проект „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението“

 

Браншова асоциация полимери е партньор по проекта „Повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред образователните институции (училища) и населението. „

 

Оперативна програма:  Опазване на околната среда и климатични промени.

 

Процедура: „Малка грантова схема кръгова икономика“.

 

Продължителност: 12 месеца; начало 10.09.1021

 

Бюджет: 318 340,61 лв., от които грант 304 082,48 лв. и собствен принос 14 258,13 лв.

 

Бенефициент на проекта: ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово

 

Партньори: 1. Фондация „Институт за културно наследство“  2. ПГТ „Д-р Петър Берон“, гр. Велико Търново 3. ПГОХХТ „Проф. Асен Златаров“, гр. Шумен  4. ПГТХТ „Никола Димов“, гр. Пирдоп  5.  Браншова асоциация полимери  6. CSR Innovative Solutions, Norway.

 

ОСНОВНА ЦЕЛ: Да се разработят и проведат образователни кампании за повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ресурсите, рециклиране на отпадъци и кръгова икономика сред четири професионални гимназии и местните общности в Габрово, В. Търново, Шумен, Пирдоп, чрез създаване на партньорство с Норвегия и трансфер на знания в областта на кръговата икономика.

 

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ:  Да засили двустранното партньорство между страните донори и България и да подобри състоянието на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването в резултат на човешка дейност; ´да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия.

 

Тук можете да намерите подробна презентация на проекта.

Виж още

Зелен форум на списание „Мениджър“.

На 22.06.2021 се проведе 12-то издание на Зеления форум на списание „Мениджър“.

 

В първия панел представители на бизнеса и институциите говориха за прехода към кръгова икономика, предизвикателствата пред бизнеса у нас и добрите практики. Бяха представени анализи и прогнози за промените за бизнеса и потребителите, до които ще доведат новите правила за пластмасите за еднократна употреба.

 

Участници в в панела бяха  Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова Асоциация Полимери,  Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Министерство на околната среда и водите; Даниел Николов, търговски директор, Еко Партнърс България, Диляна Якова, мениджър регулации и устойчиво развитие, Филип Морис Интернешънъл, Геновева Петрова, основател и изпълнителен директор на Ремикс.

 

Целият запис от събитието можете да видите тук.

Виж още

Европейската потребителска организация (BEUC) – Потребителски тест показва токсични химикали в съдовете за еднократна употреба произведени от алтернативни на пластмасите материали

Нов тест на потребителски организации в четири страни откри химикали, които предизвикват загриженост, в съдовете за еднократна употреба, изработени от популярни алтернативи на пластмасите, като купи от растителни влакна за еднократна употреба, сламки от хартия или чинии от палмови листа.

 

Установено е също, че някой продукти подвеждат потребителите с необосновани „зелени“: твърдения. Европейската потребителска организация (BEUC) и нейните членове призовават ЕС да гарантира, че алтернативните съдове и прибори за еднократна употреба са безопасни и не подвеждат потребителите.

 

Общо над половината (53%) от включените в пробата продукти съдържат един или повече нежелани химикали над препоръчаните нива, включително някои, за които се подозира, че причиняват рак. Други 21% съдържат тези химикали в концентрация близо до границите.

 

Със забраната на  много пластмасови изделия за еднократна употреба в ЕС (от 3 юли 2021 г.), производители и потребители все повече се насочват към алтернативи, направени от бамбук, хартия или палмови листа. За разлика от пластмасите, безопасността на тези материали е нерегламентирана в ЕС, тъй като не съществуват конкретни правила за проверка и контрол.

 

Констатациите показват, че твърденията за „зелена“ идентификация на популярните пластмасови алтернативи могат да заблудят потребителите: някой пробни продукти твърдят, че са компостируеми или биоразградими. И все пак, тестът установи, че много от тях съдържат химикали, които не се разграждат напълно в природата в продължение на стотици години и могат да мигрират в околната среда и да се натрупват в почвата, водата и живите организми.

 

Моник Гойенс, генерален директор на BEUC, коментира:

 

„Тъй като пластмасовите чинии и чаши за еднократна употреба скоро ще останат в миналото, алтернативите на растителна и хартиена основа естествено набират популярност сред потребителите. Прекрасно е, че ЕС най-накрая премахва еднократните пластмаси, но също така трябва да премахне токсични химикали в алтернативите.

