На 4 и 5 юли 2019 в Хелзинки ще се проведе среща между министрите от ЕС, които отговарят за конкурентоспособността. Въпреки че се очаква назначаването на специален заместник-председател за промишлеността, полимерната индустрия в Европа остава обединена в един Съвместен призив към държавните и правителствени ръководители.

Браншова Асоциация Полимери подкрепя тази обединена инициатива, подписвайки съвместния документ за поставянето на индустрията в основата на бъдещето на ЕС с призив към държавните и правителствени ръководители за:

• Настояване следващата Европейска комисия да избере индустрията като основен приоритет на своята петгодишна работна програма и да назначи специален заместник-председател за промишлеността;
• Иизискване от следващата Европейска комисия бързо да представи амбициозна дългосрочна промишлена стратегия на ЕС, която да включва ясни показатели и управление;
• Всяка година на пролетното заседание на Европейския съвет да се направи преглед на напредъка в прилагането на тази промишлена стратегия на ЕС и да се предоставят политически насоки за насърчаване на европейската конкурентоспособност.

С подписването на този документ БАП заедно с останалите организация от полимерни бранш разчитат на проактивното и координирано ръководство, за да се гарантира, че Европа ще остане център като водеща, интелигентна, новаторска и устойчива индустрия, която е от полза за всички европейци и бъдещите поколения.

С целия документ може да се запознаете тук: Съвместен призив към държавните и правителствени ръководители

Забраната на пластмаса в опит да се намали замърсяването и борбата с изменението на климата може да доведе до екологични щети, твърди екип от учени.

Зелените активисти призоваха за намаляване на производството на пластмаси или за пълна забрана в някои области.

Въпреки това, учените от университета Heriot-Watt заявиха, че замяната на пластмасите с други опаковки като стъкло или метал може да удвои глобалната консумация на енергия.

Те също така предупредиха, че това може да доведе до утрояване на емисиите на парникови газове.

Групата от 40 души, която привлича експертни познания в областта на инженерството, науката, икономиката и социалните науки, заяви, че трябва да се положат повече усилия за повторно използване и рециклиране на пластмаси.

Проф. Дейвид Бънкъл от Института за химически науки към университета каза пред шотландската програма на Би Би Си: “Има изследвания през последните няколко години, които са показали, че ако извадите всички пластмаси и ги замените с нещо друго. тогава това действително ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове.

“Не казвам, че пластмасите не са емисии на парникови газове, но подмяната ще бъде много по-лоша от самите пластмаси. Това е предизвикателството, пред което ще се изправим в бъдеще. Очевидно искаме да премахнем пластмасите от океаните, но какво ще замените с пластмасите, на които разчитаме сега?”

Анализ от Кевин Кийн, кореспондент на BBC Scotland

Ние се възползваме от света, консумирайки го благодарение на пластмасата и политиците се възползват от това, правейки нещо по въпроса.

По много похвални причини, те настояват да забранят продукти, които причиняват най-голяма вреда на морските екосистеми.

Първоначално на фокус бяха микрофибрите, след това клечките за уши, но никой не знае какво да се прави с чашките за кафе и сламките, т.к. дори да се заменят с хартиени алтернативи, за да не разпада хартията от влагата, тя трябва да обвита с тънък слой фолио, което отново е полимерен продукт.

Тези учени предупреждават за неволните последствия. Транспортирането на стъкло например, използва много повече гориво, просто защото е по-тежко.

Те не казват, че трябва да забравим войната с пластмасата, а просто да направим цялостен поглед върху проблема. Рискът е, че тези смесени съобщения объркват потребителя.

Въпросът набра скорост и доведе до значителна промяна в поведението. Всички са съгласни, че просто намаляването на употребата на пластмаса, вместо да я заместваме с нещо друго, е може би най-доброто, което можем да направим.

Проф. Бъкнал също предупреждава за потенциалните икономически щети, причинени от пълна забрана на пластмасата.

„Транспортирането на потребителски стоки в пластмасови опаковки означава, че са необходими по-малко превозни средства за транспортиране на тези стоки, т.к. пластмасата е по-лека, това води до по-малко гориво и значително намаляване на емисиите на парникови газове.”

„Въпреки че някои хора могат да искат пластмасите да бъдат намалени или забранени изцяло, трябва да сме сигурни, че ги заместваме с материали, които са по-добри за планетата.”

“В много случаи няма надеждна алтернатива на използването на пластмаса, така че трябва да се премине към “кръгова икономика” за пластмаси, вместо модела „създавам-използвам-изхвърлям“, с който сме свикнали.”

Източник: www.bbc.com

В последно време все по-често се чуват призиви за ограничаване на въглеродните емисии чрез по-малко използване на пластмаси. Този пример се дава като win-win избор за опазване на околната среда, биорзнообразието и планетата от глобално затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Реалността е фундаментално различна. Да, в действителност пластмасите и композитните материали са проблем за кръговата икономика поради трудността да се рециклират и често биват изгаряни или депонирани на сметищата.

