Новини

Алиансът „Полимери за Европа“ е създаден от Европейската асоциация на пререботвателите на пластмаси (EuPC) по време на кризата през 2015 г. поради недостига на полимери за преработвателите  в Европа.  Целта му е да изгради и поддържа добра комуникация между доставчици и клиенти на полимери и добавки в Европа след катастрофалната ситуация през първата половина на 2015 г.

 

Мониторингът на декларациите за форсмажор в световен мащаб проведен от  Алианса показа тревожно увеличение на обявените декларации от много производители на полимери към края на 2020 г.

 

Особено тежка е ситуацията с  доставките на полиолефини и PVC, което затруднява значително преработващите  компании при закупуването на  необходимите  материали и суровини за обезпечаването на производството им.

 

„Увеличеният брой декларации за непреодолима сила и бързото увеличаване на цените  на производителите  наподобяват ситуацията в началото на форсмажорната криза през 2015 г.“ Казва Рон Марш, председател на Алианса „Полимери за Европа“.

 

„Ще продължим да наблюдаваме развитието отблизо, за да гарантираме, че интересите на пластмасопреработвателната индустрия са защитени и ще опитаме да избегнем втора 2015 г.“

 

Тъй като доставките на някои полимери стават много ограничени, пластмасопреработвателите изпитват трудности да закупят необходимите суровини на разумни цени, както и да пренесат към клиентите си голямото увеличение в цените в крайните продукти, които произвеждат.

 

Притиснати между големите доставчици на полимери и потребителите на пластмасови изделия, много МСП, които са гръбнака на полимерната индустрия, са на път да изпаднат в изключително трудно положение заради невъзможността си да компенсират ценовите скокове в стойността на суровините.

Нефтохимическата компания Лукойл изгражда нов завод за полипропилен (PP) в Бургас.

 

Компанията е придобила лиценз  за производствена линия “Novolen”  с капацитет от  280 000 т/г от американската компания Lummus, Тексас (www.lummustechnology.com).

 

Договорът включва, също така, техническо проектиране, обучение и поддръжка, както и доставка на катализатори.

 

Лукойл  вече има линия за производство на PP с капацитет за 80 000 т/г в  Бургас. Групата има и друго производствено съоръжение за РР в своя руски комплекс „Ставролен“ в град Будьоновск, който има капацитет от 120 000 т / г.

 

Източник: www.plasteurope.com

Нефтохимическата компания Лукойл изгражда нов завод за полипропилен (PP) в Бургас.

 

Компанията е придобила лиценз  за производствена линия “Novolen”  с капацитет от  280 000 т/г от американската компания Lummus, Тексас (www.lummustechnology.com).

 

Договорът включва, също така, техническо проектиране, обучение и поддръжка, както и доставка на катализатори.

 

Лукойл  вече има линия за производство на PP с капацитет за 80 000 т/г в  Бургас. Групата има и друго производствено съоръжение за РР в своя руски комплекс „Ставролен“ в град Будьоновск, който има капацитет от 120 000 т / г.

 

Източник: www.plasteurope.com

По данни на PlasticsEurope ЕС произвежда 58 милиона тона пластмаса всяка година, като около половината от тях стават отпадък. Годишно в Европа се изхвърлят 25 милиона тона пластмасови отпадъци и само 30 % от тях са рециклирани, 39 % са изгорени, а 30 % се депонират. На 16 януари 2018 г Европейската комисия прие „Европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика“, която е част от прехода към ефективно използване на ресурсите.

 

В стремежа си да допринесе за постигането на целите на Стратегията, българската компания Аскания Кастинг ООД разработи и внедри пилотно, ресурсно ефективна и иновативна технологична линия за производство на пластмасови детайли за вентилатори, чиято цел е предотвратяване образуването на пластмасови отпадъци в съществуващото производство на фирмата, като по този начин ще допринесе за устойчивото развитие на българската и европейската икономика.

 

Внедряването на новата технология представлява основна промяна в целия производствен процес. В сърцевината на иновативната производствена линия стои устройство за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване, което е патентовано с два патента – Патент № US 9 475 226 B2/25.10.2016 и Патент № US 9 481 119 B2/01.11.-2016 г.