 

„Фактът, че много пластмасови алтернативи са заредени с химикали “ завинаги „, показва за съжаление, че един устойчив замърсител се заменя с друг. Резултатите, които публикуваме днес, доказват, че настоящите правила на ЕС за опаковане на храни не защитават потребителите. Крайно време е ЕС да вземе своето решение  и да излзе със строги правила за опаковане на храни, които едновременно защитават потребителите и околната среда.

 

„Зелените етикети като„ естествени “,„ биоразградими “или„ компостируеми “нямат място върху съдовете за еднократна употреба, които съдържат устойчиви химикали. Такива фалшиви твърдения създават объркване сред потребителите и затрудняват идентифицирането на чиниите, сламките или купи, които са по-щадящи околната среда от други. ЕС трябва да изчисти пазара на хранителни опаковки от всички подвеждащи „зелени“ твърдения. „

 

Извадки от теста:

 

Изследвани са 57 артикула, като купи за еднократна употреба, направени от слама или влакна от стръкове на захарна тръстика, хартиени сламки и прибори от палмови листа.

 

Три категории артикули: 23 купички и чинии, изработени от формовани естествени влакна, 18 сламки от хартия; и 16 купички и чинии от палмови листа.

 

Открити са определени групи химикали и пестициди:

 

Флуорирани съединения (PFAS), наричани още „химикали които остават завинаги“, защото продължават да съществуват в природата. PFAS се използват широко, за да се направят опаковките за храни и други потребителски продукти устойчиви на вода, мазнини и / или петна. PFAS са свързани с ракови заболявания, загуба на IQ и други тежки ефекти върху здравето.

 

По време на производството на хартиени опаковки  се появят хлоропропаноли; те имат свойства, причиняващи рак.

 

Пестицидите могат да присъстват в хранителни продукти на растителна основа или като остатъци от пестицидите, използвани за отглеждане на захарна тръстика, палми и други естествени материали, или при преработката на суровината. Излагането на определени пестициди е свързано с ракови заболявания, вродени дефекти и ендокринни нарушения и т.н.

 

Пълните резултати от теста можете да разгледате  тук.

Виж още

Европейската потребителска организация (BEUC) – Потребителски тест показва токсични химикали в съдовете за еднократна употреба произведени от алтернативни на пластмасите материали

Нов тест на потребителски организации в четири страни откри химикали, които предизвикват загриженост, в съдовете за еднократна употреба, изработени от популярни алтернативи на пластмасите, като купи от растителни влакна за еднократна употреба, сламки от хартия или чинии от палмови листа.

 

Установено е също, че някой продукти подвеждат потребителите с необосновани „зелени“: твърдения. Европейската потребителска организация (BEUC) и нейните членове призовават ЕС да гарантира, че алтернативните съдове и прибори за еднократна употреба са безопасни и не подвеждат потребителите.

 

Общо над половината (53%) от включените в пробата продукти съдържат един или повече нежелани химикали над препоръчаните нива, включително някои, за които се подозира, че причиняват рак. Други 21% съдържат тези химикали в концентрация близо до границите.

 

Със забраната на  много пластмасови изделия за еднократна употреба в ЕС (от 3 юли 2021 г.), производители и потребители все повече се насочват към алтернативи, направени от бамбук, хартия или палмови листа. За разлика от пластмасите, безопасността на тези материали е нерегламентирана в ЕС, тъй като не съществуват конкретни правила за проверка и контрол.

 

Констатациите показват, че твърденията за „зелена“ идентификация на популярните пластмасови алтернативи могат да заблудят потребителите: някой пробни продукти твърдят, че са компостируеми или биоразградими. И все пак, тестът установи, че много от тях съдържат химикали, които не се разграждат напълно в природата в продължение на стотици години и могат да мигрират в околната среда и да се натрупват в почвата, водата и живите организми.

 

Моник Гойенс, генерален директор на BEUC, коментира:

 

„Тъй като пластмасовите чинии и чаши за еднократна употреба скоро ще останат в миналото, алтернативите на растителна и хартиена основа естествено набират популярност сред потребителите. Прекрасно е, че ЕС най-накрая премахва еднократните пластмаси, но също така трябва да премахне токсични химикали в алтернативите.