От друга страна, няма други материали в историята на човечеството, които да водят до толкова голямо намаление на въглеродните емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и се използват в редица индустрии.

До днес сме произвели около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5 пъти по-високо тегло.

Проучване на denkstatt от 2010 г. показва, че заместването на използваните през 2007 г. в ЕС пластмаси с други материали би довело до съответното относително увеличение на въглеродните емисии с около 61%, което е еквивалентно на всичките емисии на страна като Белгия.

Примерите са многобройни и напълно логични. Нужно е само да се замислим колко повече енергия би била нужна, ако заместим всички пластмасови бутилки със стъклени такива, които са средно около 10 пъти по-тежки! Освен това добивът и производството на стъклен амбалаж изискват много повече енергия, също както събирането, транспортирането и измиването му за повторна употреба. Масовият автомобил днес е много по-лек, удобен, сигурен и енергийно ефективен преди всичко благодарение на замяната на голяма част от металите в конструкцията с пластмаси. Милиони квадратни километри гори са спасени благодарение на замяната на дървесината с пластмаси в производството на хиляди изделия – от строителни материали до щайги и палети.

Още по-интересни са множеството приложения на пластмасите, където заместването е практически невъзможно. Да вземем за пример изкуственият каучук: какво би могло да го замести в производството на автомобилни гуми? Ако трябваше да добием съответното количество естествен каучук, всички тропически гори щяха да бъдат превърнати в плантации и пак нямаше да можем да задоволим търсенето. Алтернативата са дървените колела на каруците, тоест – връщане в 19-ти век. Пластмасовите опаковки на храни за еднократна употреба ни спестяват огромно количество отпадъци като многократно удължават срока на годност на храните. Изолационните материали, направени от пластмаси, не само водят до най-големи енергийни  спестявания, но са и с най-малък въглероден отпечатък за производство в сравнение с алтернативите. Пластмасите могат да бъдат използвани за контролируем добив на енергия след края на полезния си живот, което означава, че заместват еквивалентно количество газ или въглища в системата. Съвременните евтини фотоволтаични панели или гигантски вятърни перки са невъзможни без изключително леките и здрави полимерните материали, които се влагат в тях.

Въглеродният баланс на целия пазар на пластмаси в Европа (без каучука) показва, че ползите от използването им по време на полезния живот (намалението на въглеродните емисии) надвишават около 10-15 пъти емисиите от производството и управлението им като отпадък. Това означава, че практически не съществува по-въглеродно ефективен материал с толкова много приложения. Или казано другояче, пластмасите са най-зеленото нещо, което климатичните активисти биха могли да си представят.

Съвременната цивилизация е изключително сложна система, в която няма лесни решения за бърза промяна и подобрение. Когато някой каже, че нещо е „лошо“ и трябва да се отървем от него, трябва да се замисли за алтернативите и да си направи сметката. В 99% от случаите тя ще покаже, че свободният пазар сам е направил енергийно ефективния избор – той логично е и най-евтин – и няма много потенциал за подобрение. Такъв е случаят с пластмасите – може би няма проблем да спрем да ги използваме за клечки за чистене на уши и сламки, но в най-масовите и значими приложения те са безспорно най-зелената алтернатива като цялостен екологичен отпечатък – замърсяване на въздуха, водите, ресурсна ефективност, опазване на биологичното разнообразие – не само въглеродните емисии. Остава само да решим проблема с управлението им като отпадък, но това е въпрос на време, богатство и желание.

Източник: www.sustainability.bg

Оригиналната версия на този текст е публикувана през август, 2018 г. в списание Forbes България.  

На 27 март 2019 Европейският парламент прие окончателния текст на проекта за Директива относно намаляване употребата на някои видове пластмасови изделия по време на пленарната си сесия без по-нататъшни промени в текста. Окончателният вариант на директивата бе договорен по време на тристранните преговори между Парламента и Съвета преди Коледа миналата година и в последствие бе одобрен от Комитета по околна среда през януари 2019 г.

Преди гласуването депутатите са обсъдили своите позиции, като мнозинството е приветствало инициативата на Европейската комисия и настоява да продължат да работят в областта на пластмасите – от микро- и нанопластмаси до ендокринни дисруптори в опаковките. Въпреки това някои членове на ЕП споделят притесненията си относно скоростта на законодателния процес, загубите на работни места и опасността от подобни недалновидни политики, които не вземат предвид други материали за еднократна употреба, алтернативи и общата липса на правоприлагане от държавите-членки.

Директивата е одобрена от голямо мнозинство от членовете на ЕП с 560 гласа “за”, 35 “против” и 28 “въздържали се”. Безспорно е, че Европейският парламент одобрява предложението и разширяването на обхвата, както беше договорено по-рано тази година. Този резултат не е изненадващ, тъй като още от ранните му етапи много политици виждат подобна тема като пропуск към следващия законодателен цикъл.