 

С цел да се осигури оптимално действие на устройството са модернизирани всички етапи и звена на производството, след закупуване на нова щприц машина със съответните технически и функционални характеристики, на нея е монтирано  устройство IMFLUX, както и шприц форми от нов тип – с топла дюза, които да позволяват правилната работа на устройството и постигане на оптимални резултати в производството, не само по отношение на постигане на липса на пластмасов отпадък, но и по отношение на подобряване на качеството на шприцованите пластмасови детайли.

 

Използването на шприцформи с топла дюза води до отсъствие на леяк , а оттам и до икономия на пластмаса. Полученият минимален производствен брак/детайли/, както и пластмасата, която застива в шприц машината при смяна на инструмент/ шприцформа/ при първоначално пускане/след престой/, при смяна на материал/ с друг цвят/ са с добро качество, заради контрола на температурата на стопилката. Поради това след смилане с мелница за пластмаса те могат да се използват отново след смесването им с първичен материал. Това води до пълно използване на закупената пластмаса и отсъствие на пластмасов отпадък от производството и повишава значително ресурсната ефективност по отношение дейността му свързана с производството на пластмасови детайли.

 

 Внедряването на новата технология води до значително намаляване на ползването на свежа вода за производството. Внедряваното технологично решение представлява производствена (процесова) иновация. На практика иновацията представлява съвкупността от високотехнологична шприц машина, на която се монтира патентованото устройство IMFLUX за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване. iMFLUX спомага за подобряване на процесните параметри по време на навлизане на стопилката в шприцформата – като дава възможност за  бързо запълване на формата и последващо еднакво задържащо налягане, което от своя страна води до по-високо качество на детайла и икономия на материал. Това е възможно и е резултат от физическото измерване и активно управление на налягането и температурата на стопилката която постъпва в  шприцформата. По този начин се дава обратна връзка от материала в реално време и възможност за контрол на стопилката в рамките на милисекунди.

 

Новата технология предоставя безпрецедентни предимства за контрол на шприц машината, като може да интегрира и опрости дизайна на продукта, дизайна на матрицата и разработването на процеси въз основа на препоръчителните ограничения на налягането за шприцоване, пакетиране, задържане и оптимизиране на температурните диапазони и по този начин спестява материал и придава нужните технологични и функционални характеристики на изделието.

  • Как iMFLUX подобрява процеса на шприцване?

При iMFLUX процесът на шприцване става затворен с абсолютна еднаквост – цикъл за цикъл. Ниското постоянно налягане по време на процеса премахва някои необратими процеси от конвенционалното шприцване. Дизайнът на частта и матрицата насочват iMFLUX с каква скорост да се пълни гнездото, за да се запази налягането при пълнене. За инструменти с много гнезда – постоянно налягане се разпределя за всички части. Всяко гнездо от първия цикъл до последния ще се пълни с едно и също налягане и ще произвежда едни и същи качествени части.

 

Предимства:

  • По-ниско налягане при инжекция
  • Нужда от по-малка машина за едно и също изделие
  • По-бързи цикли
  • Подобрено качество на частите
  • По-добър CPX индекс (статистически индекс за възможностите на един процес в рамките на определени ограничения)
  • Подобрен OEE индекс (обща ефективност на оборудването)
  • По-малка намеса на оператор
  • Автоматична настройка при промяна на вискозитета и други условия на шприцване
  • По-малко скрап
  • По-малка нужда от поддръжка

 

iMFLUX може да компенсира вариации в процеса на взаимодействие между матрица и машина, но също и начина на подаване на материал. Произведените части ще са същият обем за по-малко време с по-ниски изисквания за енергоемкост.

По данни на PlasticsEurope ЕС произвежда 58 милиона тона пластмаса всяка година, като около половината от тях стават отпадък. Годишно в Европа се изхвърлят 25 милиона тона пластмасови отпадъци и само 30 % от тях са рециклирани, 39 % са изгорени, а 30 % се депонират. На 16 януари 2018 г Европейската комисия прие „Европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика“, която е част от прехода към ефективно използване на ресурсите.