 

„Фактът, че много пластмасови алтернативи са заредени с химикали “ завинаги „, показва за съжаление, че един устойчив замърсител се заменя с друг. Резултатите, които публикуваме днес, доказват, че настоящите правила на ЕС за опаковане на храни не защитават потребителите. Крайно време е ЕС да вземе своето решение  и да излзе със строги правила за опаковане на храни, които едновременно защитават потребителите и околната среда.

 

„Зелените етикети като„ естествени “,„ биоразградими “или„ компостируеми “нямат място върху съдовете за еднократна употреба, които съдържат устойчиви химикали. Такива фалшиви твърдения създават объркване сред потребителите и затрудняват идентифицирането на чиниите, сламките или купи, които са по-щадящи околната среда от други. ЕС трябва да изчисти пазара на хранителни опаковки от всички подвеждащи „зелени“ твърдения. „

 

Извадки от теста:

 

Изследвани са 57 артикула, като купи за еднократна употреба, направени от слама или влакна от стръкове на захарна тръстика, хартиени сламки и прибори от палмови листа.

 

Три категории артикули: 23 купички и чинии, изработени от формовани естествени влакна, 18 сламки от хартия; и 16 купички и чинии от палмови листа.

 

Открити са определени групи химикали и пестициди:

 

Флуорирани съединения (PFAS), наричани още „химикали които остават завинаги“, защото продължават да съществуват в природата. PFAS се използват широко, за да се направят опаковките за храни и други потребителски продукти устойчиви на вода, мазнини и / или петна. PFAS са свързани с ракови заболявания, загуба на IQ и други тежки ефекти върху здравето.

 

По време на производството на хартиени опаковки  се появят хлоропропаноли; те имат свойства, причиняващи рак.

 

Пестицидите могат да присъстват в хранителни продукти на растителна основа или като остатъци от пестицидите, използвани за отглеждане на захарна тръстика, палми и други естествени материали, или при преработката на суровината. Излагането на определени пестициди е свързано с ракови заболявания, вродени дефекти и ендокринни нарушения и т.н.

 

Пълните резултати от теста можете да разгледате  тук.

Виж още

Ще пробие ли у нас депозитната система за бутилки от пластмаса и стъкло

Една от възможностите за тяхното намаляване е да ги изхвърляме разделно в контейнера за пластмаса, в него обаче често пластмасата е замърсена и с по-лошо качество. Това е една от причините депозитната система или системата за възвръщаем депозит да е толкова предпочитана в над 40 държави. Тя може да се прилага не само за пластмасовите бутилки, но и за кенчетата, дори за кутии за еднократна употреба. Най-важното е, че депозитната система може да работи паралелно с разделното събиране на опаковки. Проблемът е силният отпор от страна на организациите по оползотворяване на отпадъци.

 

Но да обясним първо какво точно е депозитната система. При нея потребителите, които купуват даден продукт, плащат допълнителна сума (депозит), която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката или продукта в пункта за събиране. Системата се основава на предлагане на икономически стимул за потребителите да връщат празните бутилки във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.

 

Парите не остават за магазина, а за управителя на системата, сдружение с нестопанска цел, съставено от търговци на дребно и производители, което отговаря за управлението на депозитната система, разказа Елеонора Йосифова от сдружение „За Земята“.

 

Предимствата на депозитната система

Предимствата на системата са, че тя е лесна за използване, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране, които вече десетилетия не може да свикнем да използваме, макар да има известен напредък.

 

Депозитите водят до повече рециклиране – по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки. Това е едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%, твърдят от екологично сдружение на „За Земята“.

 

Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и ТЕЦ-ве. Това е по-висок разход за всеки от нас чрез местните данъци и такси и таксата „Битови отпадъци“, твърдят еколозите.

 

Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите, държавната и местна власт, смятат от „За Земята“. Интересът към депозитната система постоянно нараства – от всички 40 държави, в които работи, 10 са в Европа.

 

Опитът на Швеция и Литва и високите резултати

До момента нито една страна не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. В Германия и Норвегия благодарение на тази система се събират над 90% от всички бутилки и кенчета.

 

В Швеция депозитната система работи от средата на 80-те години. Тя започва през 1984 г. като инициатива за събирането на кутии от алуминий и десет години по-късно системата се разраства с пластмасовите бутилки. Схемата се управлява наполовина от пивоварната индустрия в партньорство с две сдружения за хранителни стоки- Шведската асоциация за търговия с хранителни стоки и Асоциацията на хранителните магазини.