Директивата относно ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба, гласувана от Европейския парламент, има за цел да се бори с отпадъците, попадащи в морските басейни чрез набор от амбициозни мерки:

• Забрана за избрани продукти за еднократна употреба, изработени от пластмаси, за които съществуват алтернативи на пазара: прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, клечки за уши, пръчки за балони, както и чаши, контейнери за храна и напитки, направени от експандиран полистирен (EPS) и върху всички продукти, изработени от оксо-разградимr пластмаси.
• Мерки за намаляване на потреблението на опаковки за хранителни продукти и чаши за напитки, изработени от пластмаси, и специфично маркиране и етикетиране на определени продукти.
• Разширени схеми за отговорност на производителите, покриващи разходите за почистване на отпадъци, прилагани към продукти като филтри за тютюн и риболовни съоръжения.
• Цел за 90% разделно събиране на пластмасови бутилки до 2029 г. (77% до 2025 г.) и въвеждането на проектни изисквания за прикрепяне на капачки към бутилки, както и целта да се включат 25% рециклиран материал в бутилки от ПЕТ от 2025 г. и 30% от 2030 г. във всички пластмасови бутилки.

На срещата присъстваха и заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс и комисарят по околната среда Кармену Вела. Първият е силен поддръжник на предложението от самото начало и заяви, че фокусът върху пластмасите ще продължи и занапред. Предвид одобрението от мнозинството на Парламента се очаква предложението да бъде прието от следващата Комисия и Съвет.

Въпреки че Европейската Асоциация на преработвателите на пластмаси (EuPC) признава необходимостта от чиста околна среда и морски басейни, същевременно смята, че този законодателен акт и текстът са погрешни, както по отношение на качеството, така и по отношение на процедурните стъпки за ускоряване на общия законодателен процес.

За съжаление се прие такъв регулаторен акт, който дискриминира материал, който има жизнено важна роля в решаването на настоящите предизвикателства пред обществото в световен мащаб през следващите десетилетия. Това решение ще има директно негативно влияние и загубата на хиляди работни места в цяла Европа. Чрез този вот се налага на страните-членки и гражданите как да живеят и да променят навиците си на потребление, без да се фокусира върху това, което е от ключово значение, а именно образованието и поведението за намаляване на замърсяването. Замърсяването ще продължи, но с различни продукти. За жалост не са извършени коректни оценки на въздействието или анализи на жизнения цикъл в следствие на извънредно кратките срокове, поради поетата от политиците от ЕС вълна за борба за така наречената „добра кауза“.

След одобрението на текста на директивата от Европейския парламент, Съветът ще приеме текста без обсъждания на бъдещо заседание. Както първоначално е планирано и препоръчано от Комисията, публикуването в Официален вестник на ЕС се очаква да се осъществи през април/май 2019 точно преди изборите за Европейски парламент.

На 27 март 2019 Европейският парламент прие окончателния текст на проекта за Директива относно намаляване употребата на някои видове пластмасови изделия по време на пленарната си сесия без по-нататъшни промени в текста.

В тази връзка БАП изрази позицията на полимерния бранш в медийното пространство чрез редица интервюта, както и чрез изпращане на Прессъобщение по темата до заинтересованите страни.

Прессъобщение_БАП_28 03 2019

Браншова Асоциация Полимери организира и проведе двудневен семинар на тема “Процес и технологии за шприцване на пластмаси”. Семинарът се организира с чуждестранни лектори от Турската агенция EGE за консултантски и инженерни услуги. Обучението се проведе в периода 25-26 февруари 2019 в ДК „Борис Христов“, гр. Пловдив.

На обучението се включиха 21 представители от 8 фирми от бранша, като по-голямата част от участниците не бяха членове на БАП. Асоциацията отправи покана за участие в семинара и към фирми от бранша, които не членуват в БАП, но също изпитват затруднения при намирането на квалифицирани кадри и тяхното обучение. В двудневния семинар присъстваха представители на 5 фирми, които предвид удовлетворението от ползотворния семинар са заявили интереса си да се присъедният към Асоциацията, за да има възможност да участват и в други бъдещи семинари.

Техническият семинар бе разделен в два последователни дни на две нива в сферата на процесите и технологиите за шприцване на пластмаси.

През първия ден от обучението застъпени бяха темите: Избор на материали, Полимерна химия, Характеристика на полимерите и Условия при технологиите за шприцване.

Вторият ден от семинара бе посветен на теми, свързани с Настройки на машините за шприцване на пластмаси, Отстраняване на неизправности, Задаване на параметри и формулировки.

В края на ползотворното обучение на всички участници бяха връчени официални сертификат за участие в техническия семинар.

Бюлетин бр 4 2018

Бюлетин бр 3 2018

Бюлетин бр 2 2018