 

В стремежа си да допринесе за постигането на целите на Стратегията, българската компания Аскания Кастинг ООД разработи и внедри пилотно, ресурсно ефективна и иновативна технологична линия за производство на пластмасови детайли за вентилатори, чиято цел е предотвратяване образуването на пластмасови отпадъци в съществуващото производство на фирмата, като по този начин ще допринесе за устойчивото развитие на българската и европейската икономика.

 

Внедряването на новата технология представлява основна промяна в целия производствен процес. В сърцевината на иновативната производствена линия стои устройство за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване, което е патентовано с два патента – Патент № US 9 475 226 B2/25.10.2016 и Патент № US 9 481 119 B2/01.11.-2016 г.

 

С цел да се осигури оптимално действие на устройството са модернизирани всички етапи и звена на производството, след закупуване на нова щприц машина със съответните технически и функционални характеристики, на нея е монтирано  устройство IMFLUX, както и шприц форми от нов тип – с топла дюза, които да позволяват правилната работа на устройството и постигане на оптимални резултати в производството, не само по отношение на постигане на липса на пластмасов отпадък, но и по отношение на подобряване на качеството на шприцованите пластмасови детайли.

 

Използването на шприцформи с топла дюза води до отсъствие на леяк , а оттам и до икономия на пластмаса. Полученият минимален производствен брак/детайли/, както и пластмасата, която застива в шприц машината при смяна на инструмент/ шприцформа/ при първоначално пускане/след престой/, при смяна на материал/ с друг цвят/ са с добро качество, заради контрола на температурата на стопилката. Поради това след смилане с мелница за пластмаса те могат да се използват отново след смесването им с първичен материал. Това води до пълно използване на закупената пластмаса и отсъствие на пластмасов отпадък от производството и повишава значително ресурсната ефективност по отношение дейността му свързана с производството на пластмасови детайли.

 

 Внедряването на новата технология води до значително намаляване на ползването на свежа вода за производството. Внедряваното технологично решение представлява производствена (процесова) иновация. На практика иновацията представлява съвкупността от високотехнологична шприц машина, на която се монтира патентованото устройство IMFLUX за отчитане и контрол на промените в свойствата на материала по време на процеса на шприцоване. iMFLUX спомага за подобряване на процесните параметри по време на навлизане на стопилката в шприцформата – като дава възможност за  бързо запълване на формата и последващо еднакво задържащо налягане, което от своя страна води до по-високо качество на детайла и икономия на материал. Това е възможно и е резултат от физическото измерване и активно управление на налягането и температурата на стопилката която постъпва в  шприцформата. По този начин се дава обратна връзка от материала в реално време и възможност за контрол на стопилката в рамките на милисекунди.

 

Новата технология предоставя безпрецедентни предимства за контрол на шприц машината, като може да интегрира и опрости дизайна на продукта, дизайна на матрицата и разработването на процеси въз основа на препоръчителните ограничения на налягането за шприцоване, пакетиране, задържане и оптимизиране на температурните диапазони и по този начин спестява материал и придава нужните технологични и функционални характеристики на изделието.

  • Как iMFLUX подобрява процеса на шприцване?

При iMFLUX процесът на шприцване става затворен с абсолютна еднаквост – цикъл за цикъл. Ниското постоянно налягане по време на процеса премахва някои необратими процеси от конвенционалното шприцване. Дизайнът на частта и матрицата насочват iMFLUX с каква скорост да се пълни гнездото, за да се запази налягането при пълнене. За инструменти с много гнезда – постоянно налягане се разпределя за всички части. Всяко гнездо от първия цикъл до последния ще се пълни с едно и също налягане и ще произвежда едни и същи качествени части.