 

Литва организира депозитната система през 2016 г. С обществена поръчка избира и компанията, която да предостави решения за реализиране на депозитната система. За всеки контейнер потребителят заплаща депозит от 10 евроцента. Само за две години в страната се връщат почти всички продадени пластмасови и метални контейнери при 34% преди въвеждане на системата. Депозитната система е за пластмасови и метални контейнери, които не могат да се пълнят многократно с размер от 0,1-300 литра.

 

За организациите по оползотворяване недостатъците са повече

У нас липсва информация от Министерството на околната среда и водите каква част от отпадъците от опаковки рециклираме. Не знаем дали сме изпълнили целите от 50% дял на рециклирането до 2020 година. Според една от четирите организации по събиране на опаковките „Екопак“ на този етап България постига заложените европейски и национални цели за разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки.

 

„Съществуването на реална конкурентна среда е предпоставка за изпълнение на целите за рециклиране и към момента липсва необходимост от крайни и скъпи за потребителя решения като депозитната система“, твърдят оттам. Това се случва няколко месеца след като компанията съобщи, че обмисля да работи в тази посока с някои от големите търговски вериги в България. Но с пандемията тази идея не видя бял свят. „Въвеждането на депозитна система касае икономическия модел на всички участници на пазара в дадена държава и не е част от дейността на организациите по разделно събиране на отпадъци от опаковки,“ казват днес от организацията. Затова смятат, че всички усилия трябва да се насочат към подобряване на капацитета на съществуващата система.

 

Опитът със стъклените бутилки, да премерим въглеродния отпечатък

„В България и в момента функционира система за оборотни стъклени бутилки, които са годни за повторна употреба – това са част от бутилките за бира. Тя е изградена и се изпълнява от компаниите, пускащи на пазара бира“, коментират и от другата водеща организация в сектора „Екобулпак“. Според компанията тази система генерира сериозен въглероден отпечатък с логистиката по обратното прибиране на празните бутилки, тяхното неколкократно измиване, включително с химически препарати, както и бракът от тези дейности. За пластмасови бутилки въвеждането на такава система ще доведе до редица негативни последици и към настоящия момент е неприложима у нас, смятат оттам. Според организацията въвеждането на системата за обратно изкупуване на пластмасови бутилки би обезсмислило направените инвестиции. Това би довело и до много сериозно оскъпяване на безалкохолните напитки за крайния потребител, допълнителни разходи за бутилиращите компании, за да отговарят на изискванията на системата.

 

„Екобулпак“ смятат, че няма да има увеличение на събираемостта на бутилките в сравнение със сега действащата система, няма да има ефективен контрол, което е предпоставка за злоупотреби. Не само това, но въвеждането й ще доведе до фалити на търговците на дребно за сметка на големите вериги, ще се оскъпят бутилките като суровина за рециклиращите предприятия (пример за това е Германия, където е въведена такава система).

 

Всичко е въпрос на пари

Една такава система и възможните методи за нейното финансиране ще струват стотици милиони лева, които би трябвало да дойдат от частен инвеститор, твърдят от „Екобулпак“.

 

Към момента основна тежест за информирането и създаването на нагласи за разделното събиране сред населението ляга върху организациите за оползотворяване, а също и върху частни фирми под формата на проекти за корпоративна отговорност. Липсват или са минимални държавните и общинските целеви политики в тази посока.

 

Основен проблем е най-вече липсата (невъвеждането) от много години на диференцираното заплащане на такса смет, което директно би мотивирало гражданите да събират разделно. При събирането на опаковки чрез контейнерите за разделно събиране те се превръщат директно в суровина за рециклиращата индустрия. PET бутилките могат да се превръщат в полиестерни влакна, които широко се използват като пълнеж за възглавници и завивки, при изработването на мебели, дрехи, детски играчки, в автомобилната индустрия и др. Опаковките на хранителни и козметични продукти /HDPE/ могат да се използват за производството на саксии, кофи, каси легени, тръби др. LDPE – торбички, чували и др. се рециклират отново до торби и чували за отпадъци, строително фолио и др.

 

Депозитните системи не могат да съществуват самостоятелно

Кръговата опаковка е предназначена да има рециклирано съдържание, да подлежи на рециклиране и да е възможно също така да се използва повторно. Ефективно функциониращите системи за разделно събиране и добре проектирани депозитни системи, които обаче се прилагат за ограничен вид опаковки, са доказали възможността си да реализират високи резултати и да осигурят затворен цикъл, смята Жана Величкова, изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. И двете системи се считат и разглеждат равнопоставено в европейското законодателство като всяка държава избира и прилага тази, която е най-подходяща за нея. Чистотата на събрания материал е ключов, когато става въпрос за механични процеси на рециклиране, допълни Величкова. Но механичното рециклиране не е единствената възможност. Ограниченията за чистота и конкретен вид материал и опаковка не стоят пред химическото рециклиране, където на входа няма значение каква суровина идва, допълни тя.

 

Според Величкова поради ограничения си обхват депозитните системи не могат самостоятелно да обезпечат ефективното управление на отпадъците от всички потребителски опаковки, дори и на тези, използвани от индустрията за напитки. Те не могат да обезпечат самостоятелно постигането на заложените в законодателството цели за рециклиране. На практика не става въпрос за избор между две напълно заменяеми алтернативи, т.е. и двете системи ще трябва да функционират в паралел, отклонявайки определен вид опаковки от съдовете за разделно събиране. В този смисъл системите за разделно събиране и рециклиране, които обхващат всички потребителски опаковки от хартия, пластмаса, стъкло, метал и алуминий, а не избирателно селектирани, принципно се разглеждат като по-ефективни в дългосрочен план по отношение използване на ресурсите и рентабилност, защото капиталовите инвестиции и оперативните разходи се разпределят върху много по-широка основа, коментира Величкова.

 

Сложна като организация, установяването и функционирането на депозитна система е съпътствано с много високи разходи. Нито бизнесът, нито потребителите трябва да заплащат неколкократно цената за ефективното управление на отпадъците. Необходим е активен диалог между всички заинтересовани страни, обследване на всички възможности и търсенето на най-разходно ефективни решения, отбеляза Величкова.

 

Ще обезсмисли ли депозитът разделното събиране

Ние като асоциация сме за депозитната система, защото тя позволява да се събира чист отпадък, който да може да се рециклира, съобщи Цветанка Тодорова, председател на асоциацията на търговците и производителите на пластмаси – Българска асоциация „Полимери“. В Германия например като си купиш бутилка, плащаш депозит от 20 евроцента и като я върнеш получаваш парите си обратно, в тази бутилка не е наливано ракия или олио. Но е разбираемо защо организациите по оползотворяване не одобряват системата. Най-голямото количество отпадъци от пластмаса, което в момента е в контейнерите е именно от пластмасови бутилки и така те осигуряват голяма част от ресурса, който се използва в рециклиращите предприятия. Както разбрахме, ако това се прави по химичен способ, няма значение какво ще е качеството на събраните отпадъци-суровини.

 

И според Тодорова самата депозитна система изначално е скъпа, защото изисква определени инвестиции в автомати. Трябва да се инвестира в софтуер, който да включва депозита в касовата бележка и като връщаш бутилката да я приспада. В момента в Закона за управление на отпадъците е записано, че депозитни системи могат да се създават доброволно от страната на заинтересованите страни. Така се дава възможност, но страните не се задължават. Обикновено знаем, че ако нещо не е задължително дори и в закона, то няма да се реализира. Това би могло да се случи ако големите вериги заедно с организациите или самите рециклиращи компании на бутилки се обединят и създадат такава депозитна система. Но видяхме, че това към момента няма как да се случи.

 

Организациите имат редица мощности за рециклиране и ако не преработват директно пластмасовите бутилки, за тях тази система няма икономически смисъл. Депозитната система ще намали пластмасовите бутилки в контейнерите, оттам и суровината за оползотворяващите организации. Но както каза и Жана Величкова депозитната система може да е много добър вариант за конкретни видове опаковки като алуминиевите кутии така както са започнали в Швеция. Депозитната система би работила много добре за бутилки за минерална вода например поради самата чистота на суровината. Всъщност асоциацията на бутилиращата индустрия също е в известна степен резервирана към тази система, защото това би било голяма финансова тежест и би обременило по-малки обекти, където се продават напитки, защото там няма как да се сложат такива автомати. Всъщност огромното предизвикателство е как тази система да се наложи в цялата страна, в големите и малки населени места. Но логично е ако не можеш да върнеш бутилката, да я хвърлиш в контейнера за пластмасови отпадъци, където съответно ще я вземат организациите, казва Елеонора Йосифова от „За Земята“. За да се самоиздържа депозитната система трябва да събира най-малко 70-80% от пуснатите на пазара опаковки. Не всички хора ще си ги върнат бутилките, смятат критиците. В страните, където работи, системата функционира успешно и процентът на събраните опаковки се увеличава. Според Тодорова и държавата трябва да удари едно рамо. „Не виждам засега перспектива нещата да се случат по този начин“, каза тя.