 

Предимства:

  • По-ниско налягане при инжекция
  • Нужда от по-малка машина за едно и също изделие
  • По-бързи цикли
  • Подобрено качество на частите
  • По-добър CPX индекс (статистически индекс за възможностите на един процес в рамките на определени ограничения)
  • Подобрен OEE индекс (обща ефективност на оборудването)
  • По-малка намеса на оператор
  • Автоматична настройка при промяна на вискозитета и други условия на шприцване
  • По-малко скрап
  • По-малка нужда от поддръжка

 

iMFLUX може да компенсира вариации в процеса на взаимодействие между матрица и машина, но също и начина на подаване на материал. Произведените части ще са същият обем за по-малко време с по-ниски изисквания за енергоемкост.

Браншовата Асоциация Полимери е официално регистриран клъстер на пластмасопреработващите и рециклиращи компании в България, който включва и академични и изследователски организации в областта на полимерите. Клъстерът е категоризиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия по процедура BG16RFOP002-2.009 „Развитие на клъстери в България“ като „развиващ се“.

 

Нашият фокус е върху укрепването на сближаването, партньорството и сътрудничеството между компаниите в полимерния бранш и изследователските и академични институции.  Стремим към задълбочено разбиране на цялата верига на стойността на производството на полимери с оглед устойчиво развитие и икономическа ефективност и да допринесем за развитието на компаниите и запазване на заетостта, като предвидим промени и появата на нови технологии.

 

Работим за създаване на структура, в която членовете могат да работят заедно за създаване на полезни взаимодействия, внедряване на нови продукти и технологии, представяне на иновативни продуктови портфейли на местния и международния пазар и развитие на успешно сътрудничество,  чрез иреализиране на общи проекти.

 

Ние се стремим да:

  • създаване на комуникационна мрежа в индустрията (микрофирми, МСП, големи компании и групи), академични и обучаващи институции.
  • увеличаване на усилията за иновации, чрез обединен подход,
  • насърчаване и подкрепа на провеждането на съвместни изследвания и иновативни продуктови проекти.

 

Като клъстер нашата мисия е:

 

Осигуряване на техническа и професионална подкрепа за фирмите от полимерния бранш, чрез разпространение на качествена, техническа и специализирана информация, промоциране  и подпомагане на сътрудничеството между компании от сектора, с цел насърчаване на иновациите и подобрена конкурентоспособност и работа в мрежа.

На 7 октомври 2020г., беше проведена среща на фирмите от бранш Полимери, на която беше отбелязана  20 годишнината от създаването на БАП.

 

Събитието започна с презентация на г-н Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ на тема „Отговорности и предизвикателства пред преработвателите на пластмаси, свързани с предстоящите промени в националното законодателство с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти, както и управлението на отпадъците във връзка с кръговата икономика и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки“

 

В своята презентация г-н Пейчев запозна гостите на събитието с основните стъпки и времеви етапи, през които ще премине процеса по транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки.

 

Г-н Пейчев отговори на въпросите на участниците, касаещи промените в националното законодателство и призова членовете на асоциацията, като представители на бранш Полимери, да изпращат своите становища и въпроси към МОСВ, за да може съображенията и идеите на бизнеса да бъдат взети под внимание при изготвянето на новите нормативни и поднормативни актове, които предстоят да бъдат приети при транспонирането на двете директиви в България.

 

На 7 октомври 2020г., беше проведена среща на фирмите от бранш Полимери, на която беше отбелязана  20 годишнината от създаването на БАП.

 

Събитието започна с презентация на г-н Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ на тема „Отговорности и предизвикателства пред преработвателите на пластмаси, свързани с предстоящите промени в националното законодателство с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти, както и управлението на отпадъците във връзка с кръговата икономика и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки“

 

В своята презентация г-н Пейчев запозна гостите на събитието с основните стъпки и времеви етапи, през които ще премине процеса по транспонирането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти и Директива 2018/852 на ЕП относно опаковките и отпадъците от опаковки.

 

Г-н Пейчев отговори на въпросите на участниците, касаещи промените в националното законодателство и призова членовете на асоциацията, като представители на бранш Полимери, да изпращат своите становища и въпроси към МОСВ, за да може съображенията и идеите на бизнеса да бъдат взети под внимание при изготвянето на новите нормативни и поднормативни актове, които предстоят да бъдат приети при транспонирането на двете директиви в България.