 

Перспективата засега е далечна

Според „За Земята“ не са необходими обществени средства, системата е управлявана от производителите като дружество с нестопанска цел и се финансира от невъзстановени депозити от опаковки, които не са върнати в магазина; приходи от продажба на събрания материал и малка административна такса от производителите на напитки. За се отчете колко са невъзстановените депозити в системата се използва баркодът, който съдържа тази информация заедно с марка, размер и обем на бутилката. Целта на системата е да работи при възможно най-малко разходи за всички участници. Определено може би е необходима по-висока първоначална инвестиция. Въпросът е дебатът да започне. От „За Земята“ се надяват да успеят да обединят бранша на обща среща заедно с министерството. Това може да сложи началото на нов вид система за събиране на опаковките, който ще доведе до повторно използване на всички опаковки на пазара и реализиране на един аспект от модела на кръговата икономика.

 

 

Източник: www.dir.bg

 

Виж още

„Екстрапак“ инвестира 3.5 млн. евро в три нови линии за нетъкан текстил

Най новата линия, която е пусната в експлоатация в началото на април е на стойност 1.5 млн. евро и е последната част от започналата миналата година инвестиция. В момента линията е в тестов режим и до няколко седмици се очаква да започне производство на пълни обороти.

 

Това е най-голямата производствена линия на Екстрапак. Сглобена е изцяло от екипа на фирмата, с компоненти от Китай, Германия и Ирландия, докато конструкцията е произведена в България. Линията ще произвежда текстил за медицински и хигиенни изделия, мебелното производство, интериорния текстил и др.

 

С новата машина дружеството вече има три линии за spunbond текстил. Освен това миналата година бяха инсталирани две линии за meltblown текстил, който се използва основно за филтриращи устройства (маски, филтри за чисти стаи и т.н.). Всички те са разположени в третия завод на компанията край Велико Търново.

 

Внедряването на новите производствени линии позволява на Екстрапак да даде своя принос в борбата срещу COVID пандемията, в която изделията от нетъкан текстил – защитни облекла, маски, калцуни и филтри – са от изключителна важност.

 

Друга причина за инвестицията е изместването на веригите за доставки от Китай към Европа и увеличеното търсене на изделия и суровини произведени в ЕС. Продукцията от нетъкан текстил се изнася основно към страните от Източна Европа, Италия, Турция и бившите югославски републики.

 

Въпреки несигурността в началото на пандемията Екстрапак успява за кратко време да се пренастрои към новите реалности и по предварителни данни очаква около 20% по-висок оборот за 2020 г.

 

През миналата година голям ръст е отчетен също в търсенето на опаковки от рециклиран полиетилен за куриерски услуги, а освен това компанията пусна и нови хартиени пликове за пратки.

 

В момента „Екстрапак“  подготвя изграждането на следващ, четвърти, завод специално за хартиени торбички. Той ще бъде разположен до третия завод, като в момента приключва закупуването на земята. Очакванията са новата фабрика да заработи след около две години.

Виж още

„Екстрапак“ инвестира 3.5 млн. евро в три нови линии за нетъкан текстил

Най-новата линия, която е пусната в експлоатация в началото на април е на стойност 1.5 млн. евро и е последната част от започналата миналата година инвестиция. В момента линията е в тестов режим и до няколко седмици се очаква да започне производство на пълни обороти.

 

Това е най-голямата производствена линия на Екстрапак. Сглобена е изцяло от екипа на фирмата, с компоненти от Китай, Германия и Ирландия, докато конструкцията е произведена в България. Линията ще произвежда текстил за медицински и хигиенни изделия, мебелното производство, интериорния текстил и др.

 

С новата машина дружеството вече има три линии за spunbond текстил. Освен това миналата година бяха инсталирани две линии за meltblown текстил, който се използва основно за филтриращи устройства (маски, филтри за чисти стаи и т.н.). Всички те са разположени в третия завод на компанията край Велико Търново.

 

Внедряването на новите производствени линии позволява на Екстрапак да даде своя принос в борбата срещу COVID пандемията, в която изделията от нетъкан текстил – защитни облекла, маски, калцуни и филтри – са от изключителна важност.

 

Друга причина за инвестицията е изместването на веригите за доставки от Китай към Европа и увеличеното търсене на изделия и суровини произведени в ЕС. Продукцията от нетъкан текстил се изнася основно към страните от Източна Европа, Италия, Турция и бившите югославски републики.

 

Въпреки несигурността в началото на пандемията Екстрапак успява за кратко време да се пренастрои към новите реалности и по предварителни данни очаква около 20% по-висок оборот за 2020 г.

 

През миналата година голям ръст е отчетен също в търсенето на опаковки от рециклиран полиетилен за куриерски услуги, а освен това компанията пусна и нови хартиени пликове за пратки.

 

В момента „Екстрапак“  подготвя изграждането на следващ, четвърти, завод специално за хартиени торбички. Той ще бъде разположен до третия завод, като в момента приключва закупуването на земята. Очакванията са новата фабрика да заработи след около две години.

Виж още

Вестник „24 часа“: Бъдещето на пластмасовите изделия

В своя брой от 12 април 2021, вестник „24 часа“ публикува материал за предстоящите промени на пазара на пластмасови изделия.

 

В него г-жа Цветанка Тодорова, Председател на УС на Браншова асоциация полимери, говори как прилагането на изискванията на Директива 2019/904 ще се отрази на производителите и потребителите и за необходимостта от създаване на компенсаторни механизми за пренастройване и преструктуриране на пластмасопреработващите компании, чиито бизнес ще бъде засегнат от новите правила и ограничения.

 

Пълният текст можете да прочетете тук.

 

Виж още

„Чети етикета“ по бТВ, на тема „Разделяме се с част от пластмасовите чаши, чинии и прибори“

На 22 февруари 2021 в предаването „Чети етикета“ по бТВ, на тема „Разделяме се с част от пластмасовите чаши, чинии и прибори“ участва г-жа Цветанка Тодорова – Председател на УС на БАП.

 

С наближаване на датата 3 юли 2021г., на която трябва да влязат в сила първите ограничения за продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба на територията на ЕС възникват все повече въпроси за това какви ще са конкретните мерки, за да се намали използването на най-често изхвърляните пластмасови продукти и как това ще се отрази на върху икономиката на страната и потребителските нагласи на хората.

 

Тук можете да видите цялото предаване.

Виж още

Алиансът „Полимери за Европа“ изрази загриженост за натискът, под който е поставен на пазарът на полимери в Европейския съюз

Алиансът „Полимери за Европа“ е създаден от Европейската асоциация на пререботвателите на пластмаси (EuPC) по време на кризата през 2015 г. поради недостига на полимери за преработвателите  в Европа.  Целта му е да изгради и поддържа добра комуникация между доставчици и клиенти на полимери и добавки в Европа след катастрофалната ситуация през първата половина на 2015 г.

 

Мониторингът на декларациите за форсмажор в световен мащаб проведен от  Алианса показа тревожно увеличение на обявените декларации от много производители на полимери към края на 2020 г.

 

Особено тежка е ситуацията с  доставките на полиолефини и PVC, което затруднява значително преработващите  компании при закупуването на  необходимите  материали и суровини за обезпечаването на производството им.

 

„Увеличеният брой декларации за непреодолима сила и бързото увеличаване на цените  на производителите  наподобяват ситуацията в началото на форсмажорната криза през 2015 г.“ Казва Рон Марш, председател на Алианса „Полимери за Европа“.

 

„Ще продължим да наблюдаваме развитието отблизо, за да гарантираме, че интересите на пластмасопреработвателната индустрия са защитени и ще опитаме да избегнем втора 2015 г.“

 

Тъй като доставките на някои полимери стават много ограничени, пластмасопреработвателите изпитват трудности да закупят необходимите суровини на разумни цени, както и да пренесат към клиентите си голямото увеличение в цените в крайните продукти, които произвеждат.

 

Притиснати между големите доставчици на полимери и потребителите на пластмасови изделия, много МСП, които са гръбнака на полимерната индустрия, са на път да изпаднат в изключително трудно положение заради невъзможността си да компенсират ценовите скокове в стойността на суровините.

Виж още