 

С последното споразумение за новата многогодишна финансова рамка (МФР) и създаването на Фонд за възстановяване от коронавируса, Европейският съвет одобри прилагането на така наречения  данък върху пластмасите от 1 януари 2021 г. Планът предвижда такса от 0,80 евро / кг. върху нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки, които държавите-членки ще плащат в бюджета на ЕС.

 

 

Въпреки че данъкът е представен от Европейската комисия като „принос към бюджета на ЕС, предназначен да стимулира държавите-членки да увеличат рециклирането на пластмасови отпадъци“, европейската пластмасова промишленост предупреждава, че може да има обратен ефект. Постоянните  фискални мерки не са ефективен инструмент за стимулиране на иновациите и инвестициите, които са необходими за постигане на планираните политически цели на Зелената сделка.

 

 

„Тъй като приходите от данъка върху пластмасите не са предназначени да бъдат инвестирани в инфраструктурата за отпадъци и рециклиране, това няма да увеличи рециклирането на пластмасови отпадъци в Европа“, заяви управляващият директор на EuPC Александър Дангис. „Вместо това, ще се  увеличат още повече разходите за рециклиране на пластмаса и насърчаване на преминаването към други опаковъчни материали с по-голямо въздействие върху околната среда. За да се повиши действително процента на рециклиране в цяла Европа и да се опази околната среда, по-ефективна мярка би били данъчното облагане на депонирането  на пластмасови отпадъци от опаковки. „

 

 

Подобряването на рециклирането на пластмасовите опаковки изисква значителни инвестиции от цялата верига на стойността в иновации, нови машини и екологичен дизайн. При очаквани приходи от около 6-8 милиарда евро годишно, постъпващи в общия бюджет на ЕС, тези пари вече няма да бъдат налични, за да бъдат инвестирани в прехода към кръгова икономика.

 

 

Като следваща стъпка, по-нататъшните подробности относно данъка ще трябва да бъдат разработени в специален закон и одобрени от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Докато голяма част от детайлите остават неясни досега, вече е ясно, че държавите-членки ще имат голяма свобода при прилагането на мерките за събиране на средствата, които ще бъдат внесени в бюджета  ЕС. Прилагането на различни схеми в отделните държави-членки ще доведе до множество разнородни мерки, унищожаващи единния пазар.

With its latest agreement on the new Multiannual Financial Framework (MFF) and coronavirus recovery fund, the European Council has also approved the implementation of the so-called plastic tax as of the 1st of January 2021. The plan foresees a €0.80/kg levy on non-recycled plastic packaging waste to be paid by member states into the EU budget.

 

 

While the tax has been presented by the European Commission as “contribution to the EU budget designed to incentivise member states to increase recycling from plastic waste”, the European plastics industry is warning that it might have the opposite effect. Further fiscal measures are not the most efficient tool to drive innovation and investments that are needed to meet the intended policy objectives of the Green Deal.

 

 

„As the revenues of the EU plastic tax are not earmarked to be invested into the waste and recycling infrastructure, it will not increase the recycling of plastic waste in Europe,” Said EuPC Managing Director Alexandre Dangis. ”Instead, it will further increase the cost of plastic recycling and encourage the shift to other packaging materials with a bigger environmental impact. To truly increase recycling rates across Europe and protect the environment, taxation of the landfilling of plastic packaging waste would be more efficient.“

 

 

Improving the recycling of plastics packaging requires considerable investment by the entire plastics value chain in innovation, new machinery, and the ecological design of plastic packaging. With expected revenues of around €6-8 billion per year flowing into the general budget of the EU, this money would not be available anymore to be invested in the transition towards a circular economy.

 

 

As a next step, further details on the tax will have to be worked out in a specific law and approved by the European Parliament and Council of the EU. While much of the details remain obscure up to now, it is already clear that the member states will have large freedom in the implementation of the measures to collect the funds to be transferred to the EU. The implementation and complexity of different schemes from country to country will lead to a host of heterogeneous measures destroying the single